ЕС се готви за стагфлация
Инфлацията за септември в двете най-големи икономики – Германия и Франция го доказват, а ЕЦБ го потвърждава
Пет дни преди статистическата служба на ЕС „Евростат“ да обяви окончателните данни за инфлацията през септември две от най-големите икономики в ЕС – Германия (ускорява сe) и Франция (забавя се) обявиха своите данни. Според анализатори, анкетирани от Trading Economics, техните данни дават основание да се очаква, че общата инфлация и в еврозоната, и в ЕС ще се забави, но по-малко, отколкото са прогнозите досега. Анализаторите не изключват за някои страни от ЕС дори да се ускори и като цяло да се стигне до стагфлация. В календара на „Евростат“ е предвидено данните за инфлацията в ЕС да бъдат публикувани на 19 октомври, сряда.
Какво показва инфлацията във Франция
Забавя се през септември, каквито бяха и прогнозите, до 5.6% от 5.9 на сто през август, което съвпадна и с експресната оценка на статистическата служба в Париж INSEE от 30 септември. Според днешното й съобщение, тенденцията за намаляване на инфлацията се дължи главно на намаляване на разходите за услуги и за енергията. В същото време само цените на енергията са нараснали със 17.9 на сто на годишна база през септември, но по-бавно от покачването с 22.7 на сто, наблюдавано преди месец. Спадът в цените на енергията се дължи главно на забавянето на цените на петролните продукти, свързано с увеличаването на отстъпките на горивата.
Разходите за услуги нарастват с по-бавен темп от 3,2 на сто през септември спрямо 3,9 на сто през август.
Централната банка на Франция очаква инфлацията да достигне средно 5.8 процента тази година и в диапазона между 4.2 на сто и 6.9 на сто през 2023 г.
Инфлацията в Германия
се ускори до 10 процента през септември на годишна база при 7.9 на сто през август, съобщи Федералната статистическа служба Дестатис (Destatis) вчера, 13 октомври. Тези данни съответстват на предварителната прогноза.
Цените на енергийните продукти се повишават рязко с 43.9% на годишна база, в резултат на войната в Украйна и нарушенията на веригите на доставки. В същото време храните поскъпват с 18.7 на сто на годишна основа, но ако бъдат изключени цените на енергията и на храните, инфлацията в Германия ще е 4.6 процента.
Цените на стоките се увеличават с 17.2 процента на годишна основа, а на услугите като цяло с 3.6 на сто.
Германия се е насочила към рецесията, но управителят на Централната банка Йоахим Нагел засега смята, че икономическият спад няма да е много сериозен. В същото време Бундесбанк обяви, че очаква Германия да отбележи икономически растеж между 1.3 и 1.5 процента през тази година и не предвижда съществена промяна през 2023 г.
Какво предвижда ЕЦБ
Техническа рецесия, съчетана с висока инфлация (стагфлация) очаква Европейската централна банка, която, обаче, трябва да бъде ограничена, за да бъде запазено доверието на пазарите. Това посочва вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос в интервю, разпространено днес на сайта на ЕЦБ и цитирано от БТА.
"Значима част от инфлационния процес, пред които сме изправени, е предизвикана от външни фактори, сред които увеличени енергийни цени, по-скъпи суровини, храни и т.н. Според нашите изчисления, две трети от инфлацията в еврозоната се дължат на цените на енергията и храните", отбелязва Луис де Гиндос. Той е категоричен, че с неговите колеги ще направят "всичко, което е необходимо", за да върнат инфлацията до нивото от 2 процента на годишна основа, което е цел на ЕЦБ в средносрочен план.
В отговор на въпрос, че решението на страните от групата ОПЕК+, част от която е и Русия, да намалят добива на петрол от ноември и по този начин да увеличат цената му, едва ли улеснява ЕЦБ в усилията й да снижи инфлацията до целевото равнище, Де Гиндос отбелязва: "Цените на петрола са глобални, тъй като те зависят от производителите и от световната икономическа перспектива. От икономическа гледна точка, по-ниските цени на петрола може да помогнат за ограничаване на инфлацията и същевременно да подкрепят икономическото възстановяване".
Луис де Гиндос припомня прогнозата на ЕЦБ от септември, според която инфлацията в региона ще "се движи на нива от около 10 процента до края на тази година и ще започне постепенно да намалява през 2023 година". "В този контекст паричната политика трябва да се фокусира върху развитието на инфлацията, нещо което Управителният съвет на ЕЦБ ще разгледа, когато приема решения", уточнява Луис де Гиндос.
На въпрос - какво трябва да е "крайното" равнище на основния лихвен процент, при което се очаква овладяване на инфлацията, вицепрезидентът на ЕЦБ отговаря: "Това е много трудно да бъде определено. Ние зависим от данните състоянието на икономиката, които получаваме. Става дума за високо ниво на несигурност. Ние не знаем как ще се развие войната (в Украйна - бел. ред.) и какво ще бъде нейното въздействие върху цените на енергийните ресурси. Всички тези фактори затрудняват изключително много възможността да бъде определено "крайното" равнище на основния лихвен процент, при което ще бъде овладяна инфлацията.