Доларът продължава да поскъпва спрямо основните световни валути пета поредна сесия

По време на днешната търговия доларът се покачва умерено спрямо основните световни валути, поскъпвайки за пета поредна сесия поради очакванията за нови повишения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед).

До началото на следващата година нивото на основния лихвен процент в САЩ може леко да надхвърли 4.5%, според председателя на Фед на Чикаго Чарлз Еванс. По неговите думи, Фед ще трябва да поддържа лихвите високи за известно време, за да охлади икономиката и пазара на труда.

Междувременно заместник-председателят на Фед Лейл Брейнард отбеляза необходимостта от затягане на паричната политика за забавяне на инфлацията, но добави, че решенията на централната банка на САЩ ще зависят от предстоящите статистически данни.

Скъпият долар подкрепя и търсенето на защитни активи, което се увеличи след изказванията на ръководителите на Международния валутен фонд и Световната банка в понеделник. На съвместно събитие вчера те предупредиха за нарастващи рискове от глобална рецесия на фона на по-бавния икономически растеж в развитите икономики, рекордната инфлация и нарастващите лихвени проценти.

МВФ прогнозира, че страните, които представляват около една трета от световния БВП, ще се сблъскат с поне две тримесечия на икономически спад през тази и следващата година, а до края на 2026 г. световната икономика ще загуби около 4 трилиона долара.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нараства с 0.39%, а по-широкият WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.12%*.

Еврото се продаваше за 0.9676 долара спрямо 0.9702 долара при затварянето на сесията в понеделник, като губи 0.27%. Еврото продължи да се обезценява и през втората седмица на октомври, движейки се към 20-годишно дъно от 0.95 долара, достигнато на 27 септември, когато за втори път през 2022 година падна под паритета с долара. Еврото остава под натиск, заради нарастващите опасения за задаваща се рецесия в еврозоната. Пазарите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите със значителни стъпки на срещите през октомври и декември, но темпото на цикъла на повишаване на лихвите през следващата година може да се забави. Последните икономически данни показаха, че продажбите на дребно във валутния блока са спаднали за трети пореден месец през август, а актуализирания PMI индекс показва очакван спад на БВП, като темпът на понижение набра скорост през третото тримесечие. Прогнозите са продължаващо влошаване през зимата, ако енергийната криза се задълбочи. Тогава рецесията става неизбежна.

Британският паунд поевтиня 0.48% до 1.1002 долара в сравнение с 1.1057 долара в края на предишната сесия, притиснат и от политиката на централната банка на Англия да увеличи дългосрочната си временна програма за закупуване на дългосрочни държавни облигации до общо 10 милиарда паунда до края на седмицата, а общата програма за изкупуване, която стартира на 28 септември, е 40 млрд. паунда. Една от причините конкретно за днешния спад на британската валута са обявените сутринта данни за пазара на труда, които показаха, че безработица в Обединеното кралство е спаднала до 3.5% през третото тримесечие на 2022 г., което е ново дъно от 1974 г. насам, според данните на Службата за национална статистика на Обединеното кралство (ONS). Притеснителното е, че коефициентът на икономическа неактивност се е увеличил с 0.6 процентни пункта или с 252 хиляди души до 21.7%, което е най-голямото увеличение от 1971 г. (има рекордно голям брой неактивни хора, защото са болни, или защото са студенти). Междувременно свободните работни места са намалели с 46 хиляди до 1 246 000, най-големият спад от юни до август 2020 г., въпреки че броят на свободните работни места остава на исторически високи нива. Броят на безработните на едно свободно работно място падна до рекордно ниското ниво от 0,9. Също така се наблюдава увеличение на безработните между 6 и 12 месеца, докато има намаление при краткосрочно незаетите (до 6 месеца) и дългосрочно (над 12 месеца) безработни.

Обменният курс на американската валута спрямо японската йена, обаче, спада с 0.06% до 145.57 йени за долар, спрямо 145.72 йени ден по-рано, като се задържа близо до максималното ниво от 24 години, което провокира очаквания за нови интервенции в подкрепа на йената от страна на японското правителство и централната банка на страната.

Двете стокови валути, които са свързани с котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона поевтиняха под натиска на скъпия долар, но и защото петролът поевтиня. На Лондонската стокова борса американският лек суров петрол (WTI) поевтиня с 2.03% до 89.277 долара за барел, а европейският Brent се понижи с 0.38% до 94.771 долара за барел. В резултат канадският долар се обезцени с 0.42% до 1.38327 канадски долара за един американски, а норвежката крона загуби 0.38% до 10.71088 долара за барел.

*Валутните курсове са актуални към 11:15 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.