България може да получи до 2, 7 млрд. евро по Социалния климатичен фонд? Защо е толкова важен той?

Климат / България , Зелен преход
Рая Лечева
1405
article picture alt description

Снимка: 3еNews/ Рая Лечева

Да стимулираме използването на чиста енергия и екологичен транспорт, за да замърсяваме по-малко околната среда.

България може да получи до 2,7 млрд. евро по Социалния климатичен фонд като това ще бъде около 3,85% от бюджета на фонда като средствата ще са разпределени около 900 млн. евро за периода 2025-2027 г. и 1,8 млрд. евро до 2032 година, става ясно от споразумението между Съвета и Европейския парламент за създаването на Социалния климатичен фонд. 

Само преди седмица евродепутатите одобриха Социалния климатичен фонд с бюджет от 86,7 млрд. евро. Най-голяма част от средствата ще получат Полша, Румъния, Франция, Италия, Испания.

Защо е толкова важен той за гражданите на ЕС и България? Той засяга всички семейства и граждани на ЕС и ще подпомага най-уязвимите и бедни семейства също да постигат големите цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии и на замърсяването, за да постигнем въглеродна неутрално до 2050 година. Всички осъзнават, че зеленият или енергиен преход както го наричаме ще обхване всички и затова трябва най-бедните семейства да бъдат защитени и стимулирани също да участват. ЕС прави една важна крачка ще включи от 2027 г. домакинствата и транспорта в Схемата за търговия с емисии.

"Първата важна стъпка за формирането на Социален климатичен фонд е да променим Многогодишната финансова рамка за следващите седем години. Трябва да има политическа воля в Съвета за промяна на Многогодишната финансова рамка. Социалният климатичен фонд ще влезе в сила от 2027 г., това е последната година на Многогодишната финансова рамка 2021-2027. Ще видим дали има политическа воля страните да го направят. Според мен е много важно да има компромис, защото Социалният климатичен фонд е необходим, защото семействата трябва да постигнат енергийна ефективност, за да намалят въглеродните емисии. В това влиза смяна на дограма, на прозорци, материали, цялостно саниране на жилището. Трябва да дадем пари на хората пари, за да го направят, да направят Зеления преход", коментира за 3eNews Маргарида Маркеш, заместник-председател на Комисията по бюджет в Европейския парламент.

Фактът, че разширяваме Европейската схема за търговия с емисии, искаме да имаме този механизъм за домакинствата и за транспортния сектор, допълни тя.

На въпроса ни: "Не е ли твърде сложно да бъдат вкарани и домакинствата в Схемата за търговия с емисии?" тя коментира, че тепърва предстои да се подготвят хората за този период и е много важно правителствата да обяснят темата по подходящия начин на всички граждани.

"Но ако искаме семействата да бъдат по-ефективни и да ползват по-малко енергия, която да бъде екологична, трябва да им дадем възможност да го направят. Ще дам пример със смяна на прозорците. Искаме да се справим с климатичните промени и да направим климатичния преход, но трябва да помогнем на хората да променят начина си на живот, защото голяма част от емисиите идват от сградите и тяхната ефективност. Не може да очакваме от най-бедните хора да плащат Зеления преход и затова създаваме този фонд. Това е въпрос на политическа воля. Въпросът от къде ще дойдат парите, че трябва да променим Многогодишната финансова рамка е технически. Гражданите от моя гледна точка не искат да знаят от къде идват парите, те трябва да имат възможност да направят конкретни стъпки и да бъдат активни участници в климатичния и енергиен преход. Ние сме тук, за да защитим гражданите и затова сме толкова мобилизирани да създадем този фонд." Това уточни Маркеш в допълнение.

Ние планираме да имаме въглеродно неутрална икономика до 2050 година. Това означава, че трябва да направим прогрес и да осигурим на гражданите средства да го направят. Но е ясно, че трябва да преминем от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия, подчерта още Маргарида Маркеш.

Социалният климатичен фонд ще обхване домакинства, микропредприятия и потребители на транспорт, които са особено засегнати от енергийна и транспортна бедност. Само мерки и инвестиции, които спазват принципа „не нанасят значителни вреди“ и целят намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, ще получат подкрепа.

Страните да представят планове за социален климат за справянето с енергийната и транспортната бедност

Страните от ЕС ще трябва да представят „Планове за социален климат“ след консултация с местните и регионалните власти, икономическите и социални партньори, както и гражданското общество, които ще обхващат два вида инициативи, съобщиха от Европейския парламент.

Първо, фондът ще финансира временни мерки за пряка подкрепа на доходите за справяне с нарастването на цените на автомобилния транспорт и горивата за отопление – с ограничение до 37,5% от общите прогнозни разходи за всеки национален план. Второ, той също така ще покрива дълготрайни структурни инвестиции, включително обновяване на сгради, решения за декарбонизация и интегриране на възобновяема енергия, закупуване и инфраструктура за превозни средства с нулеви и ниски емисии, както и използването на обществен транспорт и услуги за споделена мобилност.

Социалният климатичен фонд ще заработи през 2026 година, една година преди Схемата за търговия с емисии да бъде разширена, за да обхване сградите и автомобилния транспорт (т.нар. „ETS II“). Ако цените на енергията са изключително високи, удължаването на схемата може да бъде отложено с една година, уточниха от Европейския парламент в началото на седмицата. 

В началото фондът ще се финансира чрез приходите, получени от продажбата на търг на 50 милиона квоти (оценени на около 4 милиарда евро). След като разширението на схемата влезе в сила, фондът ще бъде финансиран от търг на квоти до сума от 65 милиарда евро, като допълнителни 25% се покриват от национални ресурси (общият бюджет ще е 86,7 млрд. евро).

Предстои Парламентът и Съветът официално да одобрят споразумението, преди то да влезе в сила.

Социалният климатичен фонд е част от пакета „Подготвени за 55" през 2030 г., който е планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 година и е важен, защото той дава сигурност на гражданите, че ще могат да си позволят по-скъпият, но екологичен преход.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща