Политически партии обещаха подкрепа на браншовите организации за по-голям реализъм в мерките за ТЕЦ-овете на въглища

Представители на политически партии в рамките на форума Powers Summit,  обещаха, че застават зад исканията на браншови организации в енергетиката по три от посочените от тях основни приоритета - реализъм в политиките и мерките за декарбонизация на ТЕЦ-овете на въглища, включително премахване на административните бариери пред инвестициите в нови технологии; справедлив и съгласуван със заинтересованите страни механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854, както и гарантиране на настоящия компенсаторен механизъм срещу високите цени на електроенергията до края на 2023 г., включително подготовка на пазарна реформа за осигуряване на дългосрочни договори.

Търговците на енергия имат сериозни притеснения по отношение на прилагането на регламента на ЕС, визиращ спешна намеса срещу високите цени на енергията. Това коментира в рамките на срещата представителят на Асоциацията на търговците на енергия (АТЕБ) Валери Дреников. В частност той изрази подкрепа по схемата за компенсации на бизнеса като припомни, че голяма част по разплащанията на помощта досега се поема от търговците на електроенергия, а в момента се планира как ще продължат компенсациите и през следващата година. Именно в тази връзка Дреников изрази притеснения по прилагането на мерките от страна на Европейския съюз (ЕС) и в частност на регламента, визиращ спешна намеса срещу високите цени на електроенергията.

Притесненията на АТЕБ касаят по-точно приложението на еврорегламента в националното законодателство. Както е известно той касае три основни насоки -  мерки за намаляване на брутното потребление в страната, таван на приходите на производители, както и солидарни вносни от страна на компании, чиято дейност е свързана с изкопаеми горива. По думите на Дреников  в България не е приложена една от задължителните мерки, а още по-малко стимулиране за намаляване на потреблението, което би намалило цените. Затова пък се очаква с  облагания да бъдат натоварени търговците на електроенергия, което би имало негативен ефект за целия пазар по схемата за компенсиране на бизнеса. В тази връзка той апелира прилагането на регламента да се осъществи по начин, който да не носи негативи и призова в бъдеще страната ни да участва по-активно във формиране на европейските политики.

Председателят на Българската минно-геоложка камара Иван Митев от своя страна, обърна внимание на "зелената сделка". Той припомни трите основни политики в тази сделка и бе категоричен, че към днешна дата те са неприложими в целия си спектър. Митев напомни, че България в момента е на шесто място по намаляване на емисиите спрямо 1990 г. Индустрията ни отговаря само за 0,2 процента от европейските емисии. Затова разговорите с Европейската комисия трябва да са съобразени с действителността в страната ни, посочи той, застъпвайки тезата за използване на местните енергийни ресурси и в частност въглищата. 59  процента от въглищните централи поддържат баланса в страната ни, припомни Митев. Международните анализи показват, че за да се развият технологиите, ще се увеличи ползването на металите от 6 до 15 пъти. Очаква се ръст на употребата на мед и цинк за използването на възобновяеми източници.

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (APSTE) Никола Газдов коментира, че от асоциацията настояват за опростяване на административните процедури за инвестициите във ВЕИ сектора. Освен това спред Газдов трябва да се заложи на инвестиции за развитието на мрежата. Трети приоритет, който по думите му е важен асоциацията е наличието на предвидимост, както в законовата рамка, която гарантира разработването на нови проекти, така и в дългосрочния период на експлоатацията. 

Изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов беше категоричен, че енергийната трансформация трябва да се осъществи по начин, който да гарантира сигурността на електроснабдяването, на конкурентни цени на електроенергията, и технологично неутрален подход. Много от предприятията имат вече изградени инсталации за производство на електроенергия за собствени нужни, посочи Ивайло Найденов. В същото време той напомни, че  целта е тези предприятия да подобрят производството си по ефективен и конкурентен начин, а не е да станат енергийни компании.  Според изпълнителния директор на БФИЕК,  компенсациите за високите цени на електроенергия трябва да бъдат удължени и през 2023 г. В тази връзка напомни, че компенсациите през тази година са предотвратили затварянето на редица производства.

Доста критичен в изказването си бе председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов. Включително и по отношение на ВЕИ. По думите му, няма как заявените мощности да бъдат изградени, най-малко защото няма как да се присъединят към мрежата. Към мрежата могат да присъединят само 2000 мегавата ВЕИ мощности, докато заявките са за 34 000 мегавата. "Нито е възможно, нито ще се случи", катогоричен бе Вълканов. 

