Депутатите възложиха на правителството да подпомогне АЯР за лицензиране на неруско ядрено гориво

Със 156 гласа „за“ народните представители решиха да възложат на Министерски съвет в изпълнение на директивите на ЕС да предприеме всички необходими мерки, които да обезпечат дейността на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) в процеса по преглед на документацията за лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво с цел издаване на разрешение за доставка и зареждане през 2024 г. Решението касае и ускоряване на процеса по сключване на договор за доставка на неруско ядрено гориво за 5 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, със срок на първа доставка до април 2024 година. Потенциалните доставчици да гарантират пълна независимост  на използваните технологии, лицензи и компоненти от доставчици и юридически лица, регистрирани в Руската Федерация или чиято структура на собствеността включва юридически лица от Руската федерация.

В съпровождащият решението доклад се обръща внимание на настоящата ситуация. „Липсата на диверсификация на доставките на ядрен огориво за АЕЦ „Козлодуй“ е заплаха не само за българската енергетика, но и за цялата българска икономика.

Потенциалният доставчик следва да гарантира, че ядреното гориво, което предлага има положителен експлоатационен опит с негово използване в реактори тип ВВЕР-1000 и, че в цялата верига на доставки, която прилага за проектирането, производството и доставката на ядрено гориво за реактори тип ВВЕР-1000 е напълно независим откъм технологии, лицензии и компоненти от доставчици и юридически лица, регистрирани в Руската федерация“.

В рамките на дискусията депутатът от БСП Борислав Гуцанов заяви, че лицензирането на ядрено гориво е само от компетенцията на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и не е работа на Народното събрание да се намесва в този процес. Както се изрази той, доставките за ядрената енергетика не трябва да се вземат с политическо решение, тъй като са от компетенцията на регулаторния орган.

По-късно Гуцанов дори поиска депутатите да прекратят временно работата по приемането на решението, да поканят представителите на АЯР и да ги изслушат. Предложението не бе прието. По време на дебата Гуцанов припомни, че нито Европа, нито САЩ имат санкции срещу руското ядрено гориво.

Вносителят на решението и председател на комисията по енергетика Делян Добрев от ГЕРБ-СДС обясни, че това не е натиск, а цели единствено да се гарантира, че през 2024 г. страната ни ще има работеща АЕЦ (АЕЦ „Козлодуй“).  Той отхвърли тезата, че се оказва натиск на АЯР и обясни, че решението е необходимо, за да може Министерски съвет да гласува необходимото постановление, с което да се отделят средства за работата на АЯР по процеса на лицензиране на неруско ядрено гориво.

Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш енергиен министър Теменужка Петкова направи хронологичен преглед на процеса на диверсификация на ядреното гориво, като обясни, че той е залегнал още в стратегията на ЕС от 2014 г. Самата подготовка на България е от 2015 г., когато е решено, че именно 5 блок ще е този, който ще работи с диверсифицирано гориво.

„Няма как да вървим напред ако не диверсифицираме доставките на свежо ядрено гориво. Това ще осигури конкуренция, ще се проведе търг  за избор на най-добрите производители, които могат да го предоставят. Затова на първо място се поставя безопасността. Новото ядрено гориво съответно трябва да бъде лицензирано от АЯР, никой не се меси, тя ще прецени. Компромиси няма и никога не е имало. Целта е с това решение да се подпомогне АЯР като предприеме действия за осигуряване на средства и логистика за лицензиране“, посочи Петкова като не подмина и подложи на критика подхода на правителството на Кирил Петков с натиска за ангажиране на АЕЦ „Козлодуй“ с „Уестингхаус“.

„През 2019 г. подписахме Програма за диверсификация с Евратом и там бяха очертани три етапа и времевата рамка, през която трябва да приключи, защото диверсификацията и нещо сложно като процес, свързано с анализи, изследвания, изследвания и на анализите за лицензиране на тип гориво“, посочи Петкова. По думите й първи етап е приключил до края на 2020 г., а вторият етап, който е свързан с изготвяне на анализ по безопасността на внедряване на горивото на „Уестингхаус“ още тече. 43 са анализите които „Уестингхаус“ трябва да представи.  Досега са представени 29 такива.  

Трети етап залага на конкуренцията на доставките.

В тази програма за диверсификация крайната дата е юли 2024 година, уточни Петкова.

„По никакъв начин решението не възпрепятства работата на АЯР, а целта е да ускори работата по лицензиране. Така че първия търг да е през април 2024 г.“, допълни тя и припомни, че България е член на ядрената агенция към ОИСР.

Стоян Таслаков и Цончо Ганев от „Възраждане“ заявиха от своя страна, че парламентарната група няма да подкрепи предложеното решение. Ганев се позова и на становището на експерта Георги Касчиев – „Ситемата за презареждане е руска и достъп до нея имат само специалистите от Курчатовския институт. Те имат договор с АЕ§ Козлодуй и при всяко презареждане само те могат да вкарат изходните данни за контрола на работа на реактора. Макар и системата за вътрешен ядрен контрол да не е свързана с аварийни сигнали тя дава на оператора на блока ясна информация дали реактора работи правилно. При презареждане на горивото именно Курчатовския институт трябва да въведе изходните данни. Американската компания обаче има изрична забрана от Агенцията за национална сигурност на САЩ да даде данни на руснаците“, цитира експертът Ганев.

Депутатът от „Възраждане“ постави и въпроса къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво. Той припомни, че към момента България изнася ОЯГ за Русия. Тоест ние трябва да инвестираме в съхранение, това означава, че цената няма да е никак по-евтина, посочи той.  „Някой дава ли си сметка, че за да може в 6 блок да има друго гориво трябва да се направи тежък ремонт който ще струва по първи оценки над 50 милиона“, посочи още Ганев.

Рамадан Аталай от ДПС от своя страна заяви, че въпреки че депутатите от парламентарната група са против ядрената енергетика ще подкрепят решението, което гарантира работеща АЕЦ „Козлодуй“ в бъдеще. Той също обясни, че решението на Народното събрание гарантира работата на регулатора в лицето на АЯР и не е намеса в дейността й.