Какви са аргументите за 40% намаляване на емисиите, коментира съветникът по климатични политики Георги Стефанов
В устата на всички депутати последните дни са договорените 40% намаляване на емисиите от въглищния сектор, тъй като преговорите с ЕК не бяха никак лесни, за да постигнем съгласие по тези параметри в ПВУ. Точно те поискаха депутатите да отпаднат като изискване в Плана за възстановяване, но точно те бяха толкова трудно договорени преди половин година, за да може впоследствие планът да бъде одобрен.
Постигането на -40% СО2 от въглищния сектор се базира на 2019 г. поради 2 причини. Първо, изискването по Регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и второ, че освен процентното намаление на емисиите, целта има и годишно количествено измерение на намаляване на емисиите, коментира Георги Стефанов, бившият съветник на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов.
По първата точка, няма опция държавите членки да си избират различна година с различни нива на емисиите от СО2. Ясно е, че се гледа за всички показатели годината преди COVID-19, която е 2019 г. плюс индивидуалните препоръки за напредъка на държавите членки по Европейския семестър. Имаше технически проблем, че данните за 2020 г. излязоха в края на 2021 г., а за 2022 г. ги нямаше, което на практика показваше трудността да проследим променящата се среда с данните заради пандемията (бърз спад и бърз растеж), тъй като знаете, че в БГ нямаме данни в реално време, и не можехме да сравняваме възстановяването и допусканията бяха несигурни, допълни Стефанов.
На второ място, България в годините след 2007 г. има еднакъв или намаляващ тренд на производство на енергия от въглищата, а оттам падащо ниво на емисиите. Т.е., освен че е недопустимо по регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост, 40% намаляване на емисиите, реално щеше да значи двойно количествено намаляване на емисиите. Давам пример, ако през 2007 г., сме отделяли 1000 тона на година минус 40% щеше да означава намаляване с 400 тона до 2026 година. Съответно, ако през 2019 г. сме отделяли 800 тона минус 40% означава намаляване с 320 тона до 2026 г., което когато го калкулираме с абсолютна стойност на намаляването на емисии има разлика от 20%. На финала погледнато напред за емитерите е по-добре да имат по-малък количествен показател за намаляване на емисиите, отколкото процентните индикатори.
Постигането на минус 40% въглеродни емисии ще бъде постигнато нарастването дела на ВЕИ
Постигането на минус 40% на емисиите ще бъде постигнато на база свръх капацитет. Когато се сметнат всичките инвестиции за ВЕИ по ПВУ и по оперативните програми и това, че те трябва да подсигурят значително количество енергия, става ясно, че единственият начин да работят ТЕЦ-те е когато, нямаме ВЕИ, което автоматично води до намаляването на емисиите. Т.е., очаква се България да прилага работещ механизъм са стимулиране на ВЕИ и ограничаване на изгарянето на въглища, което калкулирано по години дава посочените конкретни количествени и процентни показатели за намаляване на емисиите.
Постигането на намаляване с 40% СО2 се базира на безкомпромисното изискване на ЕК за бързото затваряне на Брикел, Димитровград и Бобов дол. ТЕЦ-ве, които осигуряват около 7% от тока и малко повече СО2 емисии, но имат видим отпечатък по линия на серни и други замърсители, на която база ние имаме 2 наказателни процедури, посочи Стефанов.
Още в края на 2020 г., точно година след представянето на Зелената сделка на Европейски съвет, Бойко Борисов подкрепи по-ранното затваряне на въглищата и по-високата климатична цел. В първоначалния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост беше заложено затваряне на ТЕЦ-вете до 2038 година.
На следващо място идват и държавната ТЕЦ в Стара Загора, както и едната американска, в която държавата има ¼ дял, т.е. държавата се предполага, че има инструмент за натиск за контролирано производство на ток, а оттам и на намаляването на емисиите, стига да иска. В този компонент стои и факта, че 2024 г. и от 2026 г. 2-те американски централи вече няма да получават плащане на емисиите и за тях няма да е изгодно да работят на пазарни начала и те имат ясни заявки за нови инвестиции за намаляването на емисиите, които следва да бъдат осъществени.
