Над 500 000 гледаха финансовото събитие на годината "България в Еврозоната – предимства и възможности"

Как да извлечем най-доброто за страната ни при въвеждане на единната европейска валута? Отговор на този въпрос дадоха политици, финансисти и икономисти от най-високо ниво по време на финансовата конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности". Тя беше организирана и проведена на 9 декември в София от Dir.bg, КРИБ и Агенция за насърчаване на МСП, с медийното партньорство на 3е-news.net, БНТ, БНР, bTV Media Group, Bulgaria On Air, Euronews Bulgaria, Economic.bg и сп. "Мениджър".

Конференцията беше проследена на живо както от гостите в "София Ивент Център", така и от над 500 000 потребители само в платформите на Dir.bg - както в десетките публикации в портала, така и на страниците на нашите социалните мрежи и канали за видео стрийм. А отразяването с репортажи, интервюта и различни новинарски емисии от почти всички национални медии превърна дискусията в събитие на годината за присъединяването на България към еврозоната.

За открит диалог бяха поканени всички ангажирани хора с процеса за присъединяване към паричния съюз сега и в годините назад. Събитието беше подкрепено и от нашите партньори - Минстрой Холдинг АД, Съюзът на международните превозвачи, Пощенска банка, Асарел Медет АД, Aurubis, CLEANTECH Bulgaria, Филип Морис България, Arteks Engineering, Dundee Precious Metals и TollPass - Интелигентни трафик системи АД, Българска банка за развитие, Главболгарстрой, BAT.

С встъпително слово начало даде вицепрезидентът Илияна Йотова. За свършеното досега и какво предстои след нея говориха управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, министърът на финансите Росица Велкова-Желева и вицепремиерът Атанас Пеканов. Те участваха в откриващия панел с модератор Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ.

Трима европейски топ банкери и един директор от МВФ запознаха присъстващите на конференцията с опита на техните страни - Нидерландия, Словения, Хърватия. Събитието събра заедно и четирима финансови министри на България, както и представители на работодателите и синдикатите.

Специално внимание беше обърнато на ползите и рисковете от влизането на България в Еврозоната, спекулациите с инфлацията след приемане на еврото. Някои от лекторите се спряха и на ролята на валутния борд, като подчертаха, че още през 1997 година страната ни е приела неформално еврото, определяйки тогава германската марка за резервна валута, а по-късно на нейно място и еврото. Темата за бюджетния дефицит и спазването на параметрите по основните макроикономически цели - инфлация, ръст на БВП, външен дълг, определени от Европейската централна банка (ЕЦБ), също бяха засегнати.

Почти всички лектори, вкл. и чужденците, препоръчаха да се задълбочи провеждането на комуникационна и информационна кампания, за да бъдат запознати предварително гражданите с ползите, но и с някои неизбежни рискове, предимно спекулативни, свързани с присъединяването към Еврозоната и превалутирането при определяне на цените.

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Еврото устоя на всички кризи през последните 20 години

В своето изказване при откриване на форума вицепрезидентът Илияна Йонова също обърна внимание върху свършеното досега и подчерта, че работата по членството в еврозоната е била неизменен ангажимент за всички правителства и институции след 2007 година (когато България стана член на ЕС – бел. авт.), а началото на финалната права започна през 2018 година. Вицепрезидентът благодари на ръководството на БНБ, че не е допуснала политическа намеса при вземането на решения, свързани с влизането на България в еврозоната.

Илияна Йотова не подмина и негативните оценки за еврото, които идват от невъзможността на ЕС да се справя с кризите, така както очакват европейските граждани, а те искат по-сериозна и резултатна намеса на европейските и националните институции.

Йотова припомни, че преди 20 година, от началото на 2002 година евробанкнотите и монетите бяха въведени за население от около 308 милиона души от 12 държави, а в момента в еврозоната са 19 държави. Вицепрезиденът подчерта, че еврото устоя на всички кризи през последните 20 години, а за България днес са особено необходими анализите, за да бъдат предотвратени грешките в бъдеще. По думите на вицепрезидента, една голяма грешка съпътства България в процеса за присъединяване към еврозоната. И това е липсата на информираност, защото това е най-хранителната среда за съмнения и отхвърляне.

Илияна Йотова посочи като аргумент последното изследване, според което 56 процента от българските граждани имат сериозни съмнения в еврото. "Тези цифри говорят едно - чака ни много работа, за да изясним на българите всички въпроси", каза в заключение Илияна Йотова. Това е и втората важна тема - информационната кампания, която присъства в изказванията на почти всички участници, вкл. и на чуждестранните гости, за да бъде спечелено доверието на гражданите.

Управителят на БНБ Димитър Радев: Валутният борд е последната стъпка на присъединяване към Еврозоната

Той обърна внимание на действащия и в момента валутен борд (въведен на 1 юли 1997 година - бел. авт.), който представлява "последната стъпка на присъединяването на страната към еврозоната, а единственият добър възможен изход от валутния борд е еврозоната". Сега, по думите на Радев, България е на прага на изхода от валутния борд и това ще нормализира и надгради нашия паричен режим, защото по този начин ще се възстанови провеждането на монетарна и пълноценна макроикономическа политика. Управителят на БНБ подчерта, че еврото в момента е резервна валута за България и е една от най-важните световни валути.

Присъединяването към еврозоната за страната ни означава модернизиране на икономиката, но и вдигане на доходите до средноевропейските. "Очевидно в нашия случай на страна извън еврозоната този процес протича много бавно и България продължава да бъде страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие рискове и най-опасният от тях е противопоставяне на целите за финансова стабилност и целите за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората", обясни управителят на БНБ. По неговите думи, без еврото опитът показва, че благосъстоянието на хората ще се влоши, а това е "път за никъде" и загуба на финансова стабилност. Затова Радев посочи, че присъединяването към еврозоната ще разреши този потенциален конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция (съвпадение, сходство със страните-членки на еврозоната). Управителят на БНБ подчерта, че така ще се подобрят и условията на финансиране, а влизането в еврозоната има потенциала да бъде катализатор на този процес, след който ще се увеличат и инвестициите в страната.

Приемането в еврозоната означава и спазване на определени критерии, вкл. и за овладяване на инфлацията, за дисциплиниране на държавния бюджет. А това по думите на Радев може да стане чрез провеждане на добри политики в различните сектори. При условията в нашата страна, провеждането на такива политики ще ускори структурните реформи в България - процес, който е сериозно забавен.

Димитър Радев посочи БНБ и банковия сектор като пример за направени мащабни реформи след проблемите през 2014 година, като целта е била пълното интегриране в институциите от европейската финансова инфраструктура. От две години имаме и практическия опит от членството ни в Европейския банков съюз, вкл. в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране. Свидетели сме на конкретните резултати - показателите за капиталова адекватност, ликвидност, рентабилност на нашия банков сектор са над средните за ЕС. "Този институционален пример може да бъде използван и от други сектори при присъединяването към еврозоната. След като банковият сектор може да постигне резултати над средните за ЕС, това би могло да се случи и с всеки друг сектор", подчерта Димитър Радев.

Нормативната рамка за приемане на еврото е почти готова

До края на годината ще е готов най-важният закон - за въвеждане на еврото, а други четири законопроекта за промени, подготвени от служебното правителство са внесени в Народното събрание - това са Законът за БНБ, Търговският закон, Кодексът за застраховането и Законът за мерките срещу изпиране на пари. Това обяви министърът на финансите Росица Велкова-Желева, която е национален координатор по подготовката на България за членството в Еврозоната, и допълни, че стартът на комуникационната и информационната кампания за влизането ни в Еврозоната на 1 януари 2024, ще е догодина.

На първо място тя посочи приетото на 27 октомври 2022 г. от Народното събрание решение приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. да е национален приоритет, а на българските правителства оттук насетне е възложено да ускорят преговорите с европейските институции и държавите членки от Еврозоната, както и техническата подготовка за въвеждане на еврото, за да се спази определената от страна на България целева дата. Решението тя определи като важна и ценна историческа стъпка, защото е дало необходимата легитимация и увереност на екипите на Министерство на финансите и на БНБ пред европейските ни партньори.

Следващото важно събитие е подписаният на 6 декември в Брюксел Меморандум за разбирателство с държавите членки на Еврозоната и Европейската комисия за започване на производство на евромонети и за подготвителните задачи преди началото на производството след като страната ни стане член на Еврозоната.

Това важно събитие по думите на министър Велкова следва да бъде подкрепено от действия и работа, които всички институции трябва да свършат за сравнително малкото време, което остава до 1 януари 2024 г. Подготовката ни за членство в Еврозоната се организира и координира от Координационен съвет, подпомаган от 8 междуведомствени работни групи. "Активните действия по техническата подготовка започнаха още през месец май с приемането от Министерския съвет на Националния план за въвеждане на еврото в България. Въз основа на този план се осъществява оперативната работа по замяна на лева с еврото", обясни министър Велкова.

Тя обърна специално внимание на подготвяния от служебното правителство Закон за въвеждане на еврото в България, който ще регламентира обществените отношения, свързани с приемането на еврото като официална валута в страната. "Целта е със закона да се установи правна и организационна процедура за въвеждане на еврото, курса на преобразуване, извеждане на лева от обращение, начинът и срокът за замяна на пари в брой, правилата за превалутиране на цени, заплати, социални помощи, мерките за защита на потребителите, санкции и други", обясни министърът на финансите.

По думите на министър Велкова, комуникационната и информационната кампания, която ще се проведе през 2023 година, е да бъде предоставяне точна, достъпна, ясна, разбираема, навременна и всеобхватна информация за всички практически аспекти, които ще обхване Законът за въвеждане на еврото. Фокус на капанията ще бъде и разясняването на всички възникнали въпроси и преодоляване на негативните нагласи и страховете у българските граждани от покачване на цените, промяна в доходите, инфлацията от приемането на еврото.

Вицепремиерът Атанас Пеканов: Позитивите от присъединяването към Еврозоната доминират над евентуалните рискове

Той определи конференцията като важно събитие, защото трябва да се говори по темите, които ни касаят и които чертаят бъдещето ни, каквото е присъединяването към Еврозоната. "Трябва да им даваме повече видимост, прозрачност и да обясняваме на гражданите в тази несигурна глобална среда как България може да става по-силна и по-ефективно да се подобрява. Позитивите от присъединяването към Еврозоната на България доминират над евентуалните рискове. Влизането в нея ще бъде ясен сигнал, че страната ни иска да бъде част от ядрото на европейските процеси и ефективен участник в европейските процеси, за да гради активно своето бъдеще и своята съдба", обобщи Атанас Пеканов. Така той на практика определи като много важна комуникационната и информационната кампания, част от която реално е финансовата конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности".

Вицепремиерът посочи трите стълба от ефекта на присъединяването към Еврозоната - на първо място е репутационният бонус, а с влизането в еврозоната ще се повиши и кредитният рейтинг на страната, което ще поддържа лихвените проценти по-ниски, както за държавата, така и за гражданите. Присъединяването ще е и натиск за реформи в страната, което е правилно и позитивно.

"Всичко това ще бъде импулс за икономиката ни, за заетостта и за българските граждани. Това е, от което политиците и институциите трябва да се интересуват на първо място. Освен за бизнеса, обаче, влизането в Еврозоната ще има ефект и за конвергенцията на доходите", допълни Атанас Пеканов.

Вицепремиерът каза още, че като всеки голям процес и тук има рискове, но те не са тези, за които се говори. Пеканов посочи за пример спекулирането с инфлацията. "Напротив не сме видяли такава тенденция в другите страни, които са приели еврото. Това са страхове, които се подклаждат, но емпиричната им обосновка не може да бъде намерена", каза Пеканов.

Другият съществен риск е спекулата, но тя ще е в отделни търговски обекти, а не в цялата страна. "Това е нещото, за което институциите трябва да работят да бъде пресечено", препоръча вицепремиерът. "През последните 2 години светът се промени коренно и се намираме в среда на постоянно идващи кризи. Но Еврозоната успя да реагира адекватно и да изгради механизмите, които я правят по-силна", категорично заяви Атанас Пеканов.

Какви бяха съветите от чужбина

Трима европейски топ банкери и един директор от МВФ запознаха присъстващите на конференцията с опита на техните страни (Нидерландия, Словения, Хърватия) и отправиха конкретни препоръки към българските власти, отговорни за приемане на еврото.

Алфред Камер, директор на Европейския департамент в МВФ, каза в началото на своето изказване, че валутният борд е бил правилна стъпка за икономическа стабилност, защото България поддържа едно от най-ниските нива на дълг от европейските държави и има сериозен прогрес по структурните реформи. 

Наред с ползите (висок кредитен рейтинг, ниски лихви по кредитите, фискална стабилност, търговията ще се разшири, а и икономическата ефективност ще се подобри) той препоръча да се продължи с финансовата дисциплина като ключов елемент за влизането в Еврозоната.

Управителят и председателят на УС на Словенската национална банка Бостян Васле обърна специално внимание на разяснителната кампания, тъй като за него ключът за успеха на процеса по присъединяване е общото политическо и гражданско съгласие. "Много важно беше как да се популяризира идеята за присъединяването към еврото, като започнахме с разяснителна работа, разработване на платформи и уебсайтове, където се качваха материали, които обясняваха какво означава това, как ще се отрази на отделния човек. Важни бяха и организирането на събития като днешното, тъй като искахме всички части от обществото да бъдат приобщени", каза още управителят на Словенската национална банка.

Той обобщи, че най-важното за този процес е да се постигне политически консенсус, проектът да се управлява умело и след това да се осъществи успешно преминаване към еврото. Решаващият момент е подготовката да започне доста преди самото присъединяване, за да се избегне шокът сред хората.

Директорът за финансови пазари на Нидерландската национална банка Ерд Хубен, който е участвал в преговорите за преструктуриране на българския външен дълг с МВФ през 1994-1995 година, каза: "Продължавайте, огромен път сте изминали и съм много впечатлен от това, което виждам в София." Банкерът откри два важни въпроса за разрешаване от България: конвергенцията и какво се случва след присъединяването към Еврозоната.

"Затова искам да кажа на България, че реалната конвергенция сама не се случва, трябва вие сами да си я постигнете чрез подходящите структурни и институционални политики, независимост на централната банка, това го подчертавам, защото е много важно да има механизми за взаимен контрол. За да постигнете реална и устойчива конвергенция до нивата при другите държави е важно да има практическо обучение, просвета", обобщи Ерд Хубен първото си послание към България.

"Отговорът на въпроса: "Какво става като се присъедините към еврозоната?", е: Една добра новина и една не толкова добра. Когато влезете в еврозоната ще получите бонуси, защото рисковите премии по кредитите ще паднат навсякъде, ще имате по-добри достъпи до финансовите пазари, до институционални инвеститори, а част от техните фондове ще се насочат към България. Това е бонусът за страната ви", обобщи нидерландският банкер. Според него, не толкова добрата новина е какво прави България в Еврозоната. "След като влезете в Еврозоната пазарната дисциплина ще се развали, защото финансовите пазари няма така строго да ви дисциплинират, затова още по-важно е да се следи внимателно каква политика правите в Еврозоната", допълни банкерът.

"Вие ще имате ползи като се присъедините, но бъдете мъдри и разумни и внимавайте как ползвате тези ползи, следете как се позиционирате и не отпускайте пазарната дисциплина", препоръча в заключение Ерд Хубен.

Заместник-управителят на Хърватската национална банка Михаел Фауленд също обърна специално внимание на комуникационната кампания за обществеността. Този процес е започнал през 2016 година и сега вече е към края си (Хърватия ще се присъедини към Еврозоната на 1 януари 2023 година) и е бил много положителен. Той подчерта, че е нужно постоянство, единомислие и ресурси, за да се постигне приемането на една страна в Еврозоната.

За Михаел Фауленд най-важната полза от въвеждането на еврото в Хърватия е премахването на риска от обмена на валутите в икономиката. "Искам да подчертая, че този риск много се подценява от обществеността, тъй като се приема за даденост, че централната банка е длъжна да поддържа стабилен валутен курс", каза хърватският банкер. Неговото най-важно послание е, че еврото носи огромни ползи и усилията за въвеждането му се отплащат съществено, а това е много важно за малките икономики, за които е добре да са интегрирани в Еврозоната. "За такива държави ползите са много повече от разходите, които се правят за реализирането на целия процес, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", обобщи заместник-управителят на Хърватската национална банка Михаел Фауленд.

Позицията на трима бивши финансови министри и един заместник-министър

В третия панел "Еврозоната - перспективи за финансова стабилност и икономически растеж" говориха трима бивши финансови министри и един заместник-министър, а модератор беше Николай Василев, управляващ партньор на "Експат Капитал" и вицепремиер и министър в две правителства (2001 - 2009). В началото той представи анализ, с който оборва твърденията за рязко увеличаване на потребителските цени чрез графики, които показват средногодишната инфлация в 19-те държави от Еврозоната от 90-те години до 2021 година.

В нито една от 19-те страни не може да се забележи повишаване на инфлацията след въвеждането на единната валута. Инфлацията остава на ниски едноцифрени нива чак до края на 2021 година. "За "удвояване" на цените изобщо не може да става дума. Ако такива градски легенди бяха верни, тогава инфлацията трябваше да експлодира от 2% на 102% и всички графики щяха да "пробият тавана", обобщи Николай Василев.

По неговите думи, със или без Еврозоната, инфлацията в Европа и по света се променя всяка година вследствие на други фактори - цени на суровини, валутни курсове, икономически растеж. "Окончателните данни за 2022 г. ще покажат "рекордно увеличение" на инфлацията във всички страни, което очевидно няма нищо общо с това кой кога е въвел еврото", подчерта Василев.

В този трети панел свои позиции относно перспективите за финансова стабилност и икономически растеж в Еврозоната представиха бившите министри на финансите Пламен Орешарски (2005-2009) и премиер (2013-2014), Милен Велчев (2001-2005), Владислав Горанов (2014-2020), заместник-министърът на финансите Любомир Дацов (2001-2005) и председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев.

Те се обединиха около мнението, че ползите са повече от негативите от влизането в Еврозоната, а пред страната ни се открива възможност за социално-икономически напредък след повече от десетилетие застой.

Пламен Орешарски посочи, че приемането на еврото не ни прави автоматично по-богати, но ни предоставя възможност да станем такива, ако искаме, разбира се. Той припомни за "крайните песимисти", че още през 1997 година България е приела неформално еврото, като беше въведен валутния борд и определянето за резервна валута на германската марка - разбирайте еврото. Орешарски призова управляващите да разработят и предложат мерки и политики за подобряване на конкурентната способност на икономиката ни. "Това е истинският отговор на предизвикателствата, които идват с членството ни в Еврозоната", подчерта още Орешарски.

Милен Велчев каза, че още няма ясен отговор за себе си защо не се присъединяваме заедно с Хърватия към Еврозоната още в началото на 2023 г. "България ще забогатее през следващите години, това няма да се дължи само на влизането ни в Еврозоната, защото процесът на реална конвергенция няма да бъде спрян. По-важният въпрос е - колко бързо ще забогатяваме, а влизането ни в Еврозоната ще ни даде възможност да забогатяваме по-бързо", обяви бившият финансов министър.

Владислав Горанов открои някои предизвикателства за следващите месеци и години, които не са свързани толкова с влизането в Еврозоната, колкото с политическия контекст. Когато държавата изпадне в политическа криза, основни фундаменти и ценности се разпадат много бързо. Това според Горанов, е една от основните причини да не се движим заедно с Хърватия към еврото, въпреки че започнахме година преди тях. "Ние много трудно се обединяваме, дори за много важни теми. Но добрата новина е, че по темата с еврото може да се напредва в правилната посока дори във време на политическа криза", подчерта Владислав Горанов.

За Любомир Дацов двата основни въпроса, които са предизвикателство за приемането ни в Еврозоната са критериите за инфлацията и за бюджетния дефицит. "Имаме рядката възможност трите основни институции, които се занимават с макроикономически прогнози, да говорят на един език. Ако се върнете назад във времето, няма много такива моменти, в които да сме единни и да не се критикуваме. Сега Централната банка, Фискалният съвет и самото Министерство на финансите говорят в един глас - и той е, че ако искаме да преборим инфлацията, която видимо в момента е големият икономически проблем, трябва да действаме в една посока", подчерта Дацов.

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев обърна внимание на нелоялните търговски практики, които се очертават като един от съществените проблеми след приемането на еврото. За съжаление некоректните търговци, според Алипиев, въвличат и коректните да навлязат в сивия сектор. "Ако големите търговски вериги, които осигуряват малката и средната потребителска кошница на потребителите, използват тези нелоялни практики, това въвлича след себе си целия пазар, защото малките търговци ще са принудени да повишат и те цените", обясни председателят на КЗП.

Какви ползи ще донесе на бизнеса присъединяването на България към Еврозоната

В последния панел с най-много лектори, бяха представителите на бизнеса, а модератор беше София Касидова, ръководител на екип за стратегическо развитие, пазари и икономически анализи в ББР, бивш зам.-министър на икономиката (2001-2003). Своята позиция по основната тема как членството в Еврозоната ще увеличи доходите и какви ползи ще донесе на бизнеса представиха: Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ; Николай Вълканов, председател на нa Cъвета на директорите нa "Mинcтpoй Xoлдинг" AД и пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa миннo-гeoлoжĸa ĸaмapa; Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет; Пламен Димитров, президент на КНСБ; Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка, и Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП).

Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ, сравни ситуацията в Българя, свързана с приемането на еврото, с Битката за Британия през Втората световна война, като каза, че в момента се води битка за България. Той беше категоричен, че няма бизнес, който да не иска да бъде част от този европейски клуб. "Единствено сивият бизнес не би желал да участва и тук е ролята на държавата да си свърши работата, за да подпомогне публичните финанси", каза Иванов. Според него, сега е важно да се проведе правилна информационна кампания, за да бъдат убедени хората за ползите от приемането на еврото.

Николай Вълканов, председател на нa Cъвета на директорите нa "Mинcтpoй Xoлдинг" AД и пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa миннo-гeoлoжĸa ĸaмapa увери, че в минерално-суровинната индустрия подготовката за еврозоната е направена. "Ние отдавна се разплащаме с контрагентите си в евро. Заради това нашата индустрия има готовност за преминаване към еврото", обяви Вълканов. Той увери, че "еврото е с фиксиран курс и ние не се плашим". Според Вълканов, страната ни няма проблем да влезе в Еврозоната, но остава да се реши въпросът с бюджетния дефицит (според нормите на ЕЦБ не трябва да надвишава 3% от БВП, а според проекта за удължаване на държавния бюджет, служебното правителство залага 6.6% дефицит - бел. авт.). От другите три ключови критерия, съотношението на държавния дълг към БВП не трябва да е над 60% от БВП, като по този показател страната ни е сред "отличниците" засега, при съотношение малко над 24% от БВП към 31 октомври по данни на НСИ.

