Реформи с много пари и ниски резултати: Все още липсват адекватни стимули, които да подтикнат хората да санират домовете си

Защо 65 000 блока и всички еднофамилни жилища остават зад борда на безвъзмездната помощ за саниране? Липсват ясни механизми как те ще успеят да намерят подходящи финансови инструменти да обновят домовете си.

Близо 1,2 млрд. лева от общо 1,4 млрд. лева ще бъдат за 100-процентово финансиране на сградното обновяване на едва 1000 сгради-1200 сгради, а останалите близо 270 млн. лева ще бъдат със 80% грант и 20% съфинансиране от собствениците. От една страна ако предположим, че това  е пилотна процедура решението може да ни се стори приемливо, но ако говорим за тези реформи в сектора от 10 години поне, амбицията сега изглежда твърде плаха и нищожна. Заявената цел за „трансформиране на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ“ е тотално обезличена от факта, че 92% от средствата се насочват именно за безвъзмездно финансиране, пише в становището към насоките за кандидатстване на близо 10 неправителствени организации в сектора.

Общественото обсъждане на новата процедура за устойчиво енергийно обновяване на многофамилните жилища в България изтече в края на октомври и в момента Министерството на регионалното развитие обобщава постъпилите предложения. Не само че комуникацията с регионалното министерство е трудна, но и не води до конкретни резултати. Браншът, който участва в Комисията за енергийна ефективност към Консултативния съвет в Министерски съвет за Европейската зелена сделка дори не е видял предварително предложението на процедурата. А някои от необмислените предложения и решения можеха да се избегнат още на ниво обсъждане в Комисията. Браншът се пита тогава защо да се събира и влага усилия и време, когато реално тези структури няма да функционират и да изпълняват своята роля.

Оказва се, че програмата ще бъде подарък за около 1000 сгради и всички останали 65 000, които се нуждаят от обновяване остават зад борда, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. В противоречие с всички публични изявления, последният вариант на проекта за енергийна ефективност към Плана за възстановяване и устойчивост утвърждава тенденцията за тотален отказ от реформи в един от най-важните за гражданите сектори, смятат от бранша. Двете реформи в плана, които трябва да опосредстват това трансформиране – Национален фонд за декарбонизация и Разработване на дефиниция на енергийна бедност, дори не се споменават в текста на проекта.   

Подобна инвестиция е необходима, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

Но и в последният вариант на проекта няма никакви допирни точки не само с европейските, а и с регионалните практики. Въпреки огромната сума, обхватът му е нищожен, амбицията е далеч дори и от заложеното в собствените ни национални планове, а дългосрочният ефект от изпълнението му е отрицателен, смята и Минчо Бенов от Хабитат България. Причина за това е продължаващата практика за предоставяне на 100-процентово безвъзмездно финансиране за ограничен брой многофамилни жилищни сгради. Еднофамилните жилищни сгради, в които живее близо половината от българското население, отново са изключени. Това потвърди в отговори до 3eNews заместник-министър на регионалното развитие Десислава Георгиева. 

Реално в най-добрия случай към средата на 2026 г. ще бъде постигната не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 г. Oстава неясно как ще се осигури необходимият ресурс за изпълнение на останалите две трети.

С години се бавят решенията, затова и днес се оказваме в ситуация да нямаме реална реформа и визия за развитие на жилищния сграден фонд дори с перспектива 2030 година, коментира Цвета Наньова от Българската фасилити мениджмънт асоциация. Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от сградите без осигуряване на паралелен механизъм за подкрепа на самоучастието и включването на уязвимите домакинства го обрича на неуспех, особено в конкуренцията на програма със 100% безвъзмездно финансиране. Да, правителството прие промени в Закона за управление на етажната собственост и дава възможност етажната собственост да отвори банкова сметка, за да може да участва в различни финансови инструменти. Но тези атрактивни за хората финансови инструменти все още ги няма. А Националният фонд за декарбонизация, който се очаква да отпуска средства за съфинансиране ще заработи едва в началото на 2024 година. Всъщност не той ще дава средства за съфинансиране на инвестицията, а той ще дава средствата на по-широк кръг от финансови инструменти и институции, които да кредитират хората, които искат да обновят домовете си.

Ние зададохме актуални въпроси към Министерството на регионалното развитие кои предложения на бизнеса ще приеме и кои не, какви решения ще бъдат взети сега или за в бъдеще за включване на всички хора в процеса на енергийно обновяване на жилищата.

Очакваме още конкретни отговори на въпросите ни, ако интересът е голям може ли да се получи така, че да се използва цялото безвъзмездно финансиране, защото напрактика така процедурата за 80% съфинансиране се обезличава? Реално и сега могат да кандидатстват всички над 3000 сгради, които са били одобрени, но не са успели да бъдат финансирани по предходната програма. Като се добавят големите и активни общини като София, Бургас, Габрово също готови с нови голям брой предложения, а реално средствата ще стигнат за около 1000 сгради. Защо се дава приоритет на големите блокове в големите градове? Защо фотоволтаиците, които се изграждат могат да бъдат само за собствени нужди? Как реално ще се измерват постигнатите резултати за спестяване и намаляване на емисиите, които са основните критерии по програмата. Какви финансови механизми се обсъждат за сградите, които все пак няма да бъдат финансирани?