Кои са най-честите нелоялни практики във физическите магазини при кампании за намаления на цените?

Във физическите магазини рисковете по време на кампании за намаления на цените са свързани най-вече с различен тип нелоялни търговски практики, каза Габриела Руменова от платформата „Ние, потребителите“ в новия епизод на подкаста на БНР „На всяка цена“.

„Най-често срещаната нелоялна практика в търговската мрежа са изчерпаните наличности. Когато пазаруваме от онлайн магазин, можем да проверим дали тази стока все още се предлага, докато виждайки една брошура или реклама, която ни кани да отидем във физически магазин, за да си купим конкретни стоки на определени цени, ние може да останем неприятно изненадани, че количествата вече са изчерпани“, посочи Габриела Руменова. Тя обясни, че това е нелоялна практика, защото при шумна реклама законът задължава търговеца да осигури доставката на стоките за периода, за който е обявил кампанията. „Ако не може, това е нелоялна практика. Най-малкото, защото потребителят вече си е създал усещането, че ще си купи нещо, инвестирал е време и допълнителни средства, за да отиде до този обект и се предполага, че за да не си тръгне с празни ръце, ще си купи нещо друго, като така могат да бъдат увредени икономическите му интереси“, добави тя.

„Не би трябвало уговорката, че промоционалната цена важи до изчерпване на количествата, да защитава по някакъв начин търговеца, защото когато контролният орган отиде на проверка, той може да установи за периода, от който е стартирала кампанията, какви количества от тази стока са продадени. Ако се окаже, че те са твърде малко на фона на обема на направената рекламата, мотивите са безспорни, че е налице нелоялна търговска практика“, коментира Руменова в отговор на въпроса на водещата Марта Младенова относно практиката на брошурите да се поставят звездички с предупреждение за ограничени наличности.

В подкаста на БНР „На всяка цена“ Габриела Руменова съобщи и за други нелоялни практиви в магазинната мрежа. „Можем да видим на витрината съобщение за намаление до 90%, а в обекта да има 3-4000 артикула и да се окаже, че само 2 или 3 са с толкова голяма отстъпка и то само единични бройки. Ако говорим за дрехи, може да са сред най-непопулярните размери, а останалите да са много по-малко намалени или дори на редовните им цени. Това също е класическа нелоялна търговска практика“, подчерта тя.

„Понякога търговците представят законовите права на потребителите като изключителни за кампанията за намаление. Например, правото да предявят рекламация за стоката до две години от покупката. Казват – ако си купите тази стока от тази кампания, вие ще можете за ползвате гаранция до 2 години. Но това не е изключително право  - законът ни го гарантира във всеки един момент, независимо от това дали търговецът е предоставил своя търговска гаранция или не“, обясни Габриела Руменова.  

Намаление от 70% + 20% не прави намаление от 90%. Например, ако една стока струва 100 лева и се намали първо със 70%, новата й цена ще бъде 30 лева. Ако тя бъде намалена с нови 20%, крайната нова стойност на продукта ще бъде 24 лева. Това не е равносилно на намаление от 90 %, когато новата по-ниска цена би била 10 лева. „Особено когато говорим за кампаниите за Черния петък и предстоящите Коледно-новогодишни е много вероятно тази практика да се появи, тъй като от едното намаление ще влезем веднага в друго. Потребителите са емоционално приповдигнати, защото бързат да купят нещо уж по-изгодно на пръв поглед, много хора сега осигуряват подаръците за Коледа и Нова година и това допълнително ги довежда до емоционално състояние, което често им пречи да вземат рационални решения, а това се използва от недобросъвестните търговци“, обърна внимание още Габриела Руменова.