Независимият преносен оператор ICGB поднови участието си в Меморандума за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор

Представители на ICGB AD (България), „Булгартрансгаз“  ЕАД (България), DESFA S.A. (Гърция), Gastrade S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и  SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния) положиха подписи за подновяване на Меморандума за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор. Срещата се състоя в Атина, Гърция.

Приетият документ цели сътрудничество между компаниите относно реализацията на Вертикалния газов коридор, който ще свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария и ще позволи пренос на природен газ. Подобрената свързаност на преносните системи на държавите съседки е в синхрон с общите европейски приоритети в сектор енергетика – повишаване на енергийната сигурност в региона, пазарна интеграция чрез диверсификация на маршрути и източници на природен газ, както и увеличаване на конкуренцията.

Реализацията на интерконектора Гърция – България, който стартира търговска експлоатация от 1-ви октомври 2022 г., е ключова част от проекта за развитие на Вертикалния газов коридор. Газопроводът IGB свързва преносните мрежи на Гърция и България, като осигурява директна връзка към Трансадриадическия газопровод (TAP) и по този начин прави България част и от Южния газов коридор. Количествата природен газ, транспортирани по интерконектора от началото на октомври, осигуряват близо 1/3 от вътрешното потребление на България в зимния сезон. Новата инфраструктура създава възможности за пренос на природен газ и към други съседни държави в региона, както и към Молдова и Украйна.

Изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Георгиос Сатлас изтъкнаха необходимостта от тясно сътрудничество между страните от региона с цел подобряване на енергийната свързаност и обезпечаване на повече източници за доставки на газ. „В контекста на променената енергийна среда и средата на сигурност в региона, сътрудничеството по развитие и изграждане на нови енергийни проекти, които да гарантират диверсифицирани източници на газ, се превръща в основен приоритет. Отчитаме сериозните усилия, които се полагат на национално и европейско ниво по отношение на подобряване на енергийната свързаност и постигане на енергийна независимост“, заявиха Георгиева и Сатлас по време на събитието. Те подчертаха възможностите за развитие на Вертикалния газов коридор в резултат на успешното въвеждане в експлоатация на газовия интерконектор, допринасяйки за енергийната сигурност и устойчивост с региона. По думите им ролята на IGB в този аспект ще бъде още по-значима, когато се увеличи общият капацитет за пренос на газ по тръбата.

„В момента интерконекторът има максимален общ капацитет от 3 млрд. куб. м. годишно. В координация с DESFA имаме възможност да увеличим този капацитет до 5 млрд. куб. м. годишно, което следва да се случи в синхрон с въвеждането в експлоатация на LNG терминала при гръцкия град Александруполис през 2024 г.“, посочиха двамата изпълнителни директори на ICGB.

Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).

В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.