ВЕИ асоциации: Ограничаването на печалбите на електропроизводителите трябва да е солидарно, но и носи рискове.
„Българска ветроенергийна асоциация“ - БГВЕА, Асоциация „Хидроенергия“ и „Съюз на производителите на екологична енергия – СПЕЕ БГ“, изразяват своята подкрепа по отношение на определените временни и извънредни мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса, които са засегнати от повишените цени на електроенергията.
Асоциациите категорично твърдят, че приемането на по-нисък таван на приходите от предложените в проекта мерки на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) ще застраши функционирането на целия енергиен сектор в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да намалят драстично обема на производство. Това от своя страна би влошило инвестиционния климат в сектора и ще постави страната в неравностойно положение в сравнение с останалите страни от ЕС. Българската енергетика ще загуби своята конкурентоспособност, както и стимулите на участниците на пазара да продължат да инвестират и да поддържат в техническа изправност съоръженията, които експлоатират. Това се посочва в позицията на асоциациите, по повод предложенията, залегнали в измененията за ЗКПО.
Асоциациите считат, че принципът за равнопоставеност на всички производители е от ключово значение за сектора и е основно изискване на Регламента на Съвета. Същият принцип е заложен и в модела за компенсиране на бизнеса, който бе удължен до края на 2023-та година.
През последните години в страната бяха направени редица промени на енергийния пазар, които създадоха допълнителна тежест за производителите на енергия. Тези промени настъпиха след осъществяване на инвестициите. (въвеждане на Нетно Специфично Производство, вноска във ФСЕЕС, задължение за търговия на цялото количество произведена енергия през платформите на БНЕБ и съответните дължими такси, разходи за балансиране, такса водоподаване при ВЕЦ, повишени оперативни разходи в резултат на общия инфлационен натиск и др.).
В допълнение на всичко това е редно да се отбележи и фактът, че през последните години ВЕИ производителите пострадаха силно от това, че бяха прекратени дългосрочните им договори, а дори и по време на кризата, породена от пандемията COVID-19, работеха на, или под себестойността си, като не получиха компенсации заради тези утежняващи работата им фактори.
Като положителен факт от асоциациите отчитат, че в проекта на ЗИД на ЗКПО са взети предвид горепосочените обстоятелства, които имат съществено значение по отношение на производителите на електроенергия от ВЕИ. Важно е също така да бъде отчетена и стратегическата важност на ВЕИ производствата, които функционират оптимално при съвместна работа. При залагане на по-нисък таван на приходите на тези производства има опасност редица производители да преустановят работа, което ще намали възможностите за балансиране на системата. Това ще се отрази и в чувствително намален дял на възобновяема енергия в България.
В Народното събрание на Р. България бяха внесени законодателни изменения в ЗИД на ЗКПО между първо и второ четене, с които се предвижда въвеждането и прилагането на Регламент (ЕС) 2022/1854. Въпросният Законопроект, предстои да бъде разгледан утре на второ четене в Комисия по бюджет и финанси в НС.
Браншовите организации, представляващи съществена част от хидроенергийния и ветроенергийния сектор в страната, изразяват разбиране към предложените промени, залегнали в Законопроекта, целящи подпомагане на домакинствата и бизнеса. Паралелно с това считат, че намесата на свободния пазар би могла да създаде редица опасности, ако се допусне видоизменяне на основните насоки на Регламента. Наред с това, България, като страна членка на Европейския съюз, следва да спазва стриктно законодателството на ЕС и не следва да допуска отклоняване от основната цел, а именно – подпомагане на бизнеса и домакинствата, като същевременно се запазва и насърчава развитието на ВЕИ инвестициите за изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС.
Предвид всичко това, позицията на асоциациите е, че България трябва да се придържа стриктно към определения в Регламента таван от 180 евро/MWh, тъй като този таван е определен по начин, отнасящ се икономически справедливо към всички проиpводители на пазара, които не използват газ за производство на електроенергия.
Асоциациите проявяват солидарност и приемат заложените от Регламента ставки за допълнително облагане на приходите на електро производителите. Те считат, че всички участници на пазара трябва да са равнопоставени, като, разбира се, отчита особеностите на всеки вид производство. На този етап няма изготвен ясен анализ, който отчита всички специфики на различните производители, техните разходи за поддръжка и ремонт, административни разходи и ефект върху Българската енергетика. На база на моментната ситуация в сектора предложеният Законопроект гарантира изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/1854 и дава яснота и прогнозируемост относно енергийните ценови нива за следващите седем месеца, като същевременно позволява на страната да продължи да бъде лидер на енергийния пазар в региона.