Ден преди старта на световната среща за климата къде е България и ще подадем ли заявка за домакинство през 2024 година?

Президентът Румен Радев оглавява българската делегация, която ще пътува за световната среща за климата в Шарм ел Шейх Египет, която започва в неделя (6 ноември) и ще продължи до 18 ноември. Президентът Румен Радев оглавява българската делегация за международната среща на ООН на климата в Египет, пише официално в решение на Министерския съвет от края на месеца. В делегацията ще се включи служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова за заместник-ръководител на делегацията.

Какви ще са темите, които ще бъдат повдигнати, кои са основните ни цели все още нямаме официален отговор от Министерски съвет. Очаква се обаче България да подаде заявка за домакинство на COP29 през 2024 година. тази идея беше представил бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов. "Главната ни цел е да сме домакин на COP29 през 2024 година, защото цялото ни общество ще говори за климата България е една от страните с най-голямо намаление на емисиите, но в същото време с увеличение на брутния вътрешен продукт, което показва, че политиките за по-чиста околна среда водят до нови възможности," коментира пред журналисти тогава идеята Сандов. Това ще е най-голямото събитие в България, такова ниво на политически световни лидери по едно и също време България не е посрещала, допълни той. Това е гарант, че ще говорим активно по темата, която ще бъде на дневен ред за цялото ни общество и за всеки от нас, подчерта тогава министърът.

Няма официално потвърждение нито от Министерски съвет, нито от Министерството на околната среда дали България ще подаде своята заявка за домакинство на един от най-големите международни форуми в света.

Страните трябва да покажат как точно ще осъществят увеличените амбиции от пакта в Глазгоу. Част от това ще включва актуализиране на Националните определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDCs) на всички държави, за да може светът да се приближи още повече към целите на Парижкото споразумение. Над 190 държави, подписали документа, са задължени да актуализират своите приноси на всеки 5 години. По план това за първи път трябваше да се случи през 2020 г., но поради пандемията, въпросът се отложи с една година, а за съжаление, през миналогодишния COP само малка част от актуализираните приноси се оценяват като по-амбициозни. Преди конференцията в Египет от всички страни е поискано да изпратят към ООН актуализирани по-амбициозни национално определени приноси, но към 2 ноември едва 22 от 193 държави са изпратили такива. Дали България е актуализирала своя план също няма официална информация.

България също е подписала договор, че ще намали въглеродните си емисии с 55 % до 2030 г., а до средата на века ще се превърне във въглеводородно-неутрална икономика. На практика обаче, управляващите не поемат конкретен ангажимент как да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския сектор, за да можем наистина да отчетем напредък в тази сфера и това остава тема, която все още ще бъде изключително предизвикателство за нас. При предходния кабинет "Петков" се възстанови работата на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка и започнаха да се сформират Комисиите към него, но все още не всички са сформирани, а да не говорим дали функционират ефективно т.е. да зависи нещо от заседанията и предложенията на бизнес и неправителствени организации, за да се вземат конкретни решения в сферата на зелената трансформация на държавата и икономиката. Към Консултативния съвет трябваше да заработи Комисия по комуникация и публичност, но нейната роля и функции също не са определени. Така като че ли не виждаме целенасочена и ясна политика на държавата в посока цялостно позеленяване и политики по изменение на климата, обществото остава с противоречиви разбирания за Зеления преход и преминаването от въглища към възобновяеми източници и зелена енергия. Трансформацията и за цяла Европа е трудна особено след започването на войната в Украйна. Това е предизвикателство за всички развити икономики, в това число влиза и България.

Днес развитият свят трябва да заделя безпрецедентни средства и за смекчаване на климатичните промени, най-вече в развиващите се страни от Африка и Азия. Справянето с климатичните промени зависи от всички, защото дишаме един и същи въздух. Политиките трябва да са ясни, прилагането да е прозрачно и измеримо, защото учените твърдят, че няма време и първоначалния стремеж за задържането на покачването на глобалните температури до 2050 г. до 2 градуса по Целзий или дори 1,5 градуса по Целзий изглежда химера. В България средното покачване на температурата също е около 2 градуса по Целзий.

 

 

 

 

 

Над 40 000 са очакваните участници в COP27 и други свързани дейности от 6 до 18 ноември. Посланик Ваел Абулмагд, специален представител на президента на COP27, каза: „Екипът на египетското председателство работи неуморно, за да създаде среда, която е благоприятна за успешни преговори. Като домакини на COP, ние се стремим да привлечем представители на нации и заинтересовани страни от целия свят и да осигурим необходимия импулс за справяне с необходимите действия за спешно и мащабно изпълнение на ангажиментите и обещанията в областта на климата.“

Международният конгресен център на Шарм ел-Шейх (SHICC) ще формира цялата синя зона за COP27. Синята зона е мястото, където трябва да се провеждат всички преговори между делегатите. В допълнение, дълъг списък от динамични събития ще бъдат организирани от правителства и акредитирани наблюдатели, включително застъпници на младежта и учени.

Зелена зона от 22 500 квадратни метра е мястото, където бизнес общността, младежта, гражданското общество, академичните среди и артисти от цял ​​свят ще имат допълнително пространство за присъствие и участие. Зелената зона цели да насърчи приобщаващ и динамичен диалог и ангажираност между участниците в климата чрез събития, изложби, семинари, културни представления и разговори.

Срещата на върха за прилагането на климата в Шарм ел-Шейх ще се проведе на 7-8 ноември и ще събере всички участващи държавни и правителствени ръководители. След откриването на срещата на високо равнище ще се проведат няколко кръгли маси, които ще се съсредоточат върху шест ключови теми: Справедлив преход, Продоволствена сигурност, Иновативно финансиране за климата и развитието, Инвестиране в бъдещето на енергията, Сигурност на водата и Изменение на климата и Устойчивост на уязвимите общности.

В кулоарите на глобалните преговори, които трябва да се проведат в Египет по време на конференцията, египетското председателство на COP27 определи няколко ключови тематични дни. Тези тематични дни са част от усилията за насърчаване на действията в областта на климата, които могат да преодолеят съществуващите затруднения и пропуски в изпълнението и да задълбочат ангажираността с младежите, жените, гражданското общество и коренното население, наред с другите основни теми в центъра на дискусиите. Ключовите области на фокус включват обещанието за иновации и чисти технологии, както и централната роля на водата и селското стопанство за климатичната криза, загубата на биоразнообразие, енергийния преход, усилията за декарбонизация и финансите. Три дни ще бъдат посветени на младежта и бъдещите поколения, пола и гражданското общество, техния принос, предизвикателствата, пред които са изправени, решенията, които предлагат, и как да интегрират ангажимента си в планирането и прилагането на политиките за климата.

Египетското председателство на COP27 стартира няколко инициативи, които ще се проведат на конференцията. Тези инициативи включват COP27 Presidency Sustainable Urban Resilience for the Next Generation (SURGe), Initiative on Climate Action and Nutrition (I-CAN), Action on Water, Adaptation and Resilience (AWARe), Food and Agriculture for Sustainable Transformation Initiative (Fast), Глобална инициатива за отпадъци 50 до 2050 г., Инициатива за справедлив и достъпен енергиен преход в Африка, Инициатива за достоен живот за устойчив климата в Африка, Отговор на климата за поддържане на мира (CRSP), Приоритети за адаптиране към климата на африканските жени (CAP), Национални инвестиционни планове на Приятели на екологизирането, Подобряване Базирани на природата решения за трансформация на климата (ENACT).

Мобилното приложение COP27 служи като лесен за използване ресурс с информация за конференцията. Това включва навигация на закрито на мястото, графици на събития, планиране на пътуване и други, което го прави основно ръководство за всички присъстващи на конференцията COP27.

В българската делегация за срещата за климата в Египет ще участват още Росен Христов - служебен министър на енергетиката, Деян Катрачев - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Арабска република Египет, Цвета Тимева - главен секретар на президента, Руси Иванов - секретар по външна политика на президента. Кирил Атанасов - секретар за връзка с медиите на президента, Стефан Савов - заместник-министър на иновациите и растежа, Зорница Апостолова - съветник по външна политика на президента, Иван Димитров - директор на дирекция „Протокол“ в Администрацията на президента, Любомира Ганчева - началник на политическия кабинет на министъра на енергетиката, Славина Иванова - съветник на министъра на енергетиката, Григор Порожанов - директор на дирекция „ООН и глобални въпроси“ на Министерството на външните работи, Светлин Милчев - съветник в Посолството на Република България в Арабска република Египет, Александър Сеферинов - аташе в Посолството на Република България в Арабска република Египет, Боряна Каменова - директор на дирекция „Политика по изменение на климата“ на Министерството на околната среда и водите, Таня Стефанова - началник на отдел в дирекция „Връзки с обществеността“ в Администрацията на Президента, Диляна Кундева - главен експерт в дирекция „Протокол“ в Администрацията на президента, Рая Иванова - главен експерт в дирекция „Протокол“ в Администрацията на Президента, Венета Борикова - държавен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“ на Министерството на околната среда и водите, Светлана Тушева - старши експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“ на Министерство на околната среда и водите, Валентин Николов - официален фотограф в Администрацията на президента, Огнян Стефанов - официален оператор в Администрацията на президента, Огнян Шаламанов - личен лекар на президента както и охранители.