Жилищният пазар с рекорден ръст за повече от десетилетие
Цените са ускорили темпа си на растеж от 8-10 процента през 2021 г. до над 20 процента през 2022 година, сочи проучване на агенция за недвижими имоти
През 2022 г. жилищният пазар се нажежи до червено, преживявайки ръст на цените, какъвто не бяхме виждали от повече от десетилетие. Това е пряко следствие от високата инфлация, която накара цените на жилищата да ускорят темпа си на растеж от 8-10 процента през 2021 г. до над 20 процента през 2022 г., коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на "Бългериан Пропертис" (Bulgarian Properties), цитирана в прессъобщение на компанията.
През цялата година наблюдаваме налично търсене, но недостатъчно предлагане и дори към момента немалка част от търсенето остава незадоволено. Високите цени и нарасналата несигурност обаче вече карат част от купувачите да се отдръпнат от пазара и да изчакат. Резултатите от това са по-малко запитвания и регистриран спад в обема на продажбите – индикации за започнало охлаждане на пазара, посочва Стойкова.
На този фон разрешителните за строеж на нови жилищни сгради бележат рекордни ръстове. Само през третото тримесечие в София са издадени 450 разрешения за строеж на нови сгради, което е значително над средните нива за града и е рекорд, откакто се води тази статистика от 2005 г. Доколкото разрешителните за строеж са един от ранните индикатори за предстоящи промени в цикъла на развитие, можем да имаме оптимизъм относно жилищния пазар през следващата година - посоката все още е възходяща, отбеляза Стойкова.
Другите фактори, които влияят върху жилищния пазар, продължават да са в положителна посока. Безработицата остава на ниски нива – около и под 5 на сто, а доходите продължават да нарастват, макар и по-бавно от цените на имотите - с около 16 на сто в София през третото тримесечие на годишна база по данни на НСИ. Това задържа достъпността на жилищата на относително добри нива, а пазара – близо до фундаментите му, смята експертът.
Средни цени и ръст на цените в София
Средната цена на жилищата в София през третото тримесечие на база реално сключени сделки по данни на компанията е 1470 евро/кв. м при 1425 евро/кв. м през второто тримесечие и 1200 евро/кв. м година по-рано.
Това представлява рекорден номинален ръст на цените в София в размер на 23 на сто на годишна база – доста над очакваните нива за тази година и стойност, каквито не сме виждали от 2008 г. насам, коментира Стойкова. По думите й за една година квадратният метър в столицата е поскъпнал с 270 евро, но вече се вижда, че този темп на растеж се забавя. Тримесечното нарастване на цените е около 3 на сто и се забавя от над 11 на сто в началото на годината и 5 на сто през второто тримесечие.
От края на 2021 г. цените започнаха да ускоряват своето нарастване и от номинален растеж в порядъка на 8-10 на сто, през 2022 г. те нарастваха с ускоряващ се двуцифрен темп над 15 на сто, а впоследствие и над 20 на сто. Поради високата инфлация, за да придобием представа за реалния растеж на цените на жилищата, е нужно да я приспаднем с Хармонизирания индекс на потребителските цени, коментира експертът и посочва, че така полученият реален ръст на цените на жилищата в София е 6,36 на сто на годишна база. Според Стойкова това показва, че голямото нарастване през 2022 г. се дължи основно на високия темп на нарастване на общото ценово равнище, докато реалният растеж е много по-близо до очакваното развитие на пазара.
В края на 2021 г. бяха достигнати цените от пика през 2008 г. и към момента жилищата в София се продават с около 200 евро/кв. м над тези нива, напомня експертът.
Средната обща цена на закупените апартаменти през третото тримесечие е 115 900 евро. Тук се вижда едно задържане на нивата на крайния бюджет на покупка през последните периоди, което показва, че е достигнат пик, над който купувачите са по-малко склонни да купуват, каза Стойкова.
Обеми продажби
Изчисленията на компанията по данните на Агенцията по вписванията показват, че сделките с имоти в страната бележат спад през третото тримесечие. Това е първи спад на годишна база след стопирането на пазара при старта на пандемията през пролетта на 2020 г. Регистрираното намаление спрямо третото тримесечие на 2021 г. е 7,23 на сто общо за страната и 15,23 на сто в София. Това намаление е на фона на постигнатите рекордни обеми от продажби през 2021 г., когато ръстовете бяха между 20 и 30 на сто, изтъква експертът и допълва, че започналото забавяне и охлаждане на пазара по-скоро представлява завръщане към нормалния темп на развитие, който беше прекъснат от пандемията и впоследствие силно ускорен през 2021 г.
Жилищно кредитиране
Лихвените проценти по жилищните кредити в лева, които са 97 на сто от изтеглените жилищни кредити, продължиха да спадат и през третото тримесечие, отчита експертът. Към месец септември те са на най-ниското си средно ниво - 2,46 на сто по данни на БНБ. Това, заедно с по-големия размер на кредитите, които се теглят поради повишените цени на имотите, обуславя продължаващия внушителен темп на нарастване на отпуснатите жилищни кредити – с 28 на сто за деветмесечието спрямо година по-рано, посочва Стойкова, като допълва, че все пак и тук има известно забавяне на темпа на растеж – от рекордните близо 40 на сто нарастване през 2021 г.
Очакванията са за плавно повишение на лихвените проценти, което да не промени значително месечните вноски на кредитополучателите. Важна роля в този процес ще има наличната депозитна база в българските банки и все още липсващите лихви по депозитите, които задържат индексите, включени в изчисленията на лихвените проценти по кредитите на ниски нива.
Достъпност на жилищата в София
Стойността на коефициента на достъпност (съотношението на цената на кв. м жилищна площ към средна месечна работна заплата) на Bulgarian Properties през третото тримесечие на 2022 г. е 1,2. Така той нараства и се връща на нивата от началото на 2020 г., показвайки плавно понижение на достъпността на жилищата в столицата. В момента за покупката на 1 кв. м жилище в София са нужни около 1,2 средни месечни софийски заплати. За сравнение, в предходния пик на пазара през 2008 г. са били нужни 3,4 месечни заплати за покупката на същата площ.
Средната работна заплата в София по данни на НСИ възлиза на 2390 лв. през третото тримесечие, което е 16 на сто ръст на годишна база – по-малък от този на цените на жилищата. От данните за средната работна заплата се вижда, че темпът на нарастването й се забавя в последните месеци и това е още един фактор, който ще влияе в посока успокояване на ръста в цените на имотите, смята експертът.
Предпочитани квартали и цени на имотите в тях
През 2022 г. сред зоните с най-бързо развитие и най-много сключени сделки се наредиха квартали в широкия център на София като "Банишора" и Зона Б-5, Зона Б-18, където тече изграждането на редица нови комплекси и сгради ново строителство. Те променят изцяло облика им и ги превръщат в много добро решение за хората, търсещи нов дом на комуникативно централно място в столицата, посочва Стойкова.
Другата "гореща" точка през 2022 г. е кв. "Малинова долина", където в момента се изграждат множество нови сгради, предимно ниско строителство. Средата, новата инфраструктура и близостта до Студентски град, и множество удобства, в съчетание с все още ниските цени за южен квартал на София, превърна "Малинова долина" в хит през тази година.
Средните цени в най-популярните квартали през третото тримесечие на 2022 г. на база реално сключени сделки са:
• "Банишора" - 1410 евро/кв. м.
• Зона Б-18 - 1600 евро/кв. м.
• "Малинова долина" - 1290 евро/кв. м.
• "Кръстова вада" - 1600 евро/кв. м.
• "Манастирски ливади" - 1600 евро/кв. м.
Параметри на закупените жилища и среден престой на пазара
Делът на закупените двустайни апартаменти продължи да нараства през третото тримесечие и достигна дял от 72 на сто спрямо 50 на сто през предходни периоди. Тристайните жилища съставляват само 22 на сто от закупените, а четиристайните се върнаха на нива около 5 на сто.
Тези данни рязко контрастират с тенденциите през 2020 и 2021 г., когато пандемията накара хората да насочат интереса си към по-големи жилища, с повече стаи и възможност за по-комфортен живот.
През 2022 г. преобладават покупките с цел вложение и инвестиция за предпазване от инфлацията и именно това върна обратно интереса към двустайните жилища. Нарасналите цени вероятно също накараха някои купувачи да преосмислят търсенето си и да се насочат към по-малки жилища с по-ниска крайна цена, смята експертът. Средната площ на закупените жилища е 78 кв. м – спад от средно 90 кв. м през предходни периоди. Най-купувани са апартаменти на 4-ти и 5-ти етаж, като над 60 на сто от тях са с отопление на ТЕЦ.
Средното време на престой за пазара продължава да е изключително кратко – средно 30 дни, като много често продажбите се случват в рамките на до една седмица. В този смисъл все още определено имаме пазар на продавача, който съответно не дава основание и за постигане на отстъпки от офертните цени, смята експертът.