БЕХ, Аурубис, НЕК и Еврохолд са сред българските лидери в тазгодишната класация на Кофас Топ 500, в нея влизат и още 21 родни компании

500-те най-големи бизнеса в ЦИЕ, включени в класацията, отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби

Икономика / България , Свят
3E news
2183
article picture alt description

Миналата година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от КОВИД-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби, съобщават от "Кофас", един от глобалните лидери в експротното застраховане и управление на риска.

Още по темата

Това показа 14-ото годишно проучване на "Кофас" за най-големи компании в Централна и Изтомна Европа (ЦИЕ) за 2021 г.. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3.7 на сто в сравнение с -5.5 на сто в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5.7 на сто в сравнение с 4.7 на сто в западноевропейските икономики.

Българските компании в класацията

В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. От най-високо изкачилите се в класацията родни бизнеси са Българският енергиен холдинг (Bulgarian Energy Holding)- 15-та позиция, "Аурубис България" (Aurubis Bulgaria)- 45-та позиция, Националната електрическа компания (National Electric Company) - 97-ма позиция и "Еврохолд България" (Evrohold Bulgaria) - 112-та позиция.

Лукойл България е на 142 позиция, Астра Биопланд - 143, АЕЦ „Козлодуй - 167, Адванс Пропъртис - 197, БиЕй Глас България – 217, Булгаргаз -221, Сакса - 232, Куфланд България - 253, Лидъл България - 316, Олива - 351, Eнерго-Про Варна - 360, Дафни Груп- 362, София мед – 374, Софарма Трейдинг - 393, ТЕЦ „Марица Изток“ - 395, Хювепроджект - 425, Контурглобал Марица Изток - 461, Експрес логистик енд дистрибюшън - 478, A1 България - 481.

"В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Ковид мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година, обаче, българският бизнес е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона", споделя Пламен Димитров, управител на "Кофас България".

Лидерите

Общият оборот на всичките 500 компании, включени в класацията, се е повишил с 26.9 на сто до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41 428 милиона евро. Освен това, 500-те компании са наели 2.2 милиона души през изминалата година (+1.3 на сто спрямо 2020 г.).

Полската петролна компания PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52 на сто, докато през предходната година беше намалял с 23 на сто. Чешката "Шкода" (Skoda Auto) заема второто място, мултинационалната петрорлна и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и "Фолксваген" (Volkswagen) Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации.

Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda Auto и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0.4 на сто и 2.3 на сто поради прекъсвания на веригата за доставки.

Водеща позиция на отрасъла за добив и преработка на петрол и газ

Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, петрол и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53 на сто от общите приходи.

Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това оказа огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.

Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60.3 на сто. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9.5 на сто), автомобилостроенето и транспорта (+9.6 на сто). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.

Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437 на сто). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27.9 на сто и повече от двойно увеличение на нетната печалба.

Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331.5 на сто) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.

"В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна", каза Грегож Шилевич, главен икономист на "Кофас" за Централна и Източна Европа.

"Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти", допълва той.

"Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина", допълва Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на "Кофас" за Централна и Източна Европа.

Кликнете тук, за да изтеглите пълното проучване.

Класацията

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща