Газов пазар под натиск

Сътресение. Сътресение заради прекъсването на газовите доставки от Русия и високите цени. Така може да се окачестви ситуацията на българския, а и на европейския газов пазар през настоящата година. Войната в Украйна, последвалите санкции от ЕС срещу Русия, искането на руската страна за разплащане на газовите доставки в рубли доведоха до редица неразбории на европейско ниво. И на луди вложения в доставките на LNG, заедно със строеж на терминали за регазификация на LNG. Отражението на българска територия с погрешни политически решения задълбочи ситуацията с цените. Обединено в изказът на бившия изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов от средата на декември т.г.: става въпрос за „разбит пазар“ и дълг на дружеството „от 1.2 млрд. лв.“. Истината в българското пространство предстои да бъде изречена официално. Не е тайна, че виси и опасността от арбитраж от „Газпром експорт“ заради недовзетите количества синьо гориво за 2022 г.  

Газовият пазар и цените в България

Прекъсването на газовите доставки от Русия развихри политическото въображение на кабинета Петков по отношение на визията за „Булгаргаз“, а службите все още са в процес на установяване на фактите. На този фон цените на газа в България (извън постиганите на газовата борса в страната), които започнаха да растат още през миналата 2021 година и тези, които през декември бяха определени от регулатора (КЕВР) на ниво 102.33 лв. за MWh. Скокът на газовите фючърси по индекса TTF на борсата ICE за месец напред започна да се отразява още през лятото. Така през месеците август и септември цената на газа на „Булгаргаз“ ще остане с най-високите постигнати нива – 297.89 лв./MWh и 353.21 лв/MWh съответно.

В края на годината се очаква Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по предложението на „Булгаргаз“ за цена на синьото гориво от 204.53 лв. за MWh. Наскоро изпълнителният директор на газовото дружество Деница Златева сподели за очаквана стойност от 200 лв. за MWh (година по-рано бе 133,41 лв./MWh). Ако се съди обаче по съществения спад на газовите фючърси по индекса TTF на борсата ICE може да се очакват и по-ниски стойности.

Най-съществено остава и ще остане влиянието на газа, съхраняван в газохранилището в Чирен, основно в зимните периоди на теглене на гориво. Пазарът, както стана ясно от обясненията на служебния министър на енергетиката Росен Христов, вече е различен. Оттук-нататък 80 % от доставките по дългосрочни договори ще се осигуряват от три направления –  Гърция, Азербайджан и Турция. Доставките от гръцка територия ще са първоначално през LNG Ревитуса, а през 2024 г. от LNG терминала в Александруполис - след влизането в експлоатация на съоръжението там. Така остава „Булгаргаз“ да задоволява около 20 % от количествата от различни доставчици. Точно те могат да представляват и краткосрочни договори. На пръв поглед картината е успокояваща, но рискове има от една страна заради цените, които при всички случаи ще останат по-високи. Риск от друга страна има заради нестихващото геополитическо напрежение. В частност става въпрос за Средиземноморския регион и нестихващите търкания между турската, гръцката и кипърската страна за газовите залежи. Последният пример от това напрежение е само отпреди няколко дни.

Европейският пазар

Природният газ в Европа постигна тези дни най-силното седмично понижение, дължащо се на мекото време, която според прогнозите на метеоролозите ще се запази в по-голямата част от региона през празниците. Търговията обаче бе вяла. Януарските фючърси загубиха 7.57 %. От началото на декември, когато цената на газа достигаше 139.25 евро за MWh до 23 декември цената на януарските газови фючърси на практика е спаднала с 40.42 % - до 82.97 евро за MWh. Прогнозите са отново за по-висока температура и през януари в някои части от Южна Европа. Големите доставки на втечнен природен газ, по-значителни от обикновено, запасите и типичното по-слабо търсене в края на годината са сред факторите за спад на цените.

Въпреки това наблюдателите на пазара отбелязват, че търговците следят внимателно и за най-малката ценова разлика с азиатския регион, тъй като спот партидите от LNG може да се окажат там, ако пазарът е по-изгоден. Не трябва да се пренебрегва и зимната буря обхванала значителна част от територията на САЩ, която заплашва с прекратяване, макар и временно на експорта на LNG от крайбрежието на Мексиканския залив. Така факторите – азиатски пазар и временното спиране на американския LNG може да повлияят върху европейските пазари през малкото дни до края на тази година. Положителен остава факторът на по-високите газови потоци от Норвегия.

Остава обаче най-големият риск – Русия, която може да намали или дори да спре и без това малкото количество газ, който все още подава до Европа след силното свиване в началото на годината. Именно тогава, когато цените на енергоносителите скочиха до рекордно ниво, удариха по икономиката и вдигнаха инфлацията до най-високите си стойности за последното десетилетие.

В допълнение към това трябва да добавим и първата реакция на Русия по отношение на въведения от Европа таван на цената на природния газ.

„Ако определеният от ЕС таван на цената ще наруши сделките между „Газпром“ и неговите контрагенти, то Русия си запазва правото да помисли дали е задължена да изпълнява тези договори“, заяви президентът а Русия Владимир Путин в четвъртък. Засега извън тези думи няма ответна реакция, но в двата работни дни между коледните и новогодишните празници, а и в началото на следващата година може и да има изненади.

В по-краткосрочен план се очаква да се усети и поредното отлагане на влизането в експлоатация на Freeport LNG.  Един от най-големите експортни терминали за природен газ в Тексас, който бе затворен след взрива през юни отново отложи плановете си за стартиране  Компанията ще предостави отговори на въпросите на регулаторните органи, за разглеждането на които ще се изисква време, съобщиха от компанията в петък. Първоначално пускането след реконструкцията се очакваше през октомври, после – към края на декември.

Факт е, че само за една година европейският пазар, както на петрол, така и на газ е коренно различен. Устойчивите потоци LNG и по-голямото количество от Норвегия според анализите на редица експерти ще могат да компенсират 80%, но от намаления руски газ през 2022 г. Това, заедно с препоръките за намаляване на потреблението с 15 %  изглежда достатъчно за зимата на тази година. Рискът остава рязко застудяване в съчетание с пълното спиране на двата оставащи газопровода на „Газпром“ за Европа. Подобен риск може да засили волативността, да върне  цените към по-високи нива, а в частност да се отрази и на запасите в газохранилищата. Това в по-краткосрочен план. За следващата година важи и прогнозата на МАЕ (според доклад от декември 2022 г.), че страните от Европейския съюз може да се сблъскат с дефицит на газ от порядъка на 27 млрд. куб м, а допълнителните инвестиции за елиминиране на този недостиг се оценяват на сумата от 100 млрд. евро. От тази гледна точка най-голямото предизвикателство за страните от Европейския съюз през 2023 г. е влизащият в сила от февруари механизъм за корекция на цените на газа. В допълнение, изглежда, че газовият пазар ще продължи да е под натиск и заради липсата на достатъчно инвестиции в нови проекти за добив.