Обезценяването на долара спрямо повечето валути продължава и в четвъртък

Щатският долар се обезценява спрямо еврото, японската йена, британския паунд и други световни валути в четвъртък на фона на слабата търговска активност през последните дни на изминаващата година.

Във фокуса на внимание на търговците остава ситуацията в Китай. Оптимизмът, свързан с очакванията за увеличаване на бизнес активността в Китай след премахването на карантинните ограничения на пристигащите от чужбина, беше заменен от опасенията за нова вълна на разпространение на COVID-19 в света.

По-рано Пекин обяви намерението си да облекчи епидемиологичните изисквания за пристигащите в страната от 8 януари. Освен това, китайските власти ще възобновят издаването на документи за туристи, желаещи да пътуват в чужбина. САЩ и Италия вече обявиха допълнителни изисквания към пътниците, пристигащи от Китай.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте  основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), губи 0.17%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути се понижи с 0.2%.

ICE Dollar Index, който се покачи до 20-годишен връх през септември, оттогава спадна с 10%. Въпреки това измерителят се насочва да завърши 2022 г. с ръст от близо 9%, тъй като историческата кампания за затягане на паричната политика от Федерелания резерв на САЩ за борба с инфлацията повиши щатската валута.

Еврото се повиши спрямо долара с 0.29% до 1.0638 долара спрямо 1.0614 долара при затварянето на предишната сесия. Въпреки това, единната европейска валута се насочва към загуба от 7% спрямо щатския долар от началото на годината и след като докосна 20-годишно дъно от 0.96 долара през септември, когато инвеститорите се втурнаха към безопасни валути-убежище заради перспективата за тежка икономическата рецесия в Европа на фона на продължаващата война в Украйна, растящите разходи по заемите и упорито високата инфлация. Междувременно инвеститорите продължиха да оценяват ястребовите перспективи на централните банки - Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ. ЕЦБ повиши лихвите с 50 базисни пункта през декември и каза, че лихвите ще трябва да продължат да се покачват със значително стабилни темпове, за да се справят с инфлацията.

Паундът се повиши с 0.21% до 1.2038 спрямо 1.2018 дола ден преди това. За повечето наблюдатели този тренд на британската валута е нормален, тъй като нови данни показват, че британската икономика се е свила малко повече от очакваното през третото тримесечие, като разходите на домакинствата и бизнес инвестициите са намалели значително, увеличавайки очакванията, че икономиката на Обединеното кралство се насочва към рецесия. Инфлацията падна до 10.7% през ноември от 41-годишен връх от 11.1% през октомври, но остана доста над целта на централната банка от 2%.

Щатският долар спада и спрямо основния си конкурент за валута-убежище в Европа – швейцарския франк, като се  понижи с 0.38% до 0.9252 франка за един долар. Франкът се доближава до 8-месечен връх от 0.9244, достигнат на 14 декември, а инвеститорите преценяват последното решение за паричната политика. Швейцарската национална банка (SNB) повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 1%, както се очакваше, като повиши разходите по заемите до най-високите им стойности от 2008 г. насам. Членовете на борда на банката отбелязаха, че не могат да бъдат изключени по-нататъшни увеличения на лихвените проценти на предстоящите срещи, тъй като централната банка се опитва да ограничи текущите рискове от вторични ефекти върху растежа на потребителските цени. Актуализираните прогнози на SNB показват, че се очаква инфлацията да приключи годината на 3%, доста под предишните прогнози от 3.4%, преди да се върне на нивото от 2% до края на 2023 г. Междувременно президентът на SNB Джордан заяви, че централната банка ще продължи да продава чуждестранна валута от своите резерви, за да подкрепи франка и да контролира инфлацията.

Цената на щатската валута спрямо японската йена се понижи с 0.60% до 133.66 йени спрямо 134.47 йени в предишната търговия.

Доларът спадна и спрямо китайския юан, който се търговия извън континентален Китай, с 0.24% до 6.9653 юана за долар, спрямо 6.9819 юана предишния ден.

Американският долар се обезцени и спрямо двете азиатски стокови валути – австралийският и новозеландският долари, които са силно зависими от икономиката на Китай. Австралийският долар се повиши с 0.09% до 0.6729 щатски долара, а новозеландският долар нарасна с 0.10% до 0.6315 американски долара.

Поевтиняването на петрола повиши двете зависими от цената на суровината валути – канадският долар и норвежката крона, които нараснаха съответно с 0.05% до 1.3601 канадски долара за един американски и с 0.10% до 9.9055 крони за един щатски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 януари догодина спадна с 1.66% до 77.65 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 5 януари 2023 г. се понижи с 1.49% до 82.02 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.