Енергийните инвестиции в офшорната зона на Балтийско море обсъди форум в Брюксел
Възможностите за инвестиции в развитието на електроенергийни проекти в офшорната зона на Балтийско море бяха във фокуса на второто издание на Summer Day event, организиран от Полската електрическа асоциация (PKEE). На 10 юли 2019 г. в белгийската столица се проведе среща с участието на представители на Европейския съюз, нови членове на Европейския парламент, ръководители на компании, представители на акредитирани организации в Брюксел и пресата.
Председателят на полската Асоциация на електроенергията Хенрик Барановски, който откри събитието, подчерта, че полският енергиен сектор има намерения за инвестиции в Балтийско море. PGE Baltica планира да достави първата вятърна електроенергия до 2026 г. Чрез Baltic Offshore projec искаме да покажем нашия ангажимент да направим енергийния сектор неутрален по отношение на климатичните изменения, заяви Барановски. Той така увери, че други големи проекти също са на път. PGE планира да изгради още 2,5GW от PV. Освен това Tauron обяви, че ще добави 900 MW от сушата към енергийния си микс до 2025 г. Благодарение на новите инвестиции на членовете на PKEE, имаме удоволствието да кажем, че делът на ВЕИ в производството на електроенергия в Полша се оценява на 27% до 2030 г. отбеляза експертът.
По време на панела на високо равнище участници - Моника Моравецка, председател на Управителния съвет ПГЕ Балтика, Пернил Вайс, датски политик и член на Европейския парламент, Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на WindEurope, и Гунар Грьоблер, старши вицепрезидент на Бизнес зона Wind At Vattenfall - обсъдиха местни решения за предизвикателствата, породени от трансформацията на енергийния сектор на Европейския съюз. Дебатът се съсредоточи върху развитието на вятърната енергия в Балтийско море.
Главният изпълнителен директор на WindEurope Giles Dickson, попитан за шансовете за развитие на Балтийско море, заяви, че потенциалът е огромен. Балтийско море има силни и стабилни ветрове, по-малко екстремни условия от Северно море, плитки дълбочини и къси разстояния до брега. В Балтийско море вече са инсталирани 1,5 GW вятърни инсталации, 12% от сегашния морски капацитет на Европа. Но ние предвиждаме това да се повиши до 9-14 GW до 2030 г. Това ще осигури чиста, достъпна електроенергия, както и значителна възможност за създаване на работни места и инвестиции в крайбрежните региони – обясни той. Очакванията са Полша да се превърне в основен двигател за постигането на тези обеми.
Моника Моравецка, председател на управителния съвет на ПГЕ Балтика, посочи, че според прогнозите до 2030 г. Балтийско море ще се превърне във второто по големина местоположение на вятърни централи в света. Това е голяма възможност и за Полша. Ако осъществим плана за инсталиране на повече от 4,6 GW капацитет до 2030 г., ще се превърнем в един от най-големите играчи в европейския офшорен сектор - каза тя. - Нещо повече, това носи голям потенциал за икономическо развитие на страната, увеличаване на иновациите на полската морска, корабостроителна и стоманодобивната промишленост и трансформация към нисковъглеродна икономика, подчерта тя.
Според Гунар Грьоблер, старши вицепрезидент по бизнес зона Wind в Vattenfall, Балтийско море е много обещаващо за офшорните вятърни пазари. Амбицията на Полша за производство на 10 GW вятърна енергия в офшорната зона на Балтийско море за 2040 е особено окуражаваща. Трансграничното сътрудничество в региона ще бъде от ключово значение за оползотворяването на пълния потенциал - заяви той.
Пернил Вайс, датски политик и член на Европейския парламент, посочи, че изграждането на офшорни вятърни паркове е сравнително нов начин за придобиване на електроенергия. Пионери на тази технология са датчаните. Отворихме първата ферма с капацитет от само 3 MW през 1991 г., припомни тя.
Вайс цитира данните, в които лидерите по мощност са Великобритания, Германия, Китай. Четири вятърни парка, собственост на Дания, произвеждащи достатъчно електроенергия, за да покрият 44% от вътрешното потребление през миналата година, каза още тя.
На събитието, което събра близо 300 души, присъстваха и представители на полския енергиен сектор, сред които Яцек Косцеленяк, заместник-председател на управителния съвет на Energa и Томаш Сивак, заместник-председател на управителния съвет за развитие стратегия на Enea Wytwarzanie.