Доларът се обезценява спрямо основните световни валути
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.3%
Щатският долар се понижава спрямо основните световни валути първо в азиатската, а след това и в европейската търговия в четвъртък. Така от началото на седмицата, с изключение на сряда, през другите дни американската валута беше на загубя спрямо повечето си конкуренти.
Доларът е под натиск поради опасенията, че по-нататъшното повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед) може да доведе до рецесия в най-голямата икономика в света през следващата година, пише Trading Economics.
Фед повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта миналата седмица след поредица от повишения със 75 базисни точки. Междувременно прогнозата на ръководството на централната банка на САЩ сочи, че в края на следващата година процентът на основаната лихва може да достигне в дипазона 5-5.25%, което е по-високо от пазарните прогнози.
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.3%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.4%*.
Йената все още е подкрепена от решението на Централната банка на Япония, взето във вторник, за разширяване на границите на коридора, в който доходността на десетгодишните държавни облигации може да варира до плюс/минус 0.5%.
Спрямо йената доларът се понижи с 0.51% до 131.79 йени след като затвори на ниво от 132.46 йени в края на предишната сесия.
Еврото остава стабилно спрямо долара, като се повиши с 0.41% до 1.0649 долара, оставайки до подножието на 6-седмичен връх, след като приключи търговията в сряда на ниво от 1.0605 долара за едно евро. Общата европейска валута се възползва от слабостта на долара, тъй като инфлационният натиск в САЩ продължава да намалява. Миналата седмица ЕЦБ вдигна лихвените проценти с 50 базисни точки, както се очакваше, и отново предупреди, че ще последват още повишения и очерта планове за количествено затягане. Съществени събития до края на годината от страна на ЕЦБ не се очакват.
Паундът поскъпна с 0.48% и се търгува на ниво от 1.2141 долара спрямо 1.2083 долара ден преди това.
Двете стокови валути в Азия – австралийският и новозеландският долари, които са силно зависими от икономиката на Китай, се повишиха спрямо щатския си съименник, след като китайските власти обявиха, че ще направят икономическия растеж приоритет през следващата година, както и да помогнат за възстановяването на сектора на недвижимите имоти след рекордния спад.
Държавният съвет на Китайската народна република, Китайската народна банка (PBOC) и Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC) проведоха поредица от срещи през последните дни, резултатите от които показват ангажимент за провеждане на политики, насочени към подкрепа на икономиката и нейното стабилизиране, пише „Блумбърг“.
Австралийският долар се повиши с 0.71% до 0.6754 щатски долара за един „австралиец“, а новозеландският долар нарасна с 0.33% до 0.6313 щатски долара за едно „киви“.
И другите две стокови валути, които са зависими от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона се повишиха съответно с 0.17% до 1.3586 канадски долара за един американски и с 0.62% до 9.7678 крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 януари поскъпна с 0.45% до78.64 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 29 декември се повиши с 0.34% до 82.48 долара за барел.
*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.