Малките и средни предприятия са най-големият работодател в България, но се нуждаят от гъвкавост за постигане на целите на зеления преход

Необходима е всеобхватна програма за прехода към въглеродно неутрална икономика, облекчаване на регулаторната среда, достъпа до финансиране и иновациите

Икономика / България
3E news
442
article picture alt description

Малкият бизнес е най-големият работодател в България, като на него се падат над три четвърти от работните места и над две трети от брутната добавена стойност, създавана в България. В същото време малките и средните предприятия (МСП) не са напълно наясно с последиците от конкретните политики и изисквания в областта на климата и околната среда, нито с това как да се приспособят към тях, защото не разполагат с необходимия административен капацитет.

Проблемът става все по-тежък, заради бързата промяна на законодателството, административните актове, финансовите изисквания, високите разходи, а като цяло и на средата. За да се запази като основа малкият бизнес са необходими широкообхватни и целенасочени мерки за прехода към устойчивост. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на форума на високо равнище, който се провежда в София на тема "МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход", който е организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). 3е-news е медиен партньор.

Васил Велев не подмина и факта, че малкият и среден бизнес се бори, както с последиците и от пандемията от коронавируса, и от войната в Украйна довели до високите цени на електроенергията и на природния газ, недостига на доставки на редица суровини, материали и продукти.

Затова смятаме, че е нужно да се предостави подходяща гъвкавост в графиците за изпълнение на целите на Зеления пакт, без да се ревизират крайните цели и крайните срокове, каза Велев. По думите му малките и сред предприятия се нуждаят от всеобхватна програма за прехода към въглеродно неутрална икономика, облекчаване на регулаторната среда, достъпа до финансиране, до иновации, улеснен достъп до чуждите пазари.

Не успяхме да отговорим на два въпроса при предварителното обсъждане на Националния ни съвет: Ако действително приоритет на приоритетите е опазването на околната среда, на климата, защо тогава палим наново въглищни централи? Кое е по-важно да от това да оцелее планетата и как ЕК смята да постигне това без участието на индустрията, постави въпрос Велев и допълни, че е добре да се намери отговор на тези въпроси.

Преходът към зелена икономика е предизвикателство като цяло за икономиката, но в частност и за малките, микропредприятията, за свободните професии. Това заяви от своя страна Ален Койор, председател на секция "Единен пазар, потребление и производство" (INT), Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК), в онлайн приветствие към участниците във форума.

Малките и средните предприятия са водещи, на тях се дължи половината от икономиката и имат водеща роля за стабилността на европейското общество. Те отговарят за почти половината от БВП, над половината от заетостта, има значение за конкурентоспособността на Европа, посочи още Койор.

Председателят на Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК), посъветва промените в законодателството трябва да се правят така, че малките фирми да могат лесно да прилагат изменените законодателни актове.

Той се спря и на енергийния преход като ключово предизвикателство за малкият и среден бизнес. Заради агресията срещу Украйна ситуацията със суровините е критична, има ръст на цените на енергоизточниците и ЕС трябва да даде ясен отпор на тези предизвикателства, заяви Ален Койор. Според него дигиталният подход е добър начин за внедряване на регионално ниво.

Лошата новина е, че българската икономика е най-енергоинтензивна. Добрата новина е, че има пари за подкрепа на малките и средни предприятия за иновации. Това заяви от своя страна министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, който също взе участие във форума. По думите му , средствата за иновации и за "Зелен преход“ по отношение на малките и средни предприятия вървят по три канала.

Първият е Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Планът работи и е отворен. По него фирмите ще получат 520 млн. лева за проекти със "зелен етикет". 200 млн. лева от тези средства ще стигнат до бизнеса още през тази година, увери Пулев. Фокусът тук са проекти за ВЕИ централи на малки и средни фирми. Става въпрос за фотоволтаични централи с батерии за съхранение на енергия.

Останалите 320 мн. лева ще са за гаранционни финансови инструменти и за проекти за кръгова икономика, уточни министърът.

Вторият канал е програмата "Конкурентоспособност и иновации" с ресурс от 1 милиард лева. Програмата е с общ бюджет 3 милиарда лева, като тук има основно направление в зеления преход за решаване на предизвикателства като енергийна ефективност, въвеждане на ВЕИ и на кръгова икономика, каза още министърът.

Александър Пулев увери също така, че в Европейската комисия е входирана и друга основна програма, касеща структурните фондове за конкурентоспособност и иновации, която е на стойност 3 млрд. лева.
Третият канал е програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", чийто бюджет е 2 млрд. лева. При нея ще търсим съдействие на фирмите с научноизследователската общност, посочи министърът.

Малкият и среден бизнес отговаря за над 90 процента от производството и над 50 процента от заетите хора в света. Цифрите биха били и по-високи, ако включим неформалните малки и средни предприятия, заяви Цъюн Цзо, управляващ директор, Дирекция за техническо сътрудничество и устойчиво индустриално развитие към Организацията на ООН за промишлено развитие (UNIDO).

В бъдеще ще има нужда от още повече заетост и секторът на МСП ще става все по-важен и то в развиващите се страни. Малкият бизнес е по-податлив на различни сътресения и намира по-трудно финансиране, посочи Цзо. Насърчаваме инвестиции и за повишаване ефективността на фирмите, за да имат те по-добра принадена стойност. Стремим се да подкрепяме малките и средни фирми до международните пазари. Например, в изграждане на инфраструктура, посочи Цзо.

Целта ни е чрез иновации да предлагаме подкрепа за "чистите" предприятия, тази практика се предлага в над 50 държави по света, каза Цзо.

Още по темата

Заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева също определи като ключова ролята на малките и средните предприятия за осъществяване зеления преход и насочването на икономиката към модела на кръгова икономика.

По думите й, в средата на октомври предстои да бъде предложен на заседание на правителството проект на стратегия и план за действие към прехода към кръгова икономика на България - 2022-2027 г.
Двата документа са насочени към оценка и въвеждане на стимули за по-ефективно използване на природните ресурси, подкрепа на предприятия във финансиране на разходи за преминаване към нови модели и екодизайн на продуктите, както и анализ на възможностите за повишаване на изискванията за задължително съдържание на рециклирани материали в определени продуктови групи. Необходимо е премахване на бариерите приемането на зелени и кръгови бизнес модели, посочи заместник-министъра.

Бизнесът трябва да интегрира моделите на кръгова икономика, да бъде по-ресурсно ефективен и в по-висока степен да подпомага опазването на околната среда, отбеляза пред участниците във форума и заместник-министъра на икономиката Димитър Данчев. Затова обаче са необходими политики в подкрепа на бизнеса и специално на малките и средни предприятия, уточни той. Според него политиката на икономическото министерство е напълно в синхрон с европейската. Той уточни, че вече е разработена Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия с хоризонт до 2027 г. Стратегическите цели са насочени към повишаване на конкурентоспособността, специализацията на този тип компании, високотехнологичните производства.

В стратегията са предвидени 6 приоритетни области на въздействие като предприемачество, достъп до пазари и финансиране, дигитализация и умения, по-добро регулиране и бизнес среда, околна среда. Мерките, заложени в стратегията, целят подобряване условията за малкия и среден бизнес за по-лесен достъп и използване на разнообразни източници на финансиране, улесняване на участието в обществените поръчки. В стратегията е отделено внимание и приоритетните области, свързани с околна среда и дигитализация.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща