Повишени нива на азотен диоксид навсякъде в София показа най-мащабното измерване досега

В 75 от 76 точки из цяла София се отчитат нива на азотен диоксид (NO2) в градския въздух над 10 μg/m³. В 20 от тези локации концентрацията на NO2 е над 40 μg/m³. Характерно е, че високи стойности има както в центъра на града, така и улици в южните, северни, западни и източни квартали на София. Това показват резултатите от гражданското измерване на емисиите на азотен диоксид в столицата, организирано от Екологично сдружение „За Земята“. Данните обхващат период от около месец – между 19 май и 16 юни 2022 г. – а събраните проби бяха изпратени за последващ анализ в специализирана независима швейцарска лаборатория.

Изследването е най-мащабното от този вид в града до момента, за сравнение – официалните автоматични измервателните станции в София, които засичат азотен диоксид, са само 5 (пет). 

10 μg/m³ е препоръчителната горна граница на средногодишното замърсяване с вредния газ в населени места, според насоките на Световната здравна организация (СЗО) от 2021 г. 40 μg/m³ е пък действащата средногодишна норма в България и ЕС.

Сравнението на получените от този проект данни с избраните законови норми и препоръчителни лимити е индикативно и целта му е да послужи най-вече като насока за нуждата от промяна в подхода на измерване от страна на общинските институции. Причината е, че горепосочените граници са възприети на годишна база, а гражданското измерване на „За Земята“ в случая обхваща период от около месец.

Какви са нарушенията на годишните изисквания, колко и къде точно са те, може да се разбере безусловно единствено с измерване обхващащо всички месеци от годината. В същото време опитът от предишни подобни инициативи показва, че тези данни са достатъчно надеждни за да ни подскажат каква е софийската действителност. Извършеното от„За Земята“ през 2021 пълно годишно измерване отчете средногодишни концентрации на азотен диоксид над пределно допустимата норма в 19 от 27 избрани точки на столицата. Тогава, междинните месечни показатели от предишната година за май показваха концентрации над 40 μg/m³ в 18 локации, а през юни – в 19.  

Сред негативните здравни ефекти от високите нива на азотен диоксид са поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб.  

Източник на NO2 в градовете са основно двигателите с вътрешно горене. По тази причина, за разлика от замърсяването с фините прахови частици, това с азотен диоксид е целогодишно,, както става ясно и от данните. Вероятна причина превишенията да не бъдат констатирани до момента от държавните и общински органи се крият в недостатъчните точки за измерване и разполагането на официалните автоматични измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. За сметка на това всички дифузионни тръби, които бяха поставени в рамките на актуалната гражданска инициатива, отговарят на определени строги изисквания за отстояние от основни или квартални улици и кръстовища, специфика на местата за закрепване, както и точни периоди на поставяне и сваляне. Участниците удостоверяваха точното местонахождение и момент на инсталация с GPS данни и снимки от мястото.

За по-точна и ефективна зона с ниски емисии от транспорта 

Въпреки неоспоримите тенденции при данните от независимите изследвания, както и ефектите от замърсяването обаче, Столична община засега не взима под внимание ограничаването на азотния диоксид като фактор при политиката си за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Това се вижда и в предложения и отложен от СОС за повторно гласуване за есента проект за Зона с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в града. По първоначалния план зоната трябваше да работи едва за период от 3 месеца (от началото на месец декември до края на месец февруари) и поетапно да покрие две ограничени области, разположени в централната част на града. В тях обаче се очаква към 2030 г. да живеят под 15% от жителите на София. Проектът видимо не отразява и факта, че според индикативните данни замърсяването от автомобилите с азотен диоксид може да се отчете в целия град и се отделя от МПС целогодишно, а не само през трите зимни месеца.

Коректното отчитане на нивата на NO2 в градския въздух е сред най-добрите практики при проектиране и проследяване на ефективни ЗНЕ, се посочва в скорошен общоевропейски доклад по темата. Процесът е двупосочен – качествено въведените зони с ниски емисии са довели и до силно намаляване на азотния диоксид в съответните градове, показват данни от цитирано в документа проучване. 

В този смисъл София се намира в уникален момент, в който може да се възползва да подобри системата си за мониторинг, която ще е нужна за правилното функциониране на ЗНЕ и едновременно с това да се възползва от реални данни, на които да стъпи бъдещо обосновано решение за обхвата и продължителността на зоната с ниски емисии от транспорта.