30.6% ръст на износа и нарастване с 32.2% на вноса за първото полугодие очаква БСК

Очакваният ръст на общия български износ за първата половина на тази година ще 30.6% до 25.777 млн. щатски долара, вносът ще нарасне с 32.2% до 28.958 щатски долара. Това показва анализът на Българската стопанска камара (БСК), базирани на цените, а не на количествата експорт.

Стойностите на ръстовете в износа и вноса са изчислени от БСК като количествата на стоки, изнесени през първото полугодие на тази година, били са умножени по усреднени цени през първото полугодие на миналата година, обясни на пресконференция Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК. Изследвани са били основно суровини и борсови стоки, като са ползвани данни на Световната търговска организация.

Спрямо първо полугодие на 2020 г. ръстът е 73%.

Най-голям е ръстът при енергоносителите. Нарастването на износа за трети страни изпреварва ръста на износа за ЕС през 2022 спрямо 2021 г. Измежду водещите 10 пазара, най-голям е ръстът за Сърбия, следван от този за Испания, Италия, Нидерландия, Гърция и Румъния. През последните 5-6 години България постига положителен търговски баланс с Германия – най-важният ни търговски партньор, но и една от най-конкурентоспособните икономики на света. Положителен баланс имаме с Румъния, Италия, Гърция, Франция, Испания, Сърбия. Износът ни за Алжир нараства над 8 пъти, изцяло дължащ се на износа на пшеница. Износът за Гибралтар нараства почти 3 пъти – горива. Над 2 пъти расте износът за Словения с водеща стока електроенергия и за Израел – горива.

Сумарно за 26 борсови стоки износът е по-малък с 2.8 млрд. долара, каза Илиев, цитиран от БТА.

По неговите думи, дори и намалени данните за износа са добри за България, но добави, че това не може да е повод за еуфория в държавата. По думите му несигурността в международните цени и колко точно ще е износът и вносът рефлектира върху прогнозите за икономическите процеси в страната и върху изчисленията колко ще е нетният принос на износа в брутната добавена стойност (БДС), което е основа за прогнозиране на бюджетите.

Анализът показва, че ръстът на българският внос спрямо първо полугодие на 2020 е 82.1%.

Нарастването на вноса от трети страни изпреварва ръста на вноса от ЕС. Най-голям е ръстът от Русия и Украйна, следван от този от Турция и Гърция. Във водещите 20 стоки има няколко с ръст над 2 пъти: сурово слънчогледово масло, маслодаен слънчоглед, природен газ, амоняк, алуминий.

Вносът, измерен в стойност, изпреварва значително вноса в количество. Има едно изключение – вносът на маслодаен слънчоглед нараства над 3 пъти в стойност и почти 4 пъти в количество. Вносът на сурово слънчогледово масло нараства над 40 пъти, а вносът само през юни 2022 спрямо юни 2021 е по-голям 72 пъти. Този ръст се дължи изцяло на внос от Украйна, откъдето няма традиция да осъществяваме внос на сурово слънчогледово масло.

По повод актуалната тема за държавния бюджет Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, коментира, че най-правилното решение е служебният кабинет да внесе удължителен закон. Друг е въпросът дали е полезно, но може би единственият възможен вариант, допълни Попдончев, цитиран от БТА. По думите му внасянето на бюджет с дефицит от 6,6 на сто, освен че би означавало правене на политика от служебния кабинет, каквито правомощия той няма, но значи и отказ от влизането в Еврозоната от 1 януари 2024 г. Ако правителството внесе бюджет с дефицит до 3 процента, трябва да се каже ясно от какво се отказва обществото и бизнесът, което пак означава правене на политика, за което към момента няма парламентарно мнозинство.

По думите на Попдончев с внасянето на удължителен закон за бизнеса ще се запазят компенсациите за тока, данъчните облекчения, но има и негативни ефекти, свързани с това, че според него този бюджет няма да действа цялата година и в някакъв момент догодина ще има нов, освен това, за пореден път, държавата се отказва да прави програмен бюджет.

Иначе по отношение на данните ни за износа и вноса през първата половина на тази година от БСК отчитат значителен ръст на експорта от България на оръжие и муниции - над два пъти за полугодието, до над 600 млн. долара и три пъти спрямо същото полугодие на миналата година. "Въпросната стойност от над 600 млн. долара е само в едно направление – "Специална категория". Оръжието е само от една позиция - 9307, която по Митническата тарифа е "Саби, мечове, щитове, копия и други хладни оръжия, техните части и ножници", коментира Веселин Илиев. В статистиката няма друг износ на оръжия допълни той.