Енергийна бедност в сянката на политическо дебелоочие

Славчо Нейков, експерт по енергийна политика

На база данни на НСИ, към 2021 г. 2 829 000 (ДВА МИЛИОНА ОСЕМСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ХИЛЯДИ) български граждани са застрашени от енергийна бедност предвид много ниските им доходи.

В европейския контекст темата е поставена отдавна, а европейското законодателство въвежда императивни задължения за стъпки на държавно ниво в това отношение още през 2018 г., но за българските политици това явно няма особено значение.

Проведената на 1 декември Дискусия “Да намалим сметките - енергийната бедност и цените” , организирана по инициатива на Сергей Станишев с подкрепата на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, изкара на повърхността фрапиращи реалности – и по отношение нивата на доходите, и на разходите за енергия и др, Сравненията им със средноевропейските дават огромни основания за притеснения.

И политическите реакции след събитието не закъсняха. „Г-н Пеканов, кога ще внесете в Народното събрание за одобрение понятието “енергийна бедност?“, с патос пита г-жа Корнелия Нинова в Народното събрание само ден по-късно. Формално, въпросът има основание предвид залегналите в това направление изисквания и срокове в Плана за възстановяване и устойчивост.

Всъщност, ако досега нещо по-структурирано е направено по въпроса, при това с намерение да се зададе и по-дългосрочна нормативна рамка, е именно от страна на служебното правителство – а то е на власт едва от четири месеца. Тук се включва и организираната от него дейност на специализирани административни структури, реално действащи по темата именно в този период, и чрез интензивно осигуряване на допълнителни целеви средства за социално подпомагане в контекста на изключително усложнена и непозната досега енергийна обстановка и други предизвикателства.

Резултатите в областта на нормотворческата дейност на експертно ниво по повод дефиницията и нормативната рамка за енергийната бедност засега са далече от добри, а и се видя разнобой на мнения по същностни въпроси - но това правителство работи от много скоро, като през по-голяма част от тези няколко месеца нямаше парламент. А и предприеманите от изпълнителната власт действия са на фона на размахвани напомки от страна на политици, че служебното правителство е „с ограничена легитимност“, че не може „да чертае далечни перспективи“ и други подобни. Само че и г-жа Нинова, и същите тези политици, размахващи напомките, принадлежат към партии, които бяха междувременно на власт към 2018 г. и след това – и имаха не само всички възможности, но и нормативно установени задължения да работят по въпроса. И не направиха нищо реално по него в продължение на четири години! Нищо! Но появата на избори на хоризонта внезапно им даде крилааааа – поне за приказки.

Иначе по отношение на енергийната бедност изпълнителната власт със сигурност дължи ясна пътна карта какво следва и кога – но реално това може да стане в рамките на редовно правителство. А в Парламента нещата имат други измерения – и преди, и от началото на работата на 48 Народно събрание рязко загрижените по темата депутати не са внесли нито един целенасочен законопроект в това отношение.

Същевременно, видимо по-важните за някои партии промени в изборните правила станаха пак обект на продължително и дори на среднощно внимание; и това явно беше в името на създаването на условия, понамирисващи на познатата ни политическа нечистоплътност. Реално, пак станахме свидетели на дебелоочие, натрапено ни с ясното разбиране, че приоритетите на народните ни избраници нямат нищо общо с дневния ред на обществото, При това нали разбираме, че елементарно манипулираните стъпки по потайни доби и в парламентарната зала не бяха в името на обществото като цяло или на посочените 2 829 000 български граждани, а в името на някой и друг отмъкнат глас в повече за някоя и друга партия?! На мен поне така ми изглеждат нещата, г-н Чолаков!

А в контекста на посочения по-горе въпрос на г-жа Нинова е нужно да се поясни, че изсипването на някаква дефиниция някъде из законодателството не решава въпросите – има поне десет закона и подзаконови нормативни актове, които следва да бъдат ревизирани. Допълнително е необходима и стратегическа визия за преодоляване на проблема в дългосрочен план. Същевременно, аз поне не съм виждал политическа концепция в това отношение в никоя партийна програма – но освен общи приказки по медиите, създаването на такава концепция предполага и капацитет, и политическа воля.

Всъщност, тези близо три милиона души, застрашени от енергийна бедност, въобще не се интересуват от политическите приказки или от анализи дали темата е повече енергийна или повече социална, а още по-малко например от това какво точно се съдържа в несъстоялата се все още дефиниция и кой как я разбира. Те очакват институциите да им окажат съдействие - и то навреме.

И дано да го дочакат, преди да са станали мнозинство в държавата, в която вече са над 40% от населението!