Да припомним, че по другите два макроикономически критерия на ЕЦБ - инфлация и ръст на БВП, България изостава значително по първия: инфлацията за октомври е 17.6% на годишна база при 3%, определена от ЕЦБ (заради енергийната криза, обаче, този критерий на ЕЦБ не се прилага временно). Данните на НСИ за третото тримесечие показват, че БВП нараства с 3.2% на годишна база, при 3%, според изискванията на ЕЦБ, въпреки че ръстът на БВП се забавя, спрямо второто тримесечие, при регистрирано от НСИ повишение от 4.8 на сто в периода април-юни 2022 година.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров увери, че Еврозоната ще доведе до тласък на доходите. В момента страховете на хората са именно за доходите, тъй като те са 52% от средноевропейските. Другият акцент на синдикалния лидер беше върху инфлацията. Димитров припомни данните на "Евростат", които показват средно 0.3 процентни пункта ръст на инфлацията при държавите след присъединяването. "Ако кажем на хората, че няма да има инфлация, няма да е вярно, при някои стоки тя ще е по-голяма, особено при по-бързо оборотни стоки", смята Пламен Димитров и подчерта, че при всички страни, присъединили се към еврозоната, има сериозно развитие и ръст на доходите. Особено валидно е това за балтийските държави (Естония, Литва и Латвия), които също подобно на България бяха във валутен борд преди да влязат в Еврозаната.

Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет (ИСС), призова да се престане с разговорите готови ли сме или не за Еврозоната, защото това е губене на време. Тя припомни, че ИСС има издаден доклад по темата за приемане на еврото, който прави анализ и констатира, че рисковете за инфлация и доходи са по-малко от ползите за трите важни групи в обществото, които ИСС представлява - бизнеса, работещите и гражданските организации. Тя подчерта, че няма никакъв риск за осигурителната система и пенсиите, нещо, което не се споменава, но голяма част от хората се притесняват. Русинова препоръча да се показват по-дълго време двете валути при етикетирането, когато влизаме в еврозоната, и да има яснота и прозрачност за механизма, по който да се подават сигнали за нередности и към кого.

Главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова каза в началото на своето изказване, че с единия крак вече сме в Европейския банков съюз, време е да влезем и с другия - в Еврозоната. "Самият факт, че имаше политическа воля да се влезе в банковия съюз означава, че трябва да имаме политическа воля да влезем в еврозоната. Поне за банките и банковия бизнес това е най-логичното", допълни Петя Димитрова. Тя обясни, че банките изпълняват всички изисквания на Европейския банков съюз, но не могат да ползват Европейската инвестиционна банка като кредитор. Димитрова подчерта, че разяснителните кампании са много важни и трябва да продължат. Правителството, бизнеса и гражданските организации трябва да направят всичко необходимо, за да се преодолеят страховете на хората.

Бойко Таков, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП, обяви, че малкият и среден бизнес не се притеснява за въвеждането на еврото, защото страната ни вече е "вързана" към еврото във валутния борд и този курс ще се запази и след влизането ни в Еврозоната. По думите на Таков, присъединяването на страната ни към Еврозоната само ще повиши нивото на икономиката ни, а МСП не само са гръбнака на икономиката, но и тези предприятия имат важна социална роля в българското общество. В момента, обаче, техният проблем е липсата на кадри и достъпа до финансиране. "Вложенията не са устойчиви в момента, защото средствата от еврофондовете не идват регулярно, а са по определени програми. Затова е нужна целенасочена държавна политика в тази насока", категоричен беше Таков.

Протестът на партия "Възраждане"

Група от около 50 души, повечето привърженици на политическа партия "Възраждане", посрещнаха участниците и гостите на конференцията, пред залата, като се чуваха и обиди. Протестиращите искаха да се запази българският лев като национална валута.

Лидерът на партията Костадин Костадинов и още няколко депутати от парламентарната група влязоха в залата и започнаха да репликират част от лекторите, включително и представителя на МВФ Алфред Камер. Управителят на БНБ Димитър Радев запази самообладание и продължи да води панела на английски език, тъй като участниците във втория панел бяха чужденци.

След възникналото напрежение Костадин Костадинов напусна залата, а на тръгване даде изявление пред журналисти. Той отново заяви, че България трябва да запази лева за национална валута. Костадинов изрази недоволство и от това, че участниците в протеста, не са били допуснати в залата, тъй като не са разполагали с необходимите покани.