Рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Средната продължителност на живота на жителите на Стария континент се е увеличила с 9 години от 1980 г. насам, но горещите вълни, бурите и наводненията вече взимат много жертви. Това описва в анализ за climateka.bg Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Тя е научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27.

Докладът на Lancet Countdown за 2022 г. за Европа: Трябва да се стремим към климатично устойчиво бъдеще отчита големият напредък, постигнат в областта на общественото здравеопазване, а именно увеличението на средната продължителност на живота с почти 9 г. от 1980 г. насам. Развитите европейски страни имат едни от най-добрите системи за здравеопазване в света, които обаче в момента са изправени пред предизвикателствата на няколко кризи – пандемията от COVID-19, войната в Украйна, най-бързо разрастващата се мигрантска криза след Втората световна война, екологични проблеми и задълбочаващи се неравенства. 

Британското списание „Лансет“ – едно от най-известните, стари и авторитетни списания по обща медицина, от години публикува ежегоден доклад, посветен на изменението на климата и човешкото здраве. Той се изготвя от водещи специалисти от различни направления като екология, икономика, инженерни науки, експерти по енергетика, храни и транспорт, специалисти по обществено здраве и лекари и др. 

Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

В същото време повишението на средната годишна температура на въздуха в Европа е с почти 1°C по-високо от глобалното в сравнение с прединдустриалните времена, а лятото на 2022 г. беше най-горещото европейско лято в историята.
Според  Световната метеорологична организация (СМО) и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” повишението на температурите в Европа е повече от два пъти по-голямо от средното за света повишение през последните 30 г. и е най-голямото от всички континенти в света.

Температурите в Европа са се повишили значително през периода 1991 – 2021 г. със средна скорост от около +0,5 °C на десетилетие. Излагането на населението на горещи вълни се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г. в сравнение с периода 2000 – 2009 г. и с повече от 250% в някои региони на континента. Това е изложило възрастни хора, малки деца и хора със съпътстващи хронични заболявания и такива, които нямат адекватен достъп до здравни грижи, на висок риск от свързана с топлината заболеваемост и смъртност. Глобалното затопляне, наблюдавано между 2000 г. и 2020 г., е причинило приблизително увеличение на свързаната с температурата смъртност средно с 15,1 допълнителни смъртни случая на милион жители на десетилетие. През гореспоменатия период в Европа 

91% от смъртните случаи поради екстремни метеорологични явления се дължат на въздействието на горещите вълни.
Фигура 2 (A): Високи температури и човешко здраве в Европа. 

Брой часове в годината, в които човек е поставен под риск (1990 – 2020 г.) при извършване на физическа активност с умерена и висока интензивност при горещо време в Европа. Този нов индикатор показва, че рисковете от свързани с топлината заболявания при интензивна и умерена физическа активност нарастват заради високите температура на въздуха.

Фигура 2 (B) Тенденции в свързаната с топлината смъртност и заболеваемост (годишна смъртност на милион души население за десетилетие) в Европа за общото население (2000 – 2020 г.).

Непрекъснато нараства броят на домакинствата в Европа, които могат да си позволят климатик.

Освен преките въздействия върху здравето, излагането на топлина има негативно влияние и върху поминъка на хората.

Интерес представлява индикаторът за климатизация. Посочва се, че климатикът е едно от най-добрите защитни средства при екстремни горещини. Въпреки това, достъпът до климатик за хора в неравностойно положение остава ограничен — между 50 и 125 млн. души в Европа не могат да си позволят топлинен комфорт на закрито. Така маргинализираните групи и бедните са изложени на повишен риск от свързани с топлината заболявания, а глобалното затопляне задълбочава здравните неравенства.

Непрекъснато нараства броят на домакинствата в Европа, които могат да си позволят климатик. Най-голямо увеличение се наблюдава във Финландия (162%) и Германия (122%). В България, по данни на НСИ, процентът на климатизирани жилища също се увеличава, достигайки 46% през 2021 година.

