Глобалните цени на храните спадат през декември за девети пореден месец

Глобалните цени на храните спадат през декември за девети пореден месец, но въпреки това през цялата 2022 г. са се покачили с 14 на сто спрямо предходната година до рекордни стойности, съобщи Световната организация по прехраната (ФАО) към ООН, цитиран от Ройтерс.

Индексът на ФАО, който следи международните цени на най-търгуваните храни (CPI), през декември падна до 132.4 пункта спрямо ревизираните 135 пункта през ноември. Този спад на индекса се дължи на рязкото понижение на световните цени на растителното масло, заедно с някои спадове в цените на зърното и месото.

Това развитие, обаче, беше частично компенсирано от скромното увеличение на цените на захарта и млечните продукти. В края на 2022 г. средната стойност на CPI е 143.7 пункта, което е с цели 18 пункта (14.3 на сто) по-високо от 2021 г.,което е най-високото равнище от 1990 г., когато започна измерването на CPI.

Глобалните цени на храните скочиха рязко след началото на руската инвазия в Украйна през февруари, но се успокоиха през лятото след договарянето на транспортен коридор за износ на храни от Украйна през Черно море.

През декември индексът на цените на зърнените храни на ФАО беше средно 147,3 пункта, спад от 2,9 пункта (1,9 процента) спрямо ноември, но 6,8 пункта (4,8 процента) спрямо декември 2021 г. През декември, с подобрено предлагане след прибирането на реколтата в южното полукълбо и силна конкуренция сред износителите, експортните цени на пшеницата паднаха. Световните цени на царевицата също се понижиха спрямо предходната година, главно поради силната конкуренция от Бразилия; тези тенденции обаче бяха смекчени от опасенията за суша в Аржентина.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО достигна средно 144,4 пункта през декември, спад от 10,3 пункта (6,7 процента) от стойността си през ноември и най-ниското ниво от февруари 2021 г. Това намаление на индекса през декември се дължи на спада на световните котировки на палмово, соево, рапично и слънчогледово масло. Цените на палмовото масло в световен мащаб паднаха с почти 5 процента след кратък период на повишение миналия месец, воден главно от слабото световно търсене на внос, въпреки че производството в основните страни производителки на палмово масло намаля в резултат на прекомерния дъжд.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО е средно 139,1 пункта през декември, което е с 1,5 пункта (1,1 процента) повече от нивото му през ноември; така той се повиши след пет месеца на спад, като стойността му беше с 10,1 пункта (7,9 на сто) по-висока от съответния период на миналата година. През декември световните цени на сиренето се повишиха главно поради силното глобално търсене, както и известно ограничено експортно предлагане и силни продажби на вътрешните пазари и в сектора на услугите, особено в Западна Европа. За разлика от това, глобалните цени на маслото продължиха да се понижават за шести пореден месец, водени от продължаващото бавно търсене на внос и достатъчно вътрешни запаси за покриване на краткосрочни нужди.

През декември 2022 г. Индексът на цените на месото на ФАО беше средно 113,8 пункта, спад от 1,4 пункта (1,2 процента) спрямо ноември; този спад продължава вече шест месеца, но индексът все още е с 2,8 пункта (2,5 процента) по-висок от същия период на миналата година. Това намаление на индекса през декември се дължи на спада на световните цени на говеждото и птичето месо, който беше частично компенсиран от по-високите цени на свинското и овнешкото месо. Цените на говеждото в световен мащаб паднаха на фона на нарастващите доставки за клане в няколко основни страни производителки и слабото глобално търсене на средносрочни доставки.

Индексът на цените на захарта на ФАО е средно 117,2 пункта през декември, което е с 2,8 пункта (2,4 процента) повече от ноември; този ръст продължава за втори пореден месец, като цените достигнаха най-високото си ниво за последните шест месеца. Увеличението на световните котировки се дължи главно на опасенията относно въздействието на неблагоприятните метеорологични условия върху реколтата в Индия, вторият по големина износител на захар в света, и забавянията в преработката на захарна тръстика в Тайланд и Австралия.