От Световната среща по биоразнообразие в Канада: Губим природата с най-бързата скорост в човешката история

30 до 30 ще е най-обсъжданата тема, която изисква минимум тридесет процента от сушата, сладководните води и океаните на Земята да бъдат защитени или запазени под някаква форма до 2030 година.

Климат / Екология , Свят
Рая Лечева
577
article picture alt description

Докато изменението на климата доминира в екологичните заглавия, по-тихи, стряскащи промени се случват в природата по цялата планета – независимо дали в гори, океани, пустини, селски пейзажи, градове и други места.

Губим природата – биоразнообразието – с най-бързата скорост в човешката история. Около милион вида растения и животни са на път да изчезнат. Докато човешките дейности унищожават и деградират повече естествени места, природата става все по-фрагментирана. Това коментират страните на 15-ата Конференция на страните (COP15) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (CBD). Това е международна среща, събираща правителства от цял свят, ще постави нови цели и ще разработи план за действие за природата през следващото десетилетие. Конференцията се провежда в Монреал, Квебек, седалището на секретариата на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, от 7 до 19 декември 2022 година.

COP15 ще се фокусира върху опазването на природата и спирането на загубата на биологично разнообразие по света. Приоритет на правителството на Канада е да гарантира успех на COP15 за природата. Съществува спешна нужда международните партньори да спрат и обърнат тревожната загуба на биоразнообразие в световен мащаб. 

Природата осигурява прясна вода, поддържа хранителните системи и е в основата на големи индустрии като горско стопанство, селско стопанство и рибарство. И все пак усилията ни да защитим нашето ценно биоразнообразие са погрешни и крайно неадекватни.

Опазването на природата през последните десетилетия до голяма степен включва създаването на многобройни точки от защитени територии, които несъмнено са помогнали да се забави загубата на биоразнообразие.

Но има и граници на този подход. Много защитени територии не се управляват ефективно или справедливо, някои видове екосистеми са недостатъчно представени. Може би най-важното – защитените територии са издълбани като острови в средата на иначе модифицирани, индустриални, селскостопански и урбанизирани ландшафти.

Преговорите все още не отговарят на необходимото, нужно е нещо повече от "30 до 30"

В много страни по-голямата част от дивите видове животни живеят извън защитени територии. Само 9% от мигриращите видове птици в света са адекватно покрити от защитени територии през всички етапи от техния годишен цикъл. Природата просто не може да оцелее, камо ли да процъфтява по този дълбоко компрометиран и разделен начин.

По всичко личи, че преговорите все още не отговарят на това, което е отчаяно необходимо, за да коригираме настоящия си път. Ако искаме успешно да се справим с кризата с биоразнообразието, трябва да възприемем подход, който може да постигне целите за опазване и също така да осигури храна, вода, сигурност и препитание за световно население от 10 милиарда души до 2050 година, става ясно от анализ на ipsnews.net.

Ключът към постигането на това просто казано означава да се гарантира, че нашите пейзажи, морски пейзажи и речни басейни позволяват движението на видовете и протичането на естествените процеси.

Екологичната свързаност е от съществено значение за осигуряване на здравето и производителността на екосистемите, оцеляването на дивите животни и растителните видове и генетичното разнообразие.

Тя допринася за устойчивостта и адаптирането към климата, продуктивните земи и ефективното възстановяване. И е незаменима за хилядите мигриращи видове диви животни, които трябва сезонно да се местят от едно местообитание в друго.

Екологичната свързаност е особено важна за опазване на биоразнообразието

Една от най-обсъжданите идеи в преговорите в Монреал, която придобива значителна политическа сила, е така наречената цел „30 до 30“, която изисква минимум тридесет процента от сушата, сладководните води и океаните на Земята да бъдат защитени или запазени под някаква форма до 2030 г.

Но тази цифрова цел далеч няма да бъде амбициозна, освен ако свързаността не бъде поставена в центъра на нейното изпълнение и ролята и правата на коренното население и местните общности не бъдат признати.

В момента свързаността е уловена в проекта за цел с две малки думи: „добре свързан“. Същите тези думи бяха част от предишни глобални цели за биоразнообразието, които по всички сметки са ни провалили.

За да успее, свързаността трябва да бъде лакмусов тест за всички местни мерки за опазване на национално ниво. Изборът кои зони да бъдат защитени и опазени трябва да се ръководи от това дали те допринасят за свързаността – заедно с подходящите екологични и социални предпазни мерки.

По същия начин градският растеж, развитието на инфраструктурата и други човешки дейности трябва да се планират по начини, които постигат социални и икономически нужди, като същевременно се запазва свързаността. И правителствата трябва да измерват и докладват своя напредък в изпълнението на този ангажимент за свързаност.

Правителствата да си сътрудничат, за да спасят споделените природни зони и видове

Има още един съществен елемент за постигане на екологична свързаност: правителствата трябва да си сътрудничат през националните граници, за да защитят и съхранят споделените природни зони и видове.

През 2021 г. Общото събрание на ООН прие забележителна резолюция, призоваваща всички държави-членки да увеличат международното сътрудничество за подобряване на свързаността на трансграничните местообитания, избягване на тяхното фрагментиране и защита на видовете, които разчитат на свързани екосистеми.

И все пак тревожно, проектът, който ще бъде договорен в Монреал, все още не включва такъв ангажимент за правителствата да работят заедно за прилагане на трансграничните аспекти на рамката.

Добрата новина е, че имаме знанията и способността да обърнем настоящите тенденции и да постигнем устойчива връзка с природата. Има огромен импулс за постигане на свързаност от страна на правителства, компании, финансов сектор, гражданско общество, коренното население и местните общности, каза Ейми Френкел е изпълнителен секретар на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS).

Например, правителството на Канада стартира програма на стойност 60 милиона канадски долара за екологични коридори, компания в Сабах Борнео завършва 14-километров залесен коридор за диви животни в своята плантация.

Учени от местната общност в Непал са открили, че възстановен от тях коридор сега гъмжи от диви животни. Време е да работим заедно, за да свържем природата в мащаб, който ще осигури това, от което всички имаме нужда – здрава планета, смята Марко Ламбертини е генерален директор на WWF International.

Повече за новините от събитието може да проследите от сайта на ООН ТУК.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Екология:

Предишна
Следваща