Силен спад върна цените на европейските електроенергийни борси към нивата до 300 евро за MWh, но това не е краят на кризата

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
995
article picture alt description

източник: Energylive

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ изглежда успяха да се преборят с ценовите нива от над 400 евро за MWh. Поне през изминалата седмица. Дали тази тенденция ще се запази до реформата, обещана от европейските високи политици и след нея е трудно да се каже.  Принос за по-ниските ценови нива има свиването на дела на газа за производството на електроенергия и то драстично особено през почивните дни. Както и завръщането на вятъра и повишението на производството на електроенергия от ядрени централи. Задължително трябва да се отбележи и спада на ценовите нива на синьото гориво на спот пазара. Това не означава, че цените на електроенергията в сегмента „ден напред“ са ниски. Напротив. Все още са много високи и притеснителни за бизнеса,  битовите потребители и крехките държавни бюджети.

Сезонът е преходен и предполага по-ниско потребление заради края на жегите и отпадането на необходимостта от охлаждане на домовете. Също така  и по-различно поведение на потребителите не само заради ранната есен, а заради необходимостта за справяне с високите смети. Домакинствата изпитват допълнително затруднение и заради високата инфлация.

Трудно е да се каже  доколко политическия и в частност административния натиск през миналата седмица са изиграли някаква роля за спада на ценовите нива с около 100 евро. По-скоро водещото в случая е поведението на потребителите. Не трябва да се забравя и спада на промишленото производство, затварянето на големи заводи.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 37-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 199.49 GWh във вечерни часове на 18 септември 2022 г. преди окончателния отчет (47 312.16 GWh след коригиране на данните за предходната 36 седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС  за 37-та седмица, то достига до обем от 40 176.69 GWh (42 866.08 GWh след корекцията в края на 36-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на публикуване.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 15 315.21 GWh или 38.12 % преди корекция (17 798.00 GWh или 41.52 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях - на кафявите въглища – 3608.87 GWh или 8.98 %, както и на каменните – 8.50 % (3413.61 GWh). Газът държи дял от 18.03 на сто или 7243.54 GWh (19.27 % за 36-та седмица или 8258.34 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 9076.00 GWh или 22.47 %.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 943.57 GWh или 39.48 % (според уточнените коригирани данни за 36-та седмица – 15 383.34 GWh или 35.89 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 5919.47 GWh (14.66 %), а офшорните – 1179.60 GWh или 2.92 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 2900.54 GWh или 7.18 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 5.18 %, а от помпени станции – 5.05 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.62 %.

Цените

Ценовите нива в сегмента „ден напред“ през изминалата седмица стартираха от високи нива, грубо казано от около 400 евро за MWh. В рамките на търговията в първия ден от седмицата нямаше ефективни сигнали за спад. Все пак още на 12 септември, въпреки високите нива някъде се прокрадна и понижението. С разнопосочност стартираха европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред с ден за доставка 13 септември. Спадът, отчетен на осем от пазарите варираше от незначителен (0.0% или 450.11 евро за MWh) в Сърбия и 1.2% (420.84 евро за MWh) в Швейцария и 3.8 % (392.37 евро за MWh) в Германия до 26.7 % (128.75 евро за MWh) в Испания и Португалия.

На останалите електроенергийни борси повишението не бе високо – от 03. % (421.18  евро за MWh) в Австрия и 3.0 % (448.89 евро за MWh) в България и Румъния.

Най-висока, въпреки движението в посока надолу с 2.1 % остана постигнатата цена в Гърция – 457.00, следвана от Италия – 456.94 евро за MWh (увеличение с 1.2 %).

Слабата разнопосочност се запази и с ден за доставка 14 септември като на шест от европейските електроенергийни борси отново бе наблюдаван слаб спад – от 1.1 % (443.86 евро за MWh) в България и Румъния и 1.3 % в Гърция (451.13 евро за MWh) до 15.3 % (136.20 евро за MWh).

Покачването – между 1.7 % (464.84 евро за MWh) в Италия и 2.2 % (458.49 евро за MWh) в Унгария и 3.9 % (461.38 евро за MWh) във Франция, както и 16.2 % (455.81 евро за MWh) в Германия.

Що се отнася до Иберийския пазара (Испания и Португалия ) при ръст с 3.8 % - 133.61 евро за MWh.

С ден за доставка 15 септември  ценовите нива масово тръгнаха в посока към понижение с изключение на  Иберийския пазар, Полша и борсите извън континента – Ирландия и Северна Ирландия. Спадът варираше от 0.2 % (452.17 евро за MWh) в Швейцария и 2.8 % (424.29 евро за MWh) в Сърбия и 5.4 % (436.56 евро за MWh ) във Франция и 17.0% (368.54 евро за MWh) в Румъния и България до 19.0 % (369.37 евро за MWh) в Германия.

Силният спад се запази и с ден за доставка 16 септември, но отново с изключение на 4 от европейските електроенергийни борси, сред които отново в Ирландия и Северна Ирландия (плюс 1.6 % ) до 358.61 евро за MWh. Ръст бе отчетен на двете борси с най-високи стойности напоследък – на гръцката HENEX с 10.2 % (465.99 евро за MWh) и италианската GME – плюс 8.3 % до 484.80 евро за MWh.

