Васил Велев на Power Summit 2022: Средствата по ПВУ за 6000 MWh батерии трябва да бъдат пренасочени към изграждане на системи за съхранение на енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията, ПАВЕЦ и развитие на мрежите

Енергетика / България
3E news
1886
article picture alt description

Средствата, които са предвидени по Планът за възстановяване и устойчивост за 6000 MWh батерии трябва да бъдат пренасочени за изграждане на системи за съхранение на енергия от ВЕИ-та за собствени нужди на предприятията, възстановяването на ПАВЕЦ, както и за развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това заяви на Powers Summit 2022  в панела, посветен на План за възстановяване и устойчивост, председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Според Васил Велев определеният капацитет за батерии освен, че не е реализуем и парите ще се изгубят за страната ни, той и не е нужен в този размер. Финансовият ресурс от над 1,5 млрд. лв. обаче може да се използва много по-ефикасно за изграждането на ВЕИ-та със системи за съхранение на енергия за собствени нужди в предприятията. Така  ще се облекчи и преносната мрежа. Очакванията на председателя на АИКБ са, че кандидатите по такъв проект ще бъдат 6-7 пъти повече от предвидените до момента средства.

ПАВЕЦ-Чаира е уникален вид централа-акумулатор за произвеждане на балансираща електроенергия у нас, който е с много по-дълъг живот от предвидените батерии. Това е и най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа и трябва да бъде възстановена.

„Механизмът за възстановяване и устойчивост беше структуриран, за да подпомогне възстановяването на икономиката след Ковид. Докато се структурираха Националните планове икономиките се възстановиха, като дори българската се представя изключително добре. Енергийната криза и войната в Украйна обаче създадоха нови проблеми, за които Европейската комисия изработи механизма RePowerEU“ допълни още той. Според Васил Велев докато Комисията работи по европейските директиви, които ще дадат възможност за отваряне на нови глави в ПВУ с нови средства, страната ни трябва да използва времето, за да актуализира стратегическите си документи за енергийно развитие и да постигне съгласие за национален план за енергиен преход, който да бъде подкрепен с НПВУ.

„Искането за намаляване на въглеродните емисии в България от въглищни електроцентрали с 40% към края на 2025 г. спрямо 2019 г. вече е пагубно и неизпълнимо. Ситуацията е коренно променена. Това би означавало България да загуби в рамките на една година 6 млрд. лв. от производство на електроенергия от въглищните си централи на база производство и цени през тази година. Към това трябва да добавим, че през 2023 г. се очаква недостига на газ в ЕС да е от порядъка на 30 млрд. куб. метра. Това е потреблението на десет Българии. Този недостиг ще поддържа високи цени в ЕС още дълго време. При това положение намаляването на производството на енергия е изключително контрапродуктивно. То ще доведе до затваряне или емиграция на базовите индустрии от България, без които е немислим зеления преход. Това задължение трябва да се предоговори, без да променяме разбира се целите към 2050 г. и 2030 г.“, допълни още Васил Велев.

По време на панела бяха обсъдени и определени ключови приоритети като развитието и модернизацията на електропреносната и електроразпределителните мрежи, промените в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, пренасочването на средства от несъстоятелни проекти за изграждане на батерии за съхранение на електрическа енергия към изграждане на ВЕИ със системи за съхранение на енергия за собствени нужди в предприятията, както и предоговаряне на важната за България глава „Енергетика“ в ПВУ.

Участие в дискусионния панел взеха председателят на Българска фотоволтаична асоциация Миглена Русинова, председателят на Алианса на технологичната индустрия Андреана Атанасова, председателят на Българска строителна камара инж. Илиян Терзиев и членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев.

Това е вторият Power Summit, който се провежда в София. Целта на форума е да събере лидерите на всички политически формации и техните екипи, които в диалог с бизнеса, гражданския сектор и науката да търсят в реално време решения по водещи теми.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща