Михаел Фауленд: Еврото носи огромни ползи и усилията за въвеждането му се отплащат съществено

Заместник-управителят на Хърватската национална банка Михаел Фауленд представи опитът на страната си за присъединяване към еврото от 1 януари 2023 година по време на финансовата конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности", проведена днес и организирана от Дир.бг, с медийното партньорство на 3е-news.net.

Първото послание на г-н Фауленд е следното: еврото носи огромни ползи и усилията за въвеждането се отплащат съществено, а това е много важно за малките икономики, които са силно евроизирани, и затова е добре да са интегрирани в еврозоната. За такива държави ползите са много повече от разходите, които се правят за реализирането на целия процес, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Освен това, ползите са дълготрайни и постоянни, докато разходите са краткотрайни.

Ако ме попитате коя е най-важната полза от въвеждането на еврото в Хърватия, това е премахването на риска от обмена на валутите в икономиката. Искам да подчертая, че този риск много се подценява от обществеността, тъй като се приема за даденост, че централната банка е длъжна да поддържа стабилен валутен курс.

Има и ползи, които обществеността може да види лесно – това са валутните курсове и разходите за обмен. В нашия случай през 2017 година валутните ни курсове бяха конвергирани с 200 базисни пункта, а днес са близки до основните лихвени проценти в страните от еврозоната.

Това, което наблюдавам, свързано с последната криза заради войната в Украйна, е, че лихвените проценти в държави като Унгария, Чехия и Полша, т.е в държавите, които са решили да не поемат по пътя към еврото, лихвите скочиха съществено и към днешна дата те са към 8-10 процента. В същото време лихвените проценти в еврозоната се увеличиха, но по-малко, само с около 3%. В Хърватия също постигнахме това увеличение. И въпреки че все още не сме част от еврозоната, пазарите вече разглеждат Хърватия като член на валутния съюз.

Сред въвеждането на еврото всяка държава става по-стабилна и по-устойчива на кризи и по-конкурентоспособна, и Хърватия е добър пример за това.

Второто послание, което искам да отправя, е следното: въвеждането на еврото е по-скоро политическо решение и по-малко  икономическо, но икономическият анализ може да улесни това въвеждане.

Въвеждането на еврото обхваща множество заинтересовани страни и граждани, както в държавата така и извън нея, защото е много важно какво е мнението на обществото. Малко са хората, които на аналитично ниво може да разберат какви са ползите от въвеждане на еврото. Затова хората, свързани с процеса, и това са работещите в централната банка, трябва да разговарят с политическите лидери и представители на обществото, за да разяснят всички ползи.

След като се постигне обща политическа воля, започва дългият път към въвеждането. Затова по този път трябва да имаме добра организация и координация, както и ясна комуникация с европейските институции, за да се получи споразумение по необходимите стъпки на целия процес.

Важно е да имаме и комуникационна кампания за обществеността. Този процес беше положителен в Хърватия, който започна през 2016 година и вече знаем как ще заърши.

Каква беше реториката от нашите еврокритици, вкл. и такива които бяха срещу въвеждането на еврото, предимно местни хора, които имаха добър достъп до медиите. Основното им послание беше, че Хърватия не е готова да еврото. С течението на времето и особено след 2021 година, когато Хърватия се възстанови много добре от ковид кризата, и през 2022 година беше оценена като държава в Европа без икономически дисбаланси. Това ни даде основание да обявим, че държавата ни е готова за присъединяване към еврозоната.

Еврокритиците, обаче продължиха да разпространяват своята пропаганда, че Хърватия може да е готова за еврозоната, но държавите от валутния съюз не са подготвени и трябва да изчакаме.

По този начин искам да ви кажа колко интересен беше политическият дебат в нашата страна.

Проведохме различни изследвания, за да видим какво е общественото мнение, и установихме, че по-малко от 20% от неселението е силно срещу приемането на еврото. Но имаме и 25% от хората, които са против членството ни в ЕС. Има и 25% от хората, които са „за“ еврото, но с някои усовности, и 40% са напълно за въвеждане на еврото. Това е според нашите вътрешни изследвания.

Според европейските изследвания, където въпросите може да получат само отговор „да“и „не“, изследване на „Евробарометър“ показва, че 60% и повече са „за“ въвеждането на еврото.

Към хората, които са „за“ еврото, но под условие, ние зададохме въпрос какво е вашето условие, техният отговор беше: бихме се съгласили напълно, ако сме сигурни, че ще ни се запази стандарта на живот и дори ще се повиши.

Всички притеснения на хората може да бъдат смекчени, след като се въведе еврото. Всичките числа, които ви посочих, бяха постигнати преди да започнем комуникационната кампания за въвеждането на еврото. За всички беше ясно, че с този процес чукаме на отворена врата.

И третото ми послания е свързано с административната подготовка, която беше осъществена за около 15 месеца, което е постижимо. В този процес участват редица заинтересовани страни. Трябва да се започне с пълномащабна кампания, което означава, че ще трябва още в началото да бъдат похарчени сериозни ресурси. Тази подготовка е комплекса и всички заинтересовани страни трябва да получат правилните стимули, че да изхарчат своите средства. Централната банка трябва да бъде с много ясен ангажимент и да изпраща еднозначни послания до всички свои партньри.

В заключение, инвестирахме много усилия, енергия в процеса по подготовка, но сме щастливи и горди и постигаме успех да се присъединим към еврозоната от 1 януари 2023 година. Нашият успях нямаше да е възможен без подкрепата на европейските институции.

Михаел Фауленд пожела успех на БНБ и увери, че националната банка на Хърватия ще бъде доверен партньор в тези усилия на България.