Понижението варираше от слабо за БНЕБ и румънската OPCOM (спад с 1.3 % ) до 363.58 евро за MWhи 8.6 % (399.00 евро за MWh) във Франция до 30.9 % в Чехия (262.91 евро за MWh) и 45.5 % в Германия (201.20 евро за MWh).

С ден за доставка 17 септември цените продължиха да вървят надолу и то  с много по-силен темп – понижение от 19.5 % (294.04 евро за MWh) бе отчетено в Австрия и 28.5 % (260.13 евро за MWh) в България и Румъния, стигайки  до 43.4 % (225.86 евро за MWh) във Франция и 65.8 % (68.77 евро за MWh) в германия.

Спадът от 62.5 % доведе до цена от 64.29 евро за MWh в Португалия, а в Испания при минус  64.29  % - до 61.68 евро за MWh.

На обратната страна остана Полша – при ръст с 39.8 % цената се покачи до 142.24 евро за MWh.

За последния ден от седмицата 18 септември понижението продължи отново с малки изключния.  Стойността на белгийската борса ( с ден за доставка 17 септември се понижи с 60.2 %  ) при ръст от 41.6 % се върна на по-високото ниво от 138.24 евро за MWh, а ръстът от 13.3% доведе до цена от 77.93 евро за MWh. С 23 .9 % до 124.83 евро за MWh се покачи цената в Нидерландия, а за Португалия и Испания при ръст от 104.7 %  и 113.4 % съответно, стойността се установи до 131.61 евро за MWh.

Спадът варираше между 11.5 % ( 199.95 евро за MWh) във Франция и 15.0 % ( 305.22 евро за MWh) в Италия, както и  40.2 %  (175.92 евро за MWh) в Австрия и 48.3 % ( 134.41 евро за MWh) в България и Румъния.

Доста по-висока остана цената на съседната гръцка борса – при спад със 17.5 % се установи на 297.78 евро за MWh.

Новата седмица стартира с доста различен в процентно отношение ръст – с 21.9 % до 370.81 евро за MWh в Италия и 57.9 % до 315.65 евро за MWh във Франция.

Скокът от 107.7 % - до 279.21 евро за MWh в България и Румъния. При скок със 173.7 % стойността в Чехия – 268.72 евро за MWh , в Германия – при ръст с 235.8 % - до 261.68 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 18 септември

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси остава висока. Движението в посока надолу, отново се дължи на наблюдавания спад основно през последните дни от предходната седмица.

На БНЕБ към  средната месечна стойност е на ниво от 382.53 евро за MWh, а на румънската OPCOM – 386.94 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси се движи от 438.19 евро за MWh в Гърция и 456.52 евро за MWh в Италия, както и 411.37 евро за MWh във Франция.

Доста по-ниска остава цената за Испания – 152.7 евро за MWh (също 152.84 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 346.38 евро за MWh, а в Австрия – 404.08 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 405.16 евро за MWh, а за Полша – 164.51 евро за MWh.

Средната годишна цена върви в посока към повишение, макар че тук също се наблюдава спад на темпа на ръст, като на някои от електроенергийните борси е изключително слаб и към 18 септември на БНЕБ е 258.7 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (275.11 евро за MWh), Унгария (283.68 евро за MWh), така и от тази в Гърция (287.63 евро за MWh) и съседна Сърбия (288.28 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 321.72 евро за MWh в Италия и 188.55 евро за MWh в Испания и Португалия (189.13 евро за MWh) до 253.53 евро за MWh в Нидерландия и 245.8 евро за MWh в Германия, както и 293.8 евро за MWh във Франция и 168.07 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Петролът се оказа отново под натиск в резултат на негативните данни за инфлацията. Свиването на прогнозата на Международната агенция по енергетика (МАЕ) също се отрази. Цените на петрола сорт Brent през миналата седмица продължиха да спадат и след повишението до 94 долара на 14 септември завършиха на ниво от 91.57 долара за барел.

Пазарът е в очакване на поредното заседание на Федералния резерв, на което се очаква решението за ключовата лихва и ориентирите за последващата монетарна политика. Както отбелязват някои от наблюдателите, мечите настроения остават, а  прогнозата за цената на петрола и очакванията са за средно ниво  под и около 90 долара за барел. Това обаче е само краткосрочната прогноза. Анализаторите не са се отказали от очакването си за 125 – 130 долара за барел в по-дългосрочно бъдеще. Инвеститорите все още се ориентират в обстановката и очакват по-ясни сигнали в каква посока ще тръгнат реакциите при наближаване на датата 5 декември, когато влиза в сила европейското ембарго върху руския петрол. Няма и яснота за рисковете при обявяване на плана на Г7 за таван на цените.

Страховете на страните от ЕС не са успокоени. Германия например, продължава преговорите с Полша и Казахстан по условията по доставките на петрол. Именно с цел поемане на контрол на пазара през изминалата седмица немските активи на дъщерните компании на „Роснефт“ бяха предадени под управление на Федералната мрежова агенция на страната. Притесненията са за последствията от това действие. Между другото пазарът трябва да се готви не толкова за ембаргото върху суровия петрол, а за забраната за вноса на петролни продукти.

На този фон газовият пазар преживя за пръв път през изминалата седмица еуфорията на спада на ценовите нива до 187.79 евро за MWh. Като цяло обаче газа е друга история. Търговията със синьо гориво е под натиск и не е наясно каква точно ще е предлаганата от ЕК реформа. „Северен поток“ е спрян, а доставките през украинското трасе са според заявките на купувачите.

Спад бе отчетен и на цената на СО2 макар и много слаб – до 73.26 евро за тон. Спрямо началото на месеца, когато цените на EUA спаднаха (9.09 ) до 66.08 евро за тон, покачването няма как да не се отбележи, което означава всъщност, че емисиите си върнаха част от спада от 33 % отчетени от август до септември. Както отбелязват наблюдателите и тук се отчита ролята на политиката. Те припомнят призивите за намеса на пазара на въглеродни емисии на фона на енергийната криза и  различните предложения за намалено търсене на електроенергия, таван на цените на въглеродните емисии, спиране на пазара на EUA и продажба на разрешителни за резерви за набиране на средства, първоначално пуснати като част от плана RePowerEU. Този план има за цел да събере 20 милиарда евро, по текущи цени от около 330 милиона разрешителни, в сравнение с пазарния баланс от 1,45 милиарда квоти към края на 2021 г. Трябваше вече да са намалени около 350 млн. от разрешителните. Сега участниците на пазара са съсредоточени върху европейската интервенция.

Тенденции

Планът за намеса на пазара с опит за облекчаване на енергийната криза беше заявен. Категорично. Има разлика обаче между това да се заяви дадено намерение и да се изпълни. Още повече, че става въпрос за необходимостта от ефективни действия, които ще засегнат живота на близо 450 млн. души.

На жителите на Европа, включително и на бизнеса бе обещано:  

таван на цената на газа на едро, макар и по заобиколен начин – чрез реформиране на TTF.

тавани на цените на електроенергията за някои технологии за производство (напр.на вятърна, слънчева и ядрена енергия)

мерки за намаляване на търсенето

подкрепа за ликвидността за енергийните компании чрез даване на гаранции от страна на държавата за кредитни линии

изземване на свръхприходите от енергийните компании и насочването им към населението

Помощта е важна. От нея се нуждаят редица предприятия и битови потребители в Европа. Защитата на уязвимите потребители и спасяването от фалит на компаниите на прага на зимата е основна задача и на националните правителство. Така че свеждането на рисковете остава на първо място. Проблемът е, че прекрояването на пазара по административен по начина изказан от европейските политици може да влоши енергийната криза. Затова и експертите сякаш все повече се обединяват около идеята за "ограничени във времето мерки".

За всички е известно, че ограничаването на цените води до недостиг на количествата газ, а  също и на електричество, което ще влоши енергийната криза. Затова заявеното намерение според експертите е погрешна политическа намеса. Европейските политици се отказаха от пряката намеса с таван на цената на газа, заради основателните опасения за спиране на потоците и на LNG, но обещаха да реформират TTF. Това също е рисков момент, който ще удари по сигналите за пазарната цена, определяна от предлагането и търсенето. Нарушаването на този крехък баланс ще бъде само сигнал за влошаване на кризата.

Благородното на пръв поглед предложение за изземване на свръхприходите на компаниите, както и ограничаването на някои производства от своя страна е спирка за инвеститорите. Обмисляният таван на цената от 200 евро за MWh за някои производства също носи непредвидими последици и може да доведе до дисбаланс, както и изкривяване на цените особено в сегмента „ден напред“.

Що се отнася до намаляване на търсенето и тук има капан. Опитът за отвързване на цените на газа от електричеството може да имат точно противоположен ефект. Според някои изследвания за това говори практиката в Испания и Португалия, където ефектът за намаляване на потреблението е нулев, но резултатът за пазарните играчи е лош.

Европейската електроенергийна и газова система е изключително сложна мрежа от взаимосвързани пазари. Прилагането на ефективни спешни интервенции през зимния сезон са много голямо  предизвикателство. Всеки опит за структурна реформа в същото време ще доведе до непредвидени последици. 

Енергийните пазари в Европа далеч не са идеални. Има редица по-дългосрочни структурни проблеми с дизайна на енергийния пазар, които трябва да бъдат основно обсъдени, за да се стигне ефективен енергиен преход. Проблем е, че енергийният преход започна много преди решаването им. Преструктурирането в началото на зимата е грешен подход. Освен това няма как да се предвидят ходовете на руската страна, действията на която доведоха до ескалирането на цените.

Днешният интегриран енергиен пазар е резултат от тридесетгодишна работа. Премахването му с един политически замах може по-скоро да увеличи щетите, ще задълбочи енергийната криза и тя може да се проточи далеч във времето.  

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща