Високите цени на енергията остават предизвикателство за металургията

Зелената сделка и дигиталната трансформация ще увеличи потреблението на метали от десетки до стотици пъти.

Икономика / България , Индустрия
3E news
1631
article picture alt description

Източник: Pixabay

Последиците за металургията от високия ръст на енергийните цени, започнали през второ полугодие на 2021 година са тежки, разказа пред БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) в Деня на металурга.

По думите ѝ предприятията за производство на цинк и олово на блок са отчели спад и финансови загуби. Ръстът, постигнат от производителите на метални изделия от черни и цветни метали, се дължи на усвоените нови високотехнологични продукти за строителството и автомобилостроенето. Тази година обаче отново се очаква спад в стоманодобива и проката от черни метали. Влияние оказва и увеличеният внос от трети страни, които не прилагат законодателството на ЕС и с ниски енергийни цени, коментира Паунова.

Стойността на произведените у нас черни и цветни метали и продукти от тях надхвърля 10 млрд.лева. Това представлява 14-15 процента от общата промишлена продукция на страната, обобщи тя. По думите ѝ секторът е изключително експортно ориентиран, като за 2021 г. е реализиран износ за над 8 млрд. лева, или 12 процента от стоковия износ. За разлика от миналото, днес по-голям дял има цветната металургия. България присъства като значим производител на цветни метали и на индустриалната карта на Европейския съюз (ЕС). По стойност на продукцията се нареждаме на 6-о място от всички 27 страни членки на ЕС. Произвеждаме над 8 на сто от електролитната мед в ЕС и над 7 на сто от оловото.

Произведената крайна метална продукция с висока добавена стойност отчита значителен ръст през 2021 г. В цветната металургия той е 112%, в черната - 113%, посочи Паунова. Средната работна заплата в сектора е два пъти по-висока от тази в преработващата промишленост.

Зелената сделка и дигиталната трансформация ще увеличи потреблението на метали от десетки до стотици пъти, прогнозира Паунова. Базовите метали, които България произвежда, се влагат в слънчеви батерии, вятърни турбини, електромобили, а благородните и редки метали присъстват във всички електронни устройства. Това създава добра перспектива пред металургичната индустрия, смята изпълнителният директор на БАМИ. Реализацията обаче минава през нови инвестиции за технологично развитие и конкурентоспособност по качество и разходи за производство. Трябва да се стимулира кръговата икономика и рециклирането на електронен скрап, което ще повиши ефективността и намали ресурсната зависимост от трети страни, препоръча Паунова.


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща