КЕВР със сериозни забележки по предлагания от МРРБ проект на Закон за водоснабдяване и канализация
Опасения за рискове за ВиК сектора като цяло констатират от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в предложения проект на Закон за водоснабдяване и канализация. В становището си регулаторът ясно изрежда основните недостатъци, включително и липсата на консултации предвид сериозността на новия нормативен акт.
Преди ден омбудсманът на България Диана Ковачева също се произнесе негативно по предложение проектозакон.
На проведено заседание на 14.12.2022 г. Комисията за енергийно и водно регулиране прие Решение, с което одобри Становище по предлагания от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) проект на Закон за водоснабдяване и канализация. Проектът е публикуван на 30.11.2022 г. на интернет страницата на МРРБ, както и на Портала за обществени консултации, съобщават от регулатора.
Становището е изпратено до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Омбудсмана на Република България, Сдружението на общините в Република България, Парламентарно представените групи, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание и до Портала за обществени консултации. То е адресирано и до съответните дирекции в Европейската Комисия – DG Regional and Urban Policy, DG Environment и DG Energy.
Констатациите на КЕВР по проекта на Закон за водоснабдяване и канализация :
Комисията отчита, че в качеството й на заинтересована страна, с нея отново не са проведени консултации, които са задължителна част и предшестват изготвянето на проекта на нормативен акт. По отношение на публикувания законопроект е приложим 30-дневния срок за предложения и становища, предвиден в чл. 26, ал. 4, изр. 1-во от ЗНА, тъй като не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4, изр. 2-ро от ЗНА за определяне на срок, по-кратък от законоустановения.
При изготвянето на посочения в мотивите към законопроекта консултационен документ отново не са взети предвид и не са отразени гледните точки на всички заинтересовани страни, включително и на КЕВР, което е в противоречие с издигнатите в чл. 26 от ЗНА принципи при изработването на нормативен акт - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
Извършеният анализ показва, че предложенията за разделяне на КЕВР и създаване на нова Комисия за регулиране на цените на ВиК услугите не са обосновани и мотивирани и не са подкрепени от съществуващите стратегически документи и международни доклади. В проекта на ЗВиК не е изследван ефектът върху независимостта на бъдещата Комисия при разделянето ѝ от енергийния регулатор (за който има задължителни европейски изисквания за независимост), както и отново не е извършен сравнителен анализ на предложените в проекта конкретни текстове за бъдещата Комисия с международни стандарти за независимост на регулаторните органи.
Към законопроекта не е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с мотива, че предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Същевременно в законопроекта се предлага разделяне на КЕВР и учредяване на нова Комисия, чиято бъдеща дейност ще се финансира от държавния бюджет, което ще изисква значителни първоначални капиталови и оперативни разходи за учредяване и допълнителни разходи за административно, правно, информационно, логистично и друго обслужване на новата Комисия.
Предложеният законопроект не обхваща проблемите, констатирани в анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2019 г., свързани основно с липсата на яснота в разпределението на ролите и отговорностите между собствениците и операторите на инфраструктурата, липса на стимули за местните власти и ВиК операторите да повишат оперативната и финансова ефективност, ограничен капацитет за приоритизиране на инвестициите, тъй като не изследва и не оптимизира нормативните изисквания по отношение собствениците на публичните ВиК активи, собствениците (принципала) на търговските дружества – ВиК оператори и самите ВиК оператори. Не се адресират и ограниченията за нарастване на цените на ВиК услугите поради изисквания за социална поносимост в действащото законодателство, предвид че съществуващите изисквания изцяло се запазват.
Новият законопроект не адресира и Директива (ЕС) 2020/2184 от 16.12.2020 г., която въвежда редица нови изисквания към държавите-членки, респективно към ВиК дружествата, обслужващи най-малко 50 хил. души или доставящи най-малко 10 хил. м3 на ден, относно общи задължения, стандарти за качество, подход към безопасността на водата въз основа на оценка на риска, оценка на нивата на загуби на вода, достъп до вода, предназначена за консумация от човека, публикуването на подходяща и актуална информация и други. Съгласно чл. 24, т. 1 от Директивата, Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—18, член 23 и с приложения I—V най-късно до 12 януари 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Във формулираните в проекта на закон предложения за създаване на нова Комисия отново липсва яснота относно функциите и правомощията на регулатора и разписани норми, гарантиращи финансова независимост. Налице са противоречия и правни неясноти по отношение на организацията на работа, включително и запазването на трудовите правоотношения на служителите от администрацията; въведените процедури; предмет и статут на актовете на регулатора, както и по отношение на правомощията по контрол и налагане на санкции. Липсва обвързаност на действията и актове на институции от изпълнителната власт и разграничаване на ролите и отговорностите в отрасъл ВиК. Същевременно се създава неяснота по отношение състава и организацията на работа на Комисията за енергийно регулиране.
В предлагания законопроект от 2022 г. се въвеждат нови и необосновани изисквания спрямо проекта на ЗВиК от 2020 г., като отпада изискването независимият регулатор да определя цели на показатели за качество на ВиК услугите, въз основа на които ВиК операторите да разработват бизнес планове с ремонтна, производствена и инвестиционна програма. Отпада и изискването независимият регулатор да одобрява тези бизнес планове и въз основа на одобрението им да утвърждава и одобрява цени на ВиК услуги, да осъществява ежегоден контрол върху изпълнението на одобрените бизнес планове, както и да отчита резултатите от изпълнението при годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги.
В проектозакона се предлага се промените да влязат в сила на 31.03.2023 г., т.е. в рамките на действащия регулаторен период 2022-2026 г., в който КЕВР е одобрила 5-годишни бизнес планове на редица дружества, утвърдила е цени на ВиК услуги за 2022 г., и е одобрила цени на ВиК услуги за 2023, 2024, 2025 и 2026 г., и предстои да измени с последващо решение одобрените цени на ВиК услуги за 2023 г., отчитайки изпълнението на бизнес плановете от предходния регулаторен период. След влизането в сила на ЗВиК ще бъдат отменени нормите на ЗРВКУ и приложимите норми на Закона за енергетиката, поради което съществуващият регулатор няма да има функции във ВиК сектора, а такива функции няма да има и новата Комисия. Това поражда редица въпроси относно одобряването на бизнес планове и цени на дружествата без одобрени планове и за последващите действия по контрол на изпълнението на одобрените бизнес планове и изменението на одобрените цени.
Значителното ограничаване правомощията на новата Комисия спрямо функциите на КЕВР в сектор ВиК поставя редица допълнителни въпроси относно необходимостта от разделянето на КЕВР и обособяване на нов държавен регулаторен орган, което за държавния бюджет ще изисква допълнителни първоначални и последващи капиталови и оперативни разходи. Подобно отделяне би могло да се мотивира, ако се предвижда не само запазване на съществуващите функции, но и те се надградят - например с въвеждане на лицензионен режим за ВиК дружествата, регулиране на други сектори като битови отпадъци (такава регулация е въведена в Португалия, Унгария, Италия и в Северна Македония), контрол върху качеството на питейните води (в регулаторния орган в Португалия), или регулиране на други комунални услуги, предоставяни от общините ( в регулаторния орган в Румъния).
В допълнение, ограничаването на правомощията на новата Комисия само до регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, а не до регулиране на ВиК услугите, не кореспондира с Националния план за възстановяване и устойчивост, съгласно който с новия закон „ще се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект“. Нещо повече – в предварителната оценка за въздействие на проекта на ЗВИК сред целите също е посочено „да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект“.
Предвижда се значително намаляване на показателите за качество на ВиК услугите, като контролът по тяхното изпълнение се прехвърля от независимия регулатор към МРРБ. В проекта на ЗВИК обаче не е описан редът, по който МРРБ ще определя цели на тези показатели, как ще се оценява качеството и надеждността на отчитаната информация, не се въвежда изискване министерството да публикува информация в годишни отчети – действия, които в момента се осъществяват от КЕВР.
Въвежда се изискване за изготвяне на бизнес програми по реда на Закона за публичните предприятия, което обаче няма връзка с процеса по контрол върху показатели за качество от МРРБ и с процеса по ценообразуване. Следва да се има предвид, че дружествата, които не са публични, нямат основания да изготвят подобни бизнес програми. В проекта продължават да се предлагат неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, отпадат фундаментални изисквания като принципи и методи на ценообразуване, регулаторен период и др. Остава впечатлението, че новата Комисия единствено ще одобрява предложените от дружествата цени на ВиК услуги, без да има възможност да оценява тяхната ефективност и да изиска някакви корекции.