В допълнение той напомни, че нито едно правителство и нито един парламент не са предприели мерки за изграждане на мощности за базова електроенергия. Напротив,  искат  затваряне на  базови мощност, коментира той, визирайки ТЕЦ-овете на въглища. В тази връзка Вълканов посъветва за търсене на разговори с Европейската комисия, за да се отложи това "съсипващо за нашата енергетика мероприятие".

Според него през 2022 г. в Европа са произведени 8 млрд. тона въглища, докато България е произвела само 30 млн. тона. Председателят на Българската минно-геоложка камара коментира също така, че цената на въглищата се е повишила многократно и днес е по-висока от цената на петрола. Затова не само не трябва да се спира добива на въглища, дори трябва да се увеличава производството на електроенергия от този ресурс. Ако не се вземат мерки сега, от 1 януари 2023 г. България ще трябва да започне да затваря мощности, обясни той.

Българската индустрия отчита голям ръст на производството, коментира още Вълканов. Страната ни е на трето-пето място в Европа по производство на мед, олово и цинк. "Нашата индустрия работи добре заради много инвестиции, които се направиха", заяви председателят на Българската минно-геоложка камара. Той обясни, че 7 млрд. лева са били инвестирани само през последните 5 години в минната индустрия. Това дава възможност България да е конкурентна и да произвежда продукти с висока добавена стойност. "Това е пътят – инвестиции, развитие, но България не може да си позволи да спре своите централи на въглища до 2025 г. с 40 процента производство“, каза Вълканов.

Малко по-късно представители на политическите партии обещаха, че ще подкрепят исканията на българските браншови организации.

„Чух добре трите приоритета и бих подкрепил всеки един от тях, каза Делян Добрев от "ГЕРБ-СДС". Според него най-големият проблем в момента е ангажиментът в Плана за възстановяване и устойчивост, който посочва, че в края на 2025 г. България трябва да ограничи производството на въглища с 40 процента спрямо базова година 2019. Това означава, че страната ни не трябва да произвежда повече от 10,4 тераватчаса от въглища, което, сравнено с производството на въглища от тази година, означава, че трябва да има намаление с 12,5 тераватчаса. Тези 12,5 тераватчаса са точният размер на износа на България на електроенергия.

"Тоест, след като се случи това, ние електроенергия няма да изнасяме", посочи Добрев. В същото време тъй като потреблението на електроенергия в страната расте всяка година, най-вероятно България ще се превърне във вносител, обясни той и разви за пореден път тезата си за свиване на БВП, с която преди време поиска свикване на консултативния съвет за национална сигурност към президента.. „Стойността на тези 12,5 тераватчаса електроенергия по цените от тази година са 3,2 млрд. евро. Ако България изпълни този ангажимент, записан в плана,  ще свие БВП с 4 процента само в рамките на една година. Това е подобно на мащаби на ковид кризата и на Световната финансова криза от 2009 г.", каза той, като очерта тежки последици за икономиката на страната и опасност за националната сигурност. Добрев се ангажира

та. Той се ангажира с премахване на административните пречки за ВЕИ, както и запазване на компенсациите за бизнеса за цялата 2023 г.

Асен Василев от "Продължаваме Промяната" за пореден път разви тезата си против изграждане на парогазова централа и за въглищните централи. Европа върви към затваряне на въглищните централи, но както допълни войната обаче дава възможност за забавяне на този процес, включително с преразглеждане.

В момента една от причините цените да са толкова високи е, че природният газ в момента е енергията, която определя пиковата цена. Втората причина е, че отказът на производството от газ води до дефицити в системата. Този дефицит ще продължи, обясни Василев. Според него България има в момента шанс, заедно с Румъния и Гърция, защото това е регионален проблем, да договори възможност, докато продължава войната в Украйна и докато няма нормализация на електроенергийния пазар, да има дерогация от това задължение. Истината е обаче, че рано или късно Европа върви към декарбонизация и премахване на въглищата като форма за производство на електроенергия и ние трябва да планираме този преход.  От "Продължаваме Промяната" подкрепят запазването на компенсациите за бизнеса до края на 2023 г. , както и премахване на административните пречки за ВЕИ.

Георги Самандов от "Български възход" застана зад тезата за подпомагането на бизнеса и инвестициите във ВЕИ. В същото време изрази несъгласие с изразено по-рано мнение, че страната ни България няма добра междусистемна свързаност. Точно тази добра междусистемна свързаност осигурява в момента сигурността на електрозахранването не само на България, но и на целия регион на Балканите, посочи той. Самандов бе категоричен, че това, което липсва на страната ни е нова енергийна стратегия. В тази връзка обясни, че всичко – от инсталирането на батерии, изграждането на нова ядрена мощност преминава през енергийна стратегия. Трябва да се помисли също и за пазарните промени, коментира още  Георги Самандов.