Освен горните точки, които бяха част от преговорния процес с ЕК за реформата по ПВУ, споделям и малко текстове по новите цели и регламенти, поради които България следва да не отменя тази реформа, коментира Стефанов. Реално няма друга задължителна или законодателна цел за намаляване на емисиите за нашата страна, а както знаете България няма никакъв напредък по това направление от както е член на ЕС, обясни той. Най-напред трябва да имаме предвид, че въпреки, че базовата година за целите за климата по климатични закон за 2030 и за 2050 г. е 1990 г, (а за БГ 1988 г.), не трябва да не забравяме, че в рамката на актуализацията на Effort Shearing Regulation - Регламент за разпределяне на усилията (РРУ) от 14.07.2021 г. определящ задължителни годишни цели за намаляване на емисиите за държавите членки, определя нова цел от задължително - 10% намаляване на емисиите (най-ниското в ЕС) с базова година 2005 г. като целта за България преди актуализацията "Подготвени за цел 55" беше нула процента. Ето тук се къса връзката между МОСВ и МЕ, които правят калкулации на ИНПЕК и казват, че това е невъзможно, което ни връща в хипотезата т.2, за която пиша, която ако екстраполираме не е далеч от калкулацията от 40% намаление на емисиите само от въглищата, където всъщност ние имаме малко над 50% от СО2 емисиите.
Може да поискаме разпределяне на емисиите между различни държавите членки, което да бъде прието от ЕК
България ако си следва целите и политиките, а не ги бойкотира, намаляването няма да е проблем, смята Стефанов. Единственият проблем, който никой не е обхванал в детайл е войната в Украйна, инфлацията и енергийната криза. В този контекст, целите за намаляване на емисиите за 2022 г. не само, че няма да бъдат постигнати, но ще бъдат и рекордно високи, заради свръхпечалбите и търсенето на енергия и заради това, че ТЕЦ-те работят на максимален капацитет. Решението, което никой не дава е в диалога с ЕК, но той трябва да е базиран на регламентите и целите, а не на действия, които дипломатично казано са нецелесъобразни и законосъобразни. Тук отново попадат възможностите на РРУ. По-конкретно можем да поискаме по силата на регламента разпределяне на емисиите между различни държавите членки, което да бъде прието от ЕК, смята климатичният експерт.
Всички 28 държави членки са изпълнили своите задължения по РРУ за периода 2013–2015 г. Малта е превишила своето годишно разпределено количество емисии за всяка от разглежданите години, но е покрила дефицита чрез закупуване на годишно разпределено количество емисии от България. Швеция не е използвала пълното си разпределено количество и е отменила излишъка от годишното си разпределено количество емисии, за да подобри екологосъобразността на системата като цяло. Всички останали държави членки са заделили своите излишъци за използване през следващите години. За изпълнение на задълженията по РРУ не са използвани международни кредити по механизма за чисто развитие, нито съвместно изпълнение.
Цикълът за спазване за 2016 г. е в процес на изпълнение. Малта, Финландия, Полша, Ирландия, Германия и Белгия са превишили своите годишно разпределени количества емисии и ще трябва да използват механизми за гъвкавост, за да се гарантира спазването. За Белгия, Финландия, Германия, Ирландия и Полша това става за първи път и те могат да използват излишъци по годишно разпределени количества емисии, заделени от предишни години. От 2013 г. насам Малта е надвишавала своите годишно разпределени количества емисии всяка година и ще трябва отново да закупи годишно разпределени количества емисии и/или международни кредити за проекти.
Предварителните данни за 2017 г. показват, че емисиите на повечето държави членки са по-ниски от техните годишно разпределени количества емисии. В девет случая Гърция, Словакия, Хърватия, Румъния, Унгария, Португалия, Швеция, Нидерландия и Словения, емисиите са по-ниски с 10 процентни пункта. Според изчисленията Малта, Германия, Ирландия, Австрия, Кипър, Полша и Финландия са надвишили годишно разпределените им количества емисии, като това се отнася и за България, Естония и Литва, но с по-малко от 1 процентен пункт (според предварителните данни).
Въглищните централи ще се изправят пред старото предфалитно състояние, когато цените на енергията паднат
Въглищните централи ще се изправят пред старото предфалитно състояние в момента, в който цените на електроенергията падне. Усилията трябва да се съсредоточат там. Твърде вероятно е централите да се принудят да затворят преди ангажимента за затварянето им.
Според Стефанов България трябва скоростно да освободи възможностите за изграждане на алтернативни мощности на конкурентен принцип. Тяхното разрастване ще определи съдбата на въглищата, а не административните мерки. Ако България не освободи средата за инвестиции, то съдбата на въглищата ще се реши от инвестициите и разрастването на възобновяемите мощности в съседните страни.