Климатикът обаче е енергоемък способ за охлаждане, допринася за увеличението на емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха, пикове в потреблението на електричество и усилване на ефекта на градския топлинен остров. Съответно се препоръчва по-широкото използване на пасивни средства за охлаждане.

Изменението на климата води и до все по-интензивни и чести екстремни метеорологични събития в Европа, с пряко и косвено въздействие върху здравето, загуба на инфраструктура и икономически разходи. Между 2011 г. и 2020 г. 55% от европейските региони са изпитали екстремни летни суши, а свързаните с климата екстремни събития са причинили рекордни икономически загуби през 2021 г. на обща стойност почти 48 млрд. евро. Лятото на 2022 г. ще бъде запомнено с най-тежката суша от поне 500 г. насам, според Европейската обсерватория за засушаването. Две трети от територията на Европа са били засегнати от суша, с преки последици върху земеделието, производството на електроенергия, корабоплаването и здравето на гражданите. В България лятото ще бъде запомнено с безпрецедентните наводнения в Карловско.

Променящите се условия на околната среда изменят и пригодността на териториите за предаване на различни инфекциозни заболявания. 

Все по-голям процент от крайбрежните води в Европа показват подходящи условия за предаване на патогенни нехолерни Vibrio (Vibrio е род Грам-отрицателни бактерии, няколко вида от които могат да причинят хранителна инфекция, обикновено свързана с консумация на недостатъчно топлинно обработена морска храна). Климатичната пригодност за предаването на денга се е увеличила с 30% през последното десетилетие в сравнение с 50-те години на миналия век. Екологичният риск от огнища на вируса на Западен Нил се е увеличил със 149% в Южна Европа и със 163% в Централна и Източна Европа през 1986 – 2020 г. в сравнение с 1951 – 1985 г. 

Бъдещи климатични сценарии за Европа

Предвижда се бедствията, свързани с времето и климата да се увеличават в бъдеще, според Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC). Прогнозите за Стария континент са, че температурите ще се повишат във всички европейски области със скорост, която надхвърля глобалните средни температурни промени, подобно на минали наблюдения.

Честотата и интензивността на горещите вълни, включително морските горещи вълни, са се увеличили през последните десетилетия и се очаква да продължат да нарастват независимо от сценария за емисиите на парникови газове. Предвижда се критичните прагове за екосистемите и хората да бъдат превишени при глобално затопляне от 2 °C и повече.

Прогнозира се увеличение на валежите през зимата в Северна Европа и намаляването им през лятото в Средиземноморието. Предвижда се екстремните валежи и свързаните с тях плувиални наводнения да се увеличат при нива на глобално затопляне над 1,5°C във всички региони на континента с изключение на Средиземноморието.

Негативните въздействия на изменението на климата върху здравето, които се развиват на фона на пандемия и опустошителна война в Украйна (свързана и със завръщането към изкопаемите горива във връзка с енергийната криза), разкриват спешната нужда от интервенции, които изграждат устойчивост в здравния сектор и предпазват хората от нарастващите опасности за тяхното здраве.

През 2021 г. 15 (68%) от 22 европейски държави (взелите участие в Глобалното проучване на СЗО за здравето и климатичните промени) са докладвали, че са разработили или в момента разработват национални планове или стратегии за здравето и изменението на климата, а 10 (45%) са извършили оценка на изменението на климата и здравната уязвимост и адаптация, или в момента извършват такава. Сто и петдесет европейски града (76%) съобщават за извършване на климатични оценки, а 118 (59,9%) съобщават, че изменението на климата е заплаха за тяхното обществено здраве или здравни услуги.

Показателят за зелени площи на глава от населението е увеличил стойността си от 2000 г. до 2020 г. в повечето европейски страни, като най-голямото процентно увеличение е в Южна Европа, а най-малко е увеличението в Западна Европа.

