Инвазивните видове застрашават декоративната растителност в градските паркове, казва агрономът Роман Рачков

Климат / Екология
3E news
277
article picture alt description

Снимка: climateka.bg/Pexels

Разпространението на чужди и инвазивни видове е пряко свързано и с климатичните промени. Щетите, които те са способни да причиняват, засягат не само естествените екосистеми или земеделските полета, но и градските зелени системи – паркове и градини. Присъствието им в тях ще бъде все по-често, а липсата на естествени врагове, наличието на подходяща растителна храна и ограничените средства за растителна защита реално застрашават както облика на урбанизираните ни територии, така и поминъка на хората, свързани с производството на декоративен и посадъчен материал. За да предотвратим това са необходими спешни мерки за борба както с промените в климата, така и ефективен фитосанитарен контрол.

Това коментира в анализ за climateka.bg Роман Рачков, агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита и и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) представи доклад за въздействието на човешката дейност върху околната среда с прогнози за това как климатът ще се промени в бъдеще. В доклада експертите потвърдиха заключението, че основната и безспорна причина за глобалното затопляне е човешката дейност. През последното десетилетие средната температура на Земята е била с 1,09 °C по-висока от втората половина на 19-ти век, а човекът е пряко отговорен за дял от 1,07 °C – само 0,02 °C се дължат на естествени причини.

Появата на инванзивни видове има пряка връзка с климатичните промени


Но промените в климата засягат не само човешката популация. Те са пряка причина и за разселването в нови територии на чужди и инвазивни за местните екосистеми видове. Инвазивен е този вид, който въведен случайно или умишлено в чуждо за него местообитание, заема доминиращо местоположение над представителите на местната флора или фауна в конкуренцията за ресурси. 

Такъв инванзивен вид се настани през последните години в родните паркове и градини и засегна едно от най-масово използваните в ландшафтната архитектура растение, каквито са различните видове и разновидности на туята. Туя (Thuja) е род голосеменни растения от сем. Кипарисови, видовете от които и най-вече представителите на вида западна туя (Thuja occidentalis). Те се използват широко при озеленяване на паркове и частни градини. Родът се състои от дървесни растения (дървета и храсти). 

Какви са преимуществата на туята в парковото и градинско озеленяване? Те имат феноменално дълга продължителност на живот за такъв тип растение: над 200 г., вечнозелени са през зимата и лятото, което освежава всеки изкуствен ландшафт, отлични са при оформяне на жив плет, непретенциозни са при отглеждане, устойчиви са на измръзване, съществуват множество сортове с различни цветове и форми.


Всичко това налага туите като основен вид в парковото и градинско озеленяване, както и такъв в асортимента на декоративните разсадници у нас. Освен като декоративно растение, туите се използват при производството на етерични масла от растителната им маса, които намират приложение в медицината и ароматерапията. 

Каква е причината за масовото съхнене и загиване на туите?


Дълго време това непретенциозно на болести и неприятели декоративно растение не страдаше сериозно от нищо. Но това продължи до последните 5 – 10 г. в Европа и у нас. Днес масово се наблюдава неочаквано и бързо съхнене и загиване на туите в паркове и градини. И това става изключително бързо, в рамките на 1– 2 г. след появата на първите признаци. На какво се дължи това и каква е връзката с промяната на климата?


Масовото съхнене на туите, наблюдавано у нас и в Централна Европа, се дължи на вида кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. Златките (лат. Buprestidae) са разклонение на многобройното семейство Coleoptera (Твърдокрили), включващо повече от 15 000 вида с 450 рода, които са разпространени на всички континенти и острови, с изключение на Арктика и Антарктика. Значима част от тях са вредители по селскостопанските култури или естествената дървесина. 

Кипарисовата златка е средиземноморски вид, представен от два подвида. Номинативният подвид е разпространен в южната част на Западна Европа и Северна Африка. От края на 20-ти и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е регистрирана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на бивша Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция. 

В урбанизираните ландшафти на Европа обект на увреждане са не само естествените диви, растителни видове, но и декоративните форми и разновидности на растенията от сем. Cupressaceae s.l. В условията си на естествения ареал на разпространение, кипарисовата златка се храни с диви, хвойнови растения. 

Мигрирайки на север, тя се адаптира и променя хранителните си навици и започва да се храни с наличните декоративни видове от семейството на Кипарисови.  Към днешна дата е отбелязано развитието на насекомото при 18 вида декоративни растения.


Кипарисовата златка поразява както здрави, така и отслабени, повредени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и остатъци от дърводобив. По правило колонизацията на растението започва с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и постепенно обхваща по-дебели клони и ствола. При силна колонизация растението загива в рамките на 1 – 3 години. Развитието върху тънки клони води до образуване на характерни подутини и смолисти отлагания в зоната на хранене на ларвата. 

На територията на България, най-високата плътност на заселването на вредителя се отбелязва върху частта на стъблото  Разпространението на кипарисовата златка може да стане по 2 основни начина: 

  • в резултат на естественото разселване на активно летящи бръмбари;
  • по време на вноса или транспорта на заразен с нея посадъчен материал от декоративни растения.

Мерки за контрол


Кипарисовата златка е първият агресивен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има предвид популярността на различните видове Cupressaceae в озеленяването на населените места в региона, трябва да се очакват значителни щети от масовото размножаване на този вредител в градските насаждения. 

Какви мерки се препоръчват срещу кипарисовата златка?


Като контролни мерки се препоръчват: интегрираното въвеждане на агротехнически методи, насочени към повишаване на устойчивостта на растенията на неблагоприятни фактори; резитба и изсичане на силно повредени растения и замяната им с по-устойчиви видове и сортове. При резитба на съхнещи клони се препоръчва да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на заразените растения трябва да се извършва в началото на пролетта преди появата на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни остатъци трябва да се изхвърлят и унищожат незабавно. При поява на възрастните е препоръчително да се извършват три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, с цел намаляване на популацията под прага на икономическата вредност. 

Освен това е необходимо да се въведе система от внимателно регламентирани фитосанитарни мерки, насочени към своевременно идентифициране на вида върху внесения или произвеждан на територията на страната растителен материал, както и система за мониторинг за идентифициране на огнищата на инфекцията с него, казва агрономът Роман Рачков.

Ето така един вид, доскоро с ограничен ареал на разпространение в района на най-южната част на Европа и Средиземноморието, смятан дори за рядък и опазван в районите извън неговите традиционни местообитания, благодарение на повишаването на средногодишните температури, вследствие на промяната в климата, започна да завзема нови територии. Настани се в тях и застраши както визията на градските ни зелени системи, така и доходите на хората, свързани с производството на декоративни растения. И това няма да бъде изключение, защото все по-често подобни явления ще бъдат срещани в родното ежедневие, обясни председателят на Българската асоциация по биологична растителна защита

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Екология:

Предишна
Следваща