[GG1]Текст:
„Each plan should effectively address challenges identified in the European Semester, particularly the country-specific recommendations of 2019 and 2020 adopted by the Council. It should also advance the green and digital transitions and make Member States’ economies and societies more resilient.“
https://commission-europa-eu.translate.goog/business-economy-euro/economic-recovery/recovery-and-resilience-facility_en?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc
[GG2]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018SC0453&from=IT
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018DC0716&from=EN
[GG3]Моля, когато цитирате в ПВУ, да ползвате и реферирате към най-актуалният доклад за инвентаризацията на емисиите на България, който е по методологията на IPCC и е към ООН.
Данните са от 2019 г., но докладът е от април 2021 г. Прилагам линк, гледате най-долу.
http://eea.government.bg/bg/dokladi/unfccc
Emissions from the energy sector are the main source of GHGs in Bulgaria: in 2019 the sector is
responsible for 71.9% of national total GHG emissions (40 228 Gg CO2e from sector 1A of the total 55 955 Gg CO2e excl. LULUCF).
The main source of emissions in the energy sector is combustion of solid fuels, which is responsible
for 53.6% of the emissions from fuel combustion in 2019, followed by liquid fuels with 33.2% and
gaseous fuels with 11.6%.
On a subcategory level, the energy industries sector is the major source of emissions, responsible for
58.7% of the emissions from fuel combustion, followed by transport with 26.0% and manufacturing
industries and construction with 10.7%
[GG4]Това за ФПЧ10 и NOx с код C‑488/15 е с един статут, а това за SOx e с друг статут и код C-730/19, и докато генералният адвокат на съда на ЕС, каза че за ФПЧ10, т.е. за първото може да ни се размине глобата, то за SOx няма такава констатация.
Разликата между двете дела освен, че са различни кейсове, е че за първото няма ясно виновен, докато за SOx e ясно кой е виновен.
[GG5]https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/news/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%88%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8-%d0%ba/
https://www.consilium.europa.eu/en/meetings/european-council/2020/12/10-11/
[GG6]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM%3A2021%3A555%3AFIN
С настоящото предложение националните цели се привеждат в съответствие с целта за намаляване на емисиите общо за ЕС в секторите, обхванати от РРУ, с 40 % в сравнение с 2005 г. до 2030 г. Държавите членки допринасят за цялостното намаляване на емисиите в ЕС през 2030 г., като националните им цели варират в диапазона от -10 % до -50 % спрямо нивата от 2005 г.
[GG7]CELEX_52018DC0716_BG_TXT.docx (europa.eu)
3.2Спазване на Решението за разпределяне на усилията от държавите членки
Всички 28 държави членки са изпълнили своите задължения по РРУ за периода 2013–2015 г. Малта е превишила своето годишно разпределено количество емисии за всяка от разглежданите години, но е покрила дефицита чрез закупуване на годишно разпределено количество емисии от България. Швеция не е използвала пълното си разпределено количество и е отменила излишъка от годишното си разпределено количество емисии, за да подобри екологосъобразността на системата като цяло. Всички останали държави членки са заделили своите излишъци за използване през следващите години. За изпълнение на задълженията по РРУ не са използвани международни кредити по механизма за чисто развитие, нито съвместно изпълнение.
Цикълът за спазване за 2016 г. е в процес на изпълнение. Малта, Финландия, Полша, Ирландия, Германия и Белгия са превишили своите годишно разпределени количества емисии и ще трябва да използват механизми за гъвкавост, за да се гарантира спазването. За Белгия, Финландия, Германия, Ирландия и Полша това става за първи път и те могат да използват излишъци по годишно разпределени количества емисии, заделени от предишни години. От 2013 г. насам Малта е надвишавала своите годишно разпределени количества емисии всяка година и ще трябва отново да закупи годишно разпределени количества емисии и/или международни кредити за проекти.
Кумулативният излишък от годишно разпределени количества емисии за всяка държава членка за периода 2013–2016 г. е показан на фигура 5.
Фигура 5: Кумулативен излишък на годишно разпределени количества емисии като процент от емисиите за 2005 г. (2013–2016 г.)
Предварителните данни за 2017 г. показват, че емисиите на повечето държави членки са по-ниски от техните годишно разпределени количества емисии. В девет случая (Гърция, Словакия, Хърватия, Румъния, Унгария, Португалия, Швеция, Нидерландия и Словения), емисиите са по-ниски с 10 процентни пункта или повече 14 .
Според изчисленията Малта, Германия, Ирландия, Австрия, Кипър, Полша и Финландия са надвишили годишно разпределените им количества емисии, като това се отнася и за България, Естония и Литва, но с по-малко от 1 процентен пункт (според предварителните данни).