Фондовите пазари в Западна Европа стартираха новата седмица с повишения след фискалния обрат в Обединеното кралство

Борсовите индекси по фондовите паари в Западна Европа нараснаха в понеделник, сред като Обединеното кралство направи силен обратен фискален завой, който първо прати паунда и британските държавните облигации нагоре, следвани от фондовите пазари.

Трима членове на британския парламент от Консервативната партия, както и някои водещи бизнесмени, призоваха британския премиер Лиз Тръс да подаде оставка след поредица от противоречиви икономически решения, съобщи The Financial Times.

Сред решенията, които предизвикаха критики дори от съпартийците на Тръс, изданието посочва, наред с другото, назначаването на Хънт за ръководител на Министерството на финансите. През годината във Великобритания бяха сменени четирима финансови министри. Неговият предшественик на поста финансов министър Куази Куартенг обяви решението си да се оттегли 38 дни след назначаването му.

Участниците на пазара, наред с други неща, очакваха изявлението на новия министър на финансите на Великобритания пред Камарата на общините в британския парламент. Той обяви, че правителството се отказва от значителна част от бюджетните стимули, предшественика ву Куази Куартенг на 23 септември. Предложените от Хънт мерки ще спестят на британските власти 32 млрд. паунда, а „най-важната цел за страната ни сега е стабилността“.

„Ще премахнем почти всички данъчни мерки, които бяха в бюджетния миниплан", каза Хънт. „Във време, когато пазарите с право изискват ангажимент за устойчиво финансиране, би било погрешно да се заемат пари, за да се финансира всичко това." Пазарите веднага реагираха с повишение, а британският паунд подскочи с 2.0% до 1.1399 долара за един паунд, а повечето акции, които се търгуваха на Лондонската борса поскъпнаха.

Инфлацията в Италия през септември 2022 г. според националните стандарти (CPI) се е увеличила с 8.9% спрямо септември 2021 г. след нарастване от 8.4% месец по-рано, според италианската статистическа агенция Istat. Спрямо август тази година цените са се увеличили с 0.3 на сто.

Ускоряването на инфлацията се дължи основно на динамиката на цените на хранителните продукти и услугите, отбелязва Istat. Ръстът на потребителските цени, с изключение на такива променливи фактори като цените на енергията, храните и алкохола, се ускори до 5% от 4.4% месец по-рано. Въпреки това, тези данни не предизвикаха никаква реакция на борсата в Милано, което затвърди налагащото се мнение на много анализатори, че инвеститорите вече игнорират инфлацията. За тях по-важна е паричната политика и по-конкретно повишаването на лихвите от централните банки.

Опасенията за състоянието на световната икономика на фона на ситуацията в Украйна и нарастващите лихвени проценти в света остават в центъра на вниманието на инвеститорите.

Оценките за вероятността от рецесия в американската икономика се повишиха рязко на фона на високата инфлация и нарастващите лихвени проценти в САЩ, според редовно проучване на The Wall Street Journal. Анкетираните от изданието оцениха вероятността от рецесия в САЩ през следващите 12 месеца на 63% срещу 49% през юли. Показателят надхвърли 50% за първи път от юли 2020 г.

Допълнителна подкрепа пазарите на акции в Западна Европа получиха от „Уолстрий“, където броени минути след старта на търговията в понеделник и трите основи индекса се повишиха, благодарение на по-добрите данни от очакваното на втората по големина на активите банка в САЩ Bank of America, което се дължи на значителното увеличаване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ, според „Ройтерс“.

До обед общият индекс на най-големите компании в региона Stoxx Europe 600 се повиши с 0.27%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям ръст беше испанският IBEX 35 (+0.95%), следван от британския FTSE 100 (+0.33%), германския DAX     (+0.16%), италианския FTSE MIB (+0.15%) и френския CAC 40 (+0.09%). Следобед възходящият тренд се ускори за всички основни индекси в региона.

Източник MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-висок дневен ръст затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-слабо нарастване приключи британският измерител FTSE 100.

Всимки секторни индекси затвориха на зелена територия, а с най-голям ръст беше измерителят на акциите на производителите на автомобили, като се повиши с 2.9%.

Акциите на най-големия германски производител Volkswagen Group поскъпнаха на борсата във Франкфурт с 2.82%, а на Bayerische Motoren Werke AG (BMW) се повишиха с 2.01%. В същото време книжата на френската компания Renault нараснаха с 3.90%.

На зелена територия завършиха акциите на германската биофармацевтична компания MorphoSys AG, които се повишиха с 6.67%.

Сред печелившите са и акциите на Nokia Corp., които поскъпнаха с 2.14%. Финландският производител на телекомуникационно оборудване обяви, че е избран от телеком оператора Reliance Jio India за един от най-големите доставчици на оборудване за поддръжка на 5G мрежи в Индия.

Книжата на Credit Suisse Group AG добавиха 2.63%, сред като швейцарска банка се съгласи да плати 495 милиона долара за уреждане на искове от американския щат Ню Джърси във връзка с транзакции, свързани с нейния бизнес с ипотечни ценни книжа на територията на САЩ.

На върха на Stoxx 600 затвориха акциите на британската фирма за киберсигурност Darktrace, които нараснаха с 13.18%, следвани от книжата на нидерландската компания за доставка на храна JustEat, които спечелиха 12.47%.

На дъното на Stoxx 600 слязоха акциите на британския доставчик на финансови услуги Hargreaves Lansdown PLC, които се понижиха с 3.08%, след забавените отчети за приходите и новината, че изпълнителният директор Крис Хил се оттегля. Компанията съобщи, че активите под управление са намалели през първото тримесечие на фискалната 2023 г. Компанията беше засегната също от дело за фалит на един от нейните бивши мениджъри на фондове, Нийл Ръсел Уудфорд.

Сред губещите в Лондон бяха и книжата на British Petroleum, които се понижиха с 1.23 на сто.