КНСБ предлага въвеждане на необлагаем минимум за бедните и данък богатство за луксозни придобивки

Данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС, а косвените данъци драматично изпреварват преките. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Пламен Димитров по време на журналистически семинар "Жизненият стандарт - във фокуса на медиите", който се състои в Белчински бани, предаде БТА.

Според КНСБ е необходимопреструктуриране на цялата данъчна система, за да има повече справедливост за хората с по-ниски доходи. "Това предполага поетапна и постепенна промяна на цялата данъчна философия в България", каза главният асистент и доктор по икономика към КНСБ Любослав Костов. Затова от КНСБ предлагат девет основни промени в данъчната система.

Основното искане на синдиката е да се въведе необлагаем минимум, който да бъде равен на установената минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Това означава, че хората, които работят на МРЗ, няма да бъдат облагани.

Второто предложение е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, който в момента е 3000 лв, до достигане на размера на 10 пъти установената МРЗ за страната. Следващото предложение е за въвеждане на необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства. В тази точка се предлага предоставяне на безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаване на кредита. "Нашата главна идея тук е да се възприеме принципът на семейното доходно облагане, какъвто има в много страни в света", заяви Любослав Костов.

От синдиката предлагат и въвеждането на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др. На пето място е въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Предложението е този данък да бъде равен на 0,1 процента при обмяната на акции и облигации и 0,01 процента за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС, посочи Костов. Следващото предложение е за повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 процента на 10 процента, за да се следва еднаква логика с тази на корпоративното облагане. Костов даде за пример, че този данък във Франция е 30 на сто, в Германия - 25 на сто, Италия - 26 на сто, в Полша - 19 на сто. В България е една от най-ниските ставки на данък върху приходите от дивиденти в целия ЕС, което създава условия за "порочни практики", допълни Костов.

Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. "дигитален данък" е седмото предложение. Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите е осмото предложение. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули, което да стане чрез елементите на прякото данъчно облагане, е последното искане на КНСБ за промяна в данъчната система.

Изчисленията на КНСБ са показват, че реализацията на предвидените мерки ще струва на държавния бюджет 1,6 млрд. лв., посочи главният асистент и доктор по икономика към КНСБ Любослав Костов.