Синдикати, работодатели и ЕК: ЕС се нуждае от нов широк пакет от мерки за справяне с енергийната криза

„Важен брой от страните (на ЕС) подкрепят ограничаването на цените на газа, а на масата са различни опции. Нуждаем се от ясен път с ясни срокове“. Това заяви председателят на Съвета на Европа Шарл Мишел на пресконференция.

Лидерите на ЕС и социалните партньори днес проведоха тристранна среща на върха, за да обсъдят „справяне с енергийната криза и кризата с разходите за живот, защита на икономиката, бизнеса и работниците“.

 Участниците в срещата определиха становището си по следните въпроси:

Оценка на влиянието на войната върху съвременната социално-икономическа ситуация

Мерки за справяне с енергийната криза

Мерки за икономическа и социална подкрепа за справяне с кризата с разходите за живот, съобщиха междувременно от Съвета на ЕС.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел коментира отражението на войната в Украйна. „Войната в Украйна и високите цени на енергията оказват натиск върху семействата, бизнеса и икономиките на страните членки. Така че трябва да действаме. ЕС и неговите държави-членки вече въведоха някои мерки, но трябва да се направи повече през следващите седмици. Разчитаме на доброто сътрудничество със социалните партньори, за да се справим с предизвикателствата днес, точно, както направихме по време на COVID-19.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също не подмина темата, обръщайки внимание на тежестта на енергийните цени върху домакинствата и бизнеса. „Енергийната криза удря тежко всички, както работниците, предприятията, така и потребителите. Повишените разходи за живот тежат върху домакинствата, които вече са под напрежение. В тези трудни времена Комисията предложи целенасочени инициативи за намаляване на енергийните разходи за семействата и предприятията и за гарантиране на енергийна сигурност за тази и следващите зими. Имаме нужда от всички на борда и социалните партньори играят ключова роля.“

От страна на ротационното председателство на Съвета на ЕС министър-председателят на Чехия Петр Фиала се спря на бързата реакция, така че да бъдат предотвратени последиците. Той обърна внимание, че руската инвазия в Украйна е започнала точно „преди европейската икономика да успее да се възстанови напълно от пандемията“, което по думите му е и причината за „най-тежката криза на сигурността в Европа от Втората световна война, която  предизвика скок в цените на енергията и разходите за живот“.

„Действията на Русия представляват сериозна заплаха за сигурността и просперитета на ЕС. Като председателство на Съвета ние реагирахме бързо и ефективно, в сътрудничество с държавите-членки, институциите на ЕС и социалните партньори, за да се справим с последиците от войната в Украйна. Работим интензивно за справяне с въздействието на предизвиканата от войната енергийна криза върху нашите бизнеси и пазари на труда, както и върху нашите социални, здравни и образователни системи. Ние отговорихме с единство, солидарност и решителност. Днешната среща на върха демонстрира значението на приобщаващия социален диалог за укрепване на устойчивостта на нашите икономики и общества и за приемане на мерки, които ще бъдат справедливи, балансирани и добре насочени.

Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) Лука Висентини от своя страна наблегна на щетите, които тази криза причинява на населението в Европа. „Милиони хора в цяла Европа се борят, за да могат да си позволят храна, отопление и транспорт за сметка на печалбите, особено от страна на енергийните компании, а зариди  тесните места в доставките, създадени от войната. Това излага на риск много работни места, тъй като цените на енергията принуждават индустриите да намалят производството. Тази ситуация не може да бъде толерирана и се нуждаем от горни граници на цените на енергията и данък върху извънредните печалби, за да може да бъдат финансирани плащанията за най-бедните домакинства  и то възможно най-скоро. Беше постигнат известен напредък, но действията трябва да съответстват на неотложността на ситуацията, ако искаме да избегнем тази криза, която ще струва животи тази зима“, каза той.

По думите му,  „ЕС досега е пренебрегнал две решаващи решения на тази криза: втората схема SURE за запазване на работни места в енергоемки индустрии, борещи се с цената на енергията, и подкрепата за повишаване на заплатите, така че да се отговори на увеличените разходи за живот“.

Генералният директор на BusinessEurope Маркус Дж. Бейрер, представляващ работодателите (BusinessEurope, SGI Europe, SMEunited) от своя страна не спести борбата на редица предприятия за оцеляване, но и обърна внимание на опасността от изнасянето на енергоинтензивната индустрия от Европа заради цените на енергията.

„Тъй като сметките за енергия растат до нива, невиждани досега, много предприятия, различни по големина, на целия континент се борят за оцеляване. Съществува реална опасност енергоемките предприятия да се преместят извън Европа, където цените на енергията са много по-ниски, което би имало драматични последици за нашата конкурентоспособност и работни места.

Предприятия, работещи на местно ниво, които не могат да се преместят извън Европа, рискуват да бъдат затворени с тежки последици за икономическата свързаност, заетостта и сближаването, особено в селските райони. Услугите от общ интерес трябва също така да издържат на нарастващия натиск, без да навредят или прекъсват предоставянето на основни услуги на гражданите и предприятията.

Лидерите на ЕС трябва спешно да се споразумеят за нови общоевропейски мерки за намаляване на разходите за европейските предприятия. Ако са добре проектирани, временните мерки за „ограничаване на цените“ в целия ЕС, като например отделяне на цените на електроенергията от цените на газа, ефективно биха намалили сметките, без да намаляват стимулите за пестене на енергия и подобряване на енергийната ефективност.

Коригирането на временната рамка на ЕС при криза, като същевременно се поддържат равни условия на единния пазар, е също толкова важно за предоставянето на така необходимата помощ на засегнатите предприятия. На пазарите на труда основното, предстоящо предизвикателство е да се отговори паралелно на продължаващата нужда от подобрено съответствие на уменията и въздействието на енергийната криза върху заетостта“, добави той.