Борбата на ЕС с флуор съдържащите газове се сблъска с неочакван съперник – термопомпите и климатиците

Тъй като Европа се стреми да постигне климатична неутралност до 2050 г., тя трябва бързо да ограничи флуоросъдържащите парникови газове (флуорирани парникови газове (ФПГ или F-газ). Това е супер затоплящ атмосферата газ, използван главно в климатизацията и охлаждането, но също и в екологични технологии като термопомпи. F-газовете са братовчеди и заместители на прословутите „хидрохлорофлуоровъглеводороди“ (HCFC), използвани в аерозоли, които преди десетилетия заплашваха да разрушат озоновия слой на планетата. Използват се най-вече в климатични системи, хладилни и охладителни уреди, електрическо оборудване – и най-важното – термопомпи, припомня Euractiv. Повечето автомобилни климатици също използват подобни реагенти за охлаждане.

Световната общност в крайна сметка забрани HCFC чрез Монреалския протокол от 1987 г. Но въпреки че F-gas не са заплаха за озоновия слой, те имат висок потенциал за глобално затопляне и са отговорни за около 2,5% от емисиите на парникови газове в ЕС. И въпреки че се използват рядко, те са изключително мощни: F-газовете могат да увредят климата 14 600 пъти повече от CO2.

За да се справи с това, ЕС е в процес на преработване на своя регламент за F-газовете от 2014 г. „Настоящият регламент за F-газовете е европейска история на успеха. Това стимулира европейските иновации. И също така даде пример за света“, каза депутатът от Зелените в ЕС Бас Айкхаут по време на заседание на комисията по здравеопазване и околна среда на Европейския парламент този вторник. Според Айкхаут регулацията на ЕС за F-газовете е била толкова влиятелна, че е имала „глобално последващо действие“. Но успехът на правилата наложи повторно проследяване на регулациите в ЕС, добави той.

През април изпълнителната власт на ЕС представи предложение за пълно премахване на F-газовете. „Въпреки че съществуващите закони са успешни, науката ни настоява да отидем по-далеч и по-бързо сега“, обясни тогава Франс Тимерманс, зам.-председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, който отговаря за въпросите по изменението на климата.

Предложението на Комисията в крайна сметка се стреми да намали емисиите на F-газ с 98% до 2050 г. По пътя към това целта за 2030 г. е 21% средно понижение спрямо началото на 2010 г. Квотите за емисии се разпределят безплатно, но могат да бъдат продадени на други компании. По-малките компании, които произвеждат или внасят по-малко от 100 тона CO2 еквивалент на година, са освободени от квотните изисквания, а лидерите могат да продадат правата си върху квотите на конкуренти, като печелят, припомня изданието.

Разминаване в ЕП

Айкхаут, главният преговарящ на Парламента по предложението, като цяло приветства проекта на Комисията, но подчерта необходимостта от постигане на пълна климатична неутралност до 2050 г.

Но той също изрази загриженост, че индустрията може да премине от F-газове към химически вредни вещества като междинна стъпка, вместо да върви докрай. Притесненията на Айкхаут бяха подкрепени от групата на социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент. „Трябва да бъдем смели [в] парламента и смели с това, което правим, защото в противен случай няма да имаме добро решение в полза на климатичната неутралност“, обясни Гюнтер Сидл, австрийски депутат от S&D. Междувременно консервативната Европейска народна партия (ЕНП) и либералната Обнови Европа (Renew Europe) изразиха собствени опасения.

„За да намалим нашата енергийна зависимост, трябва да направим нов преглед на регулациите в нов контекст“, обясни Стелиос Кимпуропулос, гръцки евродепутат от ЕНП, който е сред съпреговарящите в Парламента по закона за F-газовете. Неговата загриженост е, че новият регламент рискува да подкопае целта на ЕС да пусне на пазара 30 милиона термопомпи до 2030 г.

Петер Лизе, германски депутат, който е гласът на ЕНП в парламентарната комисия по околна среда, подчерта „напрежението“ между алтернативите на F-газовете и тяхната наличност в краткосрочен план, което може да попречи на прехода към трайно щадящо климата решение. „Това е вярно по-специално за термопомпите“, посочи Лизе, като каза, че ЕНП е готова да направи компромис по времевата линия, което може да доведе до по-бавно премахване на F-газовете в началото.

Ондрей Кнотек, чешки парламентарист от центристката група Обнови Европа, предупреди, че регламентът рискува да забави внедряването на термопомпите. „Изглежда, че е предложено е дошло от лобито на котлите на природен газ“, каза той, като също така подчерта необходимостта от справяне с незаконната търговия с F-газове.

Рисковете при внедряването на термопомпите

Лоби групите за термопомпи многократно изразиха загриженост относно предложението, като се има предвид, че в момента F-газовете играят ключова роля в тяхното функциониране. „Нуждаем се от бързо внедряване на още милиони термопомпи“, обясни Томас Новак, генерален секретар на Европейската асоциация за термопомпи (EHPA). „Настоящото предложение за регламента за F-газовете трябва да вземе предвид това предизвикателство“, каза той в коментари в Twitter. „Исканата промяна и растеж, включително повишаване на квалификацията на експерти, изглежда почти невъзможна за даденото кратко време“, каза той.

Въпреки това производителите на термопомпи, които са разработили алтернативи на F-газовете, са по-оптимистични. „Няма компромис между [целите на ЕС в областта на климата] и амбициозното постепенно намаляване на всички вредни за околната среда химикали“, каза Аликс Чамбрис, вицепрезидент по обществените въпроси във Viessmann, германския производител на термопомпи. Самите Viessmann използват пропан в своите термопомпи, което Чамбрис обрисува като „идеално и безопасно решение“, например в по-стари сгради.

Подобни позиции са заети от германската асоциация за отопление BDH и европейската асоциация за топлинна индустрия EHI.

Все пак, други индустриални сектори са загрижени. Сред тях са производители на разпределителни уреди, широк термин за устройства, които контролират, защитават и изолират енергийни системи, включително интелигентни измервателни уреди, които разчитат на F-газове за тяхното функциониране. „Нека тласнем пазара към разпределителните апарати“, предложи Айкхаут, отбелязвайки, че индустрията е показала по-голям капацитет за адаптиране, отколкото първоначално се твърдеше след последната реформа на регламента за F-газовете.