Гражданите притеснени, бизнесът позитивно настроен за присъединяването на България към еврозоната
32.8% от анкетираните граждани и 64.3% от бизнеса одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната, сочат данни от проучвана, поръчано от Министерство на финансите
Снимка: Министерство на финансите
В обществото са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяване на страната ни към еврозоната. За разлика от хората, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, реализирано от агенция "Алфа рисърч" в периода 1-17 ноември, възложено от Министерството на финансите (МФ). Проучването, представено във финансовото ведомство, е проведено сред 1200 души и сред 500 фирми.
„В българското общество съществуват притеснения, страхове и слаба информираност по отношение на въвеждането на еврото, което води до една доста сериозна поляризация по въпроса за одобряване или неодобряване на присъединяването ни към еврозоната“, анонсира проучването Боряна Димитрова, управител на „Алфа Рисърч“.
32.8 процента от анкетираните граждани одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната, от тях 15 процента - напълно, а 17.8 процента - по-скоро. 23 на сто обаче казват, че по-скоро не одобряват, а 27.4 на сто изобщо не одобряват членство на България в еврозоната, а 16.8 на сто отговарят, че не могат да преценят.
За разлика от гражданите, 64.3 процента от бизнеса одобряват присъединяване на България към еврозоната, от тях 46.7 процента - напълно, а 17.6 процента - по-скоро. 15,3 процента от представителите на бизнеса посочват, че по-скоро не одобряват, а 18 процента, че изобщо не одобряват членство в еврозоната, а 2.3 на сто не могат да преценят.
Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, отбеляза, че приоритетът за въвеждане на еврото у нас е от 1 януари 2024 г.
Велкова припомни, че в тази връзка са подготвени и приети от Министерския съвет четири законопроекта, които са внесени в парламента. Промените в Закона за БНБ бяха приети от водещата комисия - бюджетната, на първо гласуване и се очаква тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласуване. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че парламентът ще ги обсъди и разгледа и в зала на първо гласуване до края на годината.
Четвъртият закон, който е свързан с еврото, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който от МФ също очакват до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание, отбеляза министър Велкова.
Петият законопроект - за еврото, който е изцяло нов, до края на годината ще бъде разработен в първоначален проект от министерствата, ангажираните ведомства, публични институции и БНБ, а през януари се планира да бъде съгласуван неформално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за модерна търговия, за да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, отбеляза министър Велкова. Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане и след това да бъде изпратен към Народното събрание, обясни министърът на финансите.
На база проучването, проведено по Комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за очакванията и притесненията от въвеждане на еврото сред хората и бизнеса, от МФ планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници. Предвижда се също до края на март да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси, посочи министър Велкова.
„Сред ключовите документи, които работните групи в Консултативния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната изготвят е и Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната“, допълни финансовият министър. Тя акцентира, че като първа задача от Комуникационната стратегия беше да се проведе национално представително проучване за обществените нагласи на гражданите и бизнеса за въвеждането на еврото, като на база на резултатите от него да се подготвят мерки в отговор. „За съвместна дейност по информиране на обществеността за приемането на еврото предвиждаме да се насочим за работа с кметовете и кметските наместници, тъй като те са най-близко до хората. До края на месец март ще бъде разработен сайт за еврото, ще има и безплатна телефонна линия“, съобщи още министър Велкова.
В отговор на журналистически въпрос за евентуално оскъпяване на цената на застраховката „Гражданска отговорност“ с новите законодателни промени в Кодекса за застраховането, министър Велкова отговори, че от години стои въпросът пред нашето национално бюро „Зелена карта“, като той така е ескалирал, че ни е поставен в критериите по ангажиментите след членството ни към ERM II, тъй като българското национално бюро не изплаща полици за събития, които са се случили в Италия. Към момента имаме към 10 млн. лв. неизплатени задължения към бюрото на Италия. „Към момента КФН няма правомощия да прави мониторинг на дейността на нашето национално бюро, затова в законопроекта за промени в КЗ са разписани текстове, за които са се съгласили всички национални бюра „Зелена карта“ да изпълняват“, допълни още Росица Велкова.