Извършеният от КЕВР анализ показва, че предложенията в проекта на ЗВИК няма да доведат до подобряване на регулацията във ВиК сектора, тъй като не гарантират повишаване на качеството на услугите, икономическа устойчивост, защитата на правата на потребителите и социалното подпомагане. Причината е, че се редуцира значително броя на показателите за качество на ВиК услугите, предлагат се неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, нееднозначно са определени критерии за финансиране на инвестициите, в противоречие с действащи регулаторни механизми. Липсва разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи, създава се неяснота по отношение разглеждането на жалби на потребители срещу ВиК оператори и на практика се отменя договорното начало при общи условия при предоставянето на ВиК услуги на потребителите, доколкото на общите условия се придава характер на нормативен акт. Не е налице възлагане на отговорностите по отношение постигането на съответствие с директиви на ЕС и/или разширение на ВиК системите.
В проекта се предлага промяна в границите на обособените територии, като се предвижда отпадане функционирането на общински и частни дружества. В същото време създаваната правна регламентация поражда неясноти по отношение възможностите и сроковете за изпълнението на новите изисквания. Въвежда се задължително изискване ВиК дружествата да са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия (ЗПП), което ще елиминира бъдещо публично-частно партньорство в сектора. Запазват се изискванията по отношение функционирането на Асоциациите по ВиК, но не се отчита липсата на възможност и експертен капацитет те адекватно да изпълняват ролята на публични собственици на ВиК системите и да контролират изпълнението на договорите за възлагане управлението на ВиК активите. Запазват се изискванията по отношение на собствеността на ВиК системите, без да се очертава ясно границата на публична и частна собственост, респективно границата на отговорност на ВиК оператори и потребители. Не се предвижда изплащане на обезщетения на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води. Необосновано от потребителите на ВиК услуги са изключени лицата, които нямат вещни права върху водоснабдения имот, но са негови ползватели на валидно облигационно основание (например наематели). Създават се възможности за необоснован отказ и злоупотреба от страна на ВиК дружествата в процеса по присъединяване на нови потребители.
Същевременно с новия законопроект от 2022 г. се регламентира съществуването на държавно търговско дружество - „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, което е създадено с решение на Министерския съвет и може да бъде закрито с последващо решение на изпълнителната власт, без да се изяснява какви са точно неговите функции и отговорности и по какъв начин ще допринесе за решаването на проблемите във ВиК сектора. По този начин това дружество се поставя в привилегировано положение спрямо дружества със сходни функции в сектор Енергетика, ограничават се функциите и правомощията на бъдещи състави на Министерския съвет по отношение на това конкретно дружество. Това не позволява да се постига дългосрочно разрешаване на проблемите във ВиК сектора, съгласно решение на 44-то Народно Събрание от 13.12.2019 г.
Поради констатираните значителни проблеми в законопроекта от административен, правен, технически и икономически характер, КЕВР не може да даде конкретни предложения за редакции, тъй като е необходима цялостна ревизия на проекта. Наложителен е сериозен обществен дебат за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора – независимия регулатор на качеството и цените на ВиК услугите, собствениците на публичните ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици (принципали). Такава дискусия до момента не е проведена.
В случай че се приемат предложенията в ЗВИК за промени в регулацията на ВиК сектора той ще бъде поставен пред значими рискове, свързани с осъществяването на контрола по изпълнението на одобрените бизнес планове 2022-2026 г. и измененията на одобрените цени на ВиК услуги за периода 2024-2026 г. Поради това Комисията счита за необходимо от законопроекта да отпаднат разпоредбите, касаещи регулирането на качеството и цените на ВиК услугите, съответно да се запазят правомощията на независимия регулатор КЕВР във ВиК сектора, така както в момента са регламентирани в ЗРВКУ, респективно в ЗЕ. Комисията счита, че такива промени следва да бъдат обсъдени и приложени след изтичането на действащия регулаторен период 2022-2026 г.