Адаптацията към изменението на климата често трябва да се конкурира за оскъдни финансови средства и приемането само на планове за адаптиране не е достатъчно за усъвършенстване на адаптивния капацитет, се казва в доклада на сп. “Лансет”. С въздействието на изменението на климата, усилията за адаптиране трябва бързо да се ускорят и внимателно да се прилагат заедно със стратегиите за смекчаване.

Пълна трансформация на енергийния сектор за здрави хора

За да се избегне катастрофално повишаване на глобалните температури, IPCC изяснява, че Европа трябва напълно да декарбонизира енергийния си сектор до 2035 г., а всички въглищни електроцентрали в световен мащаб следва да бъдат затворени до 2040 г. Въпреки недостатъчните действия за климата в Европа до момента, индикаторите в този доклад показват, че промяната е възможна. Въпреки че ангажираността по отношение на здравето е ниска, в сравнение с цялостната ангажираност с изменението на климата, вниманието на Европейския парламент към здравето и изменението на климата е нараснало леко от 2014 г. насам. Увеличава се и ангажираността на научния сектор от 2014 г. насам, както и на корпоративния сектор, от 1990 г. насам. Тези увеличения са придружени от малки промени в енергийната система; производството на енергия от възобновяеми източници нараства с темп от 16% годишно и ако този темп се запази, енергийната система на Европа може почти напълно да се декарбонизира в рамките на 10 г.

Отговорът на Европа на войната в Украйна и енергийната криза ще бъде важен за формирането на новата геополитическа ситуация на Европа, смятат авторите на доклада “Lancet countdown”. Енергийната криза и десетилетията забавяне на преминаването към производство на енергия с ниски въглеродни емисии носят риска от по-голямо производство на енергия от въглища в краткосрочен план.

Дори като временна мярка, увеличаването на употребата на въглища може да причини около 8000 смъртни случая над средното за година, поради замърсяването на въздуха, обръщайки тенденцията за напредък в здравеопазването, постигнат през последното десетилетие, и подкопавайки усилията за посрещане ангажиментите по Парижкото споразумение. Увеличаването на зависимостта на Европа от изкопаемите горива ще ускори глобалното затопляне, ще увеличи замърсяването на въздуха и ще нанесе вреди на здравето и благосъстоянието на жителите на Стария континент. 

Планът REPowerEU, публикуван през март 2022 г., който има за цел да ускори прехода към чисти енергийни източници, дава надежда, потвърждавайки лидерството на Европа в нисковъглеродните системи чрез осигуряване на преки икономически ползи, енергиен суверенитет и сигурност, създаване на по-справедливи работни места и допълнителни ползи за здравето чрез намаленото изгаряне на изкопаеми горива.

Докладът на списание „Лансет“ подчертава спешната нужда от ускорени действия в съответствие с целите за климата, в подкрепа на здравословно, климатично устойчиво бъдеще за всички хора. Към момента темпът на декарбонизация в сектор енергетика, жилищно отопление и транспорт в Европа не подкрепя усилията за изпълнение на климатичните цели и ще трябва да се ускори пет пъти, за да се достигнат нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Все още 23 (43%) от 53 анализирани европейски държави разпределят публични средства за предоставяне на общи субсидии за изкопаеми горива, което ограничава финансово целите за декарбонизация. Необходимо е ключови участници и институции да се ангажират със здравните измерения на изменението на климата, за да създадат подкрепящ политически контекст.

Без спешно ускоряване на усилията за смекчаване и адаптиране, въздействието на изменението на климата върху здравето вероятно ще се влоши през следващите години, засягайки благосъстоянието и живота на милиони хора. Прилагането на амбициозни стратегии за смекчаване и адаптиране не само ще защити живота и благополучието на населението в Европа, но ще помогне и на страните, които исторически имат най-малък дял за антропогенното изменение на климата. Като в същото време това ще допринесе за постигането на по-голяма климатична справедливост.