От Атина до Брюксел: Всички очакват бързо да завършим магистрала "Струма"

Нужно е в спешен порядък България да се изгради високоскоростния път до Гърция, както и да се построят нови мостове над Дунав

Икономика / България
Георги Велев
864
article picture alt description

Снимка: Форум East Med and Southeast Europe

Транспортните връзки в Югоизточна Европа продължават да бъдат сериозно предизвикателство и все още не са изградени добре за придвижването на хора и стоки, въпреки че има сериозен напредък в последното десетилетие. Именно благодарение на добрите транспортни връзки - пътища и жп линии - може да се постигне безопасно, сигурно и екологично чисто придвижване на всички нас. Това бе един от основните приоритети, които бяха дебатирани на Първата конференция за Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа в Брюксел. Събитието бе организирано от Делфийския икономически форум, който прави първите си стъпки в сърцето на Европа.

И там отново се видя, че България, Гърция и Румъния имат много допирни точки, но и достатъчно пречки за преодоляване. "За целта ни е нужен мултимодален подход. В България трябва да имаме пет моста над Дунав, който да свързват България с Румъния. Тези мостове ще бъдат и вид портал не само към Европа, но и към Украйна. Освен мостовете трябва да се развие и обширна мрежа от магистрали, за да се подобри транспортната свързаност, обясни по време на форума Джордж Кремлис, който е съветник на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис.

Ключовата магистрала "Струма"

Може би най-ключово за Гърция се оказва, че е завършването на автомагистрала "Струма" в участъка ѝ от Кресненското дефиле. Това е важен трансевропейски проект, част от TEN-T мрежата и той трябва да бъде завършен сега, сподели Кремлис. В Брюксел той напомни, че в момента остава да бъдат завършени последните 15 км от магистралата, които преминават през екологична зона от Натура 2000. В Гърция смятаме, че е добро предложението на българската страна трафикът в този участък да бъде частично изнесен. Тоест магистралата да бъде разделена на две самостоятелни пътни платна, едното от които се намира на изток от дефилето, извън защитената екологична зона. По този начин ще се опази природата, а и аз вярвам, че проектът е от изключително значение за двете страни, сподели Кремлис. По думите му цялото гръцко правителство застава зад идеята да се завърши проекта, като това ще съкрати сериозно пътя между София и Солун. "Само за два часа шофиране и ще достигнете града", сподели съветникът на премиера. Той бе категоричен, че е от изключително значение да се подобри транспортната свързаност между двете държави. В допълнение към тази магистрала България трябва да изгради и своята мрежа от високоскоростни пътища, които ще бъдат свързани с Румъния и Гърция.

Източник: АПИ, архив.

Силна подкрепа за проекта за АМ "Струма" изрази и д-р. инж. Иван Кацаров, изпълнителен директор на Българския форум за транспортна инфраструктура. Той отбеляза, че темата е особено наболяла в контекста на силно увеличения трафик в посока от север на юг и страната ни трябва да подобри транспортните си връзки в това направление.

Иронията е, че въпреки фактът как три европейски вертикални коридора преминават през територията на България, само един от тях е възможно скоро да бъде завършен. Това е изключително тъжно, а ние говорим за свързаност в Югоизточна Европа и подобряване на връзките дори към Украйна. В последните 15 години България работеше предимно за изграждане на транспортните връзки в направление Запад - Изток, но сега ситуацията изисква сериозен поглед и развитие в направлението Север-Юг, категоричен бе Кацаров. Това се вижда и от проекти като Инициативата "Три морета" или новият китайски път на коприната, като и двата са в направление Север - Юг. По думите му в момента трябва да се работи още по-активно, за да бъдат завършени транспортните коридори на територията на България и особено на Коридор №4, в частта на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле. "Добрата новина от тези дни е, че вече са одобрени специфичните цели за опазване в дефилето, с което се дава зелена светлина на проекта и сега той може да бъде изпълнен по бърз и безопасен начин за хората и природата.

Конкретно за връзки с Румъния са ни необходимо поне три нови моста над Дунав за да се изгради нормална транспортна връзка, категоричен бе Кацаров.

Изоставащите жп връзки

На форумът бе обсъдена и острата нужда от инвестиране в железопътна инфраструктура, която не само че е ключова, но и е най-екологично чистия вид транспорт. Инж. Румен Марков, ръководител на компанията "Големи инфраструктурни проекти" и инициатор на паневропейския проект ABC + De представи своята визия за железопътна свързаност на Егейско и Балтийско море, заедно с река Дунав. Подобна жп линия ще подобри значително свързаността на всички страни от Източна Европа, а пътуването може да се съкрати до 9:30 ч. Според разчетите жп линията ще е с дължина 1640 км, а проектът може да се финансира на базата публично-частно партньорство. Инж. Марков припомни, че в момента жп връзките между България, Гърция и Румъния са изключително слаби.

Това бе потвърдено и от Джордж Кремлис, който припомни за идеята да се създаде магистрала и жп линия в направление Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Констанца. В даден момент тази линия може да стигне и до украинска град Одеса, сподели визията си Кремлис.

В Гърция и като цяло в Югоизточна Европа транспортните проблеми не са малко и важно да бъдат решавани, заяви на форума и Йоанис Ксифарас, генерален секретар по транспорта на Република Гърция. "Ние например се опитваме да разрешим въпросите за транспортните връзки на континентална Гърция с островите и високите планински райони. В Гърция пътната мрежа е добра и основните пътища се обновяват, като повечето са модерни и безопасни. Това спомага за намаляване на катастрофите с 50% спрямо предното десетилетие. Но както ние строим пътища имаме и много за инвестиране в жп инфраструктура, сподели генералният секретар. Истината е, че Гърция и България, и като цяло ЮИЕ ние изоставаме с някои видове на инфраструктурата, докато с други проекти сме напред, смята още Ксифарас.

Експертите от панела се фокусираха и върху възможността за позеленяване на транспортната свързаност а представителите на ЕИБ и на Световната банка заявиха подкрепата си за подобни проекти, които могат устойчиво да подпомогнат Европа в развитието ѝ. Ключови занапред ще са и инвестициите в района на Западните Балкани, защото и сега рядко хората използват влак от Белград до Подгорица например. ЖП свързаността е тясно свързана и с пристанищната инфраструктура. Именно портовете на Атина и Солун могат да са входните точки за доставка на стоки за целия регион на Югоизточна Европа. За целта е нужна надеждна пътна и железопътна инфраструктура. Участниците във форума бяха категорични, че именно транспортът е крайъгълния камък за интеграцията и развитието на страните от Балканите и ЮИЕ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща