Министър Росица Велкова: Увеличение на минималната работна заплата влошава дефицита

Увеличение на минималната работна заплата влошава дефицита, съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова пред народните представители по време на извънредното заседание на парламента в отговор на въпрос от Парламентарната група (ПГ) "Български възход". Преди това тя отговаряше на въпроси на ПГ „БСП за България“ и ПГ ГЕРБ-СДС за финансовото състояние на държавата, проект на бюджет за 2023 година и за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет.

Правени са разчети за увеличаване на минималната работна заплата - при вариант 760 лева, 800 лева и 860 лева, посочи тя. "По принцип увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава дефицита от 50 млн. лева", коментира Велкова, цитирана от БТА. Причината е, обясни тя, че разходите, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличаване на минималната работна заплата, тъй като има разходи, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Правени са разчети, имаме ги в три варианта, по принцип не е трудно да се направят разчети и в четвърти, и в пети вариант, но това влошава дефицита, допълни служебният финансов министър.

Във връзка с политиката, която приема Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка за покачване на лихвите, която най-вероятно ще продължи, повечето от държавите в ЕС и в еврозоната предприемат действия за намаляване на дефицита по бюджетите си, т.е. затягат фискалната политика, посочи служебният финансов министър в отговор на въпрос на "Демократична България". Дългосрочно едно редовно правителство с парламентарно мнозинство би следвало да види как може да се оптимизират разходите, за да може да приведе дефицитите в по-ниски нива и да се предприеме консолидация, тъй като финансирането на дълговите пазари ще бъде скъпо и трудно, допълни тя.

В отговор на въпрос на "Български възход" Росица Велкова обясни, че компенсациите за високите цени на енергоносителите ще бъдат изплащани от фонда "Сигурност на енергийната система", така че не влияят на дефицита, тъй като приходът покрива разхода.

Министерство на финансите предприе действия за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет

Преди това служебният финансов министър в отговор на въпрос на ПГ ГЕРБ-СДК, внесен от Десислава Атанасова и Кирил Ананиев от ГЕРБ, обясни, че Министерство на финансите е предприело действия за осигуряване на необходимото финансиране за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет. В резултат на това към 19 октомври 2022 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35.3 млрд. лв., което е 21.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) при максимално допустим размер от 38.5 млрд. лв.

Необходимостта от нов дълг е обоснована от два основни фактора – от размера на бюджетния дефицит и рефинансиране на дълга, каза Велкова. Дефицитът за 2022 г. по актуализирания Закон за държавния бюджет за 2022 г. е в размер на 6.2 милиарда лева, заяви тя.

Погашенията по държавния дълг са 3 млрд. лв. или общо необходимият ресурс е 9.2 млрд. лв., обясни още Велкова. Одобреният размер на нов държавен дълг е 10.3 млрд. лв., като остатъкът от 1.1 млрд. лв. в края на годината осигурява ресурс за осъществяване на плащания главно за пенсиите в началото на януари догодина, каза също тя.

В изложението си министър Велкова посочи, че дългът на сектор „Държавно управление“ е един от най-ниските в ЕС. До встъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1.8 млрд. лв., уточни тя.