Доларът остава нестабилен спрямо повечето валути, поскъпва към йената и швейцарския франк

Щатският долар е малко по-евтин спрямо еврото и други световни валути и демострира осезаемо покачване към йената и китайския извънконтинентален юан на фона на повишаващата се доходността на американските държавни облигации.

Доходността на 10-годишните американски държавни дългови книжа в сряда сутринта е около 3.85%, което е най-високото ниво от началото на ноември. Увеличението на доходността се обяснява с опасенията, че постепенното облекчаване на анти-COVID ограниченията в Китай може да увеличи глобалния инфлационен натиск, пише Trading Economics.

Доларът продължава да получава подкрепа и от "ястребово" настроените членове на борда на Федералния резерв на САЩ (Фед). Очаква се централната банка да повиши основния лихвен процент до 5-5.25% през следващата година и да го запази на това ниво поне до началото на 2024 г., за да върне инфлацията до целевите 2%.

Сега основният лихвен процентът в САЩ е 4.25-4.5%, което означава, че Фед планира още най-малко три повишения с 25 базисни пункта. Много участници на пазара очакваха крайното ниво на лихвените проценти да бъде по-ниско и се надяваха на обръщане на паричната политика на Фед и намаляване на лихвените проценти някъде през следващата година.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.04%, както и по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.05 на сто.

Еврото поскъпна с 0.06% до 1.0646 долара спрямо 1.0640 долара при затварянето на търговията във вторник, оставайки в подножието на 6-месечен връх, но годишната равносметка е загуба със 7% спрямо щатската валута от началото на годината и след като докосна 20-годишно дъно от 0.96 долара през септември, тъй като инвеститорите се втурнаха да търсят безопасни валути-убежища, заради перспективата за тежък икономическата рецесия в Европа на фона на продължаващата война в Украйна, растящите разходи по заемите и упорито високата инфлация.

Междувременно инвеститорите продължават да оценяват „ястребовите“ перспективи на централните банки - Европейската централна банка (ЕЦБ) и Фед. ЕЦБ повиши лихвите с 50 базисни пункта през декември и обяви, че лихвите ще трябва да продължат да се покачват със значително стабилни темпове, за да се справят с инфлацията. Фед също увеличи лихвения процент с 50 базисни пункта, издигайки разходите по заеми до най-високото ниво от 2007 г. и намеквайки за връх на лихвения процент от 5.1% през следващата година.

Британският паунд се повиши с 0.17% до 1.2046 долара спрямо 1.2025 долара във вторник. Въпреки нарастването, британската валута е под скорошния шестмесечен връх от 1.2446, тъй като инвеститорите преценяват по-малко ястребовите изявления на Банката на Англия (BoE) и икономическите перспективи за Обединеното кралство. Членовете на борда на BoE очаквано увеличиха с половин процентен пункт основаната лихва 15 декември, което беше деветото поред, но обявиха, че инфлацията е достигнала своя връх, което предполага, че може да има пауза в затягането на паричната политика през следващата година.

Японската йена отслабна спрямо долара с 0.32% до 133.90 йени за долар, тъй като централната банка на Япония (BoJ) обясни, че изненадваща корекция на политиката на нейната цел за доходност не е индикация за началото на излизане от масивните стимули в подкрепа на икономиката. Гуверньорът на BoJ Харухико Курода каза, че банката ще се стреми да постигне ценовата цел по устойчив и стабилен начин, придружен от увеличения на заплатите, като продължи с облекчаването на паричната политика под контрола на кривата на доходност“. Курода изрази надежда, че продължаващият недостиг на работна ръка ще насърчи фирмите да повишат заплатите и каза, че условията на пазара на труда в Япония се очаква да се затегнат още повече.

Основният конкурент на долара за валута-убежище в Европа – швейцарският франк се понижи минимално спрямо щатската валута с 0.01% до 0.9289 франка за един долар. Въпреки това, остава близо до 8-месечен връх от 0.9244 франка, достигнат на 14 декември, а инвеститорите оценяват последното решение за паричната политика. Швейцарската национална банка (SNB) повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 1%, както се очакваше, като повиши разходите по заеми до най-високите им стойности от 2008 г. насам и добави общо 175 базисни пункта повишение на основната лихва от юни насам. Членовете на борда на SNB отбелязаха, че не могат да бъдат изключени по-нататъшни увеличения на лихвените проценти на предстоящите срещи, тъй като централната банка се опитва да ограничи текущите рискове от вторични ефекти върху растежа на цените. Актуализираните прогнози на SNB показват, че се очаква инфлацията да приключи годината на 3%, доста под предишните прогнози от 3.4%, преди да се върне на нивото от 2% до края на 2023 г.

Двете стокови валути в Азия, които са зависими от китайската икономика – австралийският и новозеландският долари нараснаха съответно с 0.59% до 0.6768 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.64% до 0.6315 американски долара за едно „киви“. „Ройтерс“ припомня, че в понеделник Китай заяви, че ще прекрати изискванията за карантина за пристигащи пътници, считано от 8 януари, символизирайки края на политиката на Пекин за нулев Covid и повишавайки настроенията на пазарните участници. Неотдавнашният скок в доходността на австралийските облигации също подкрепи австралийската валута, тъй като изненадващата ястребова позиция на Японската централна банка подхрани очакванията, че японските инвеститори могат да се откажат от австралийския дълг, за да върнат част от средствата у дома.

Другите две стокови валути, които са зависими от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона се обезцениха съответно с 0.06% до 1.3514 канадски долара за един американски и с 0.15% до 9.8236 норвежки крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 януари поевтиня с 0.28% до 79.31 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 декември се понижи с 0.31% до 84.07 долара за барел.

Освен това, канадският долар остава близо до двегодишното дъно от около 1.39 долара, достигнато на 14 октомври. По-рано този месец централната банка на Канада (BoC) повиши своя основен лихвен процент с 50 базисни пункта за втори пореден път до най-високото ниво от 2008 г. Все пак централната банка отбеляза, че ще обмисли дали лихвеният процент трябва да се покачи още, което предполага по-бавно повишаване на лихвените проценти или възможност за край на цикъла на парично затягане. Междувременно новите данни за потребителските цени (CPI индекса) показаха, че инфлацията в Канада се е забавила по-малко от очакваното през ноември. Затова и паричните пазари оценяват с 40% шанса BoC да повиши допълнително лихвените проценти следващия месец.

Щатският долар се повиши най-съществено (+3.26%) спрямо руската рубла в европейската търговия в сряда до 71.25 рубли за един долар. Руската валута отслабна до 70 за долар, достигайки 8-месечно дъно на 22 декември, най-ниското ниво от края на април и съкрати печалбите за валутата тази година, тъй като по-ниското експортно търсене на фона на западаща икономика се наложи срещу строгия капиталов контрол, въведен в подкрепа на валутата от правителството в Москва и централната банка. Към 12:00 часа българско време, въз основа на информация, предоставена от банки и обменни бюра в Москва, средният курс на едро за покупка/продажба на долар в брой е 70.85/73.62 рубли за долар. В сравнение с предходния ден средният курс на покупка на едро се е увеличил с 95 копейки, а средният курс на продажба на едро се е увеличил с 40 копейки.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 12:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.