"Зелените" обществени поръчки да отлепят от критичните 5-7% планира Стратегията за кръгова икономика

Стратегията за кръгова икономика на България очаква обновяване и събира за пореден път становища

Икономика / България , Зелен преход
Рая Лечева
492
article picture alt description

Източник: Ръководство на ЕИБ за кръгова икономика от подготвяната Стратегия за кръгова икономика на България.

Стратегията  за кръгова икономика на България от близо две години стои в работен вариант и очаква обновяване, научи 3eNews. Тя е готова от 2021 г., но има сериозни пропуски и е била върната за преработка, днес отново е на обществено обсъждане и очаква становища. Но според запознати тази процедура е проформа и идеята на Министерството на околната среда и водите е просто да приеме стратегия, за да представи своята готовност пред Европейската комисия. Но според специалистите това не е достатъчно задълбочен и няма да бъде работещ документ.

В документа е описано, че до края на 2022 г. Европейската комисия ще предприеме ключови действия за подпомагане изпълнението на Плана за действие относно кръговата икономика. Те ще са насочени към политика за устойчиви продукти, ключови вериги за създаване на стойност при продуктите, по-добро управление на отпадъците и междусекторни действия. Тогава рамката за мониторинг на кръговата икономика ще се актуализира с цел да бъдат отразени новите приоритети в политиките и да бъдат разработени допълнителни показатели относно използването на ресурсите. В началото на 2023 г. в рамките на Координационния съвет между институциите в страната ще се създаде работна група, която да актуализира Стратегията на основата на предстоящите ключови действия, които Комисията ще предприеме в подкрепа на Плана за действие. Вероятно това е причината държавата да не бърза, а да очаква насоките на Европейската комисията. Въпреки това предлаганата за обсъждане в момента стратегия все още е твърде обща. Какво предвижда обаче тя?

Използване на зелени обществени поръчки е едно от основните заключения и критични точки.

Залагането на зелени критерии в обществените поръчки на публичните институции за различни продукти и услуги ще даде мощен тласък за трансформация на начина, по който продуктите се проектират и услугите се предоставят. Основни възложители на строителство като МРРБ и Агенцията за пътна инфраструктура следва да залагат изисквания за влагане на рециклирани строителни материали в обществените си поръчки за проектиране, строителство и поддръжка на пътища, както и проектиране, строителство и управление на сгради. Предоставяне на предимство по време на обществени поръчки на компании сертифицирани по EMAS или ISO 14001 ще стимулира по-бързото внедряване на тези системи в бизнес сектора.

Публичният сектор чрез прилагането на „зелени“ критерии в обществените поръчки би могъл да стимулира пазара на екологични продукти в страната. В същото време относителният дял на ‚зелени“ обществени поръчки е едва между 5 – 7%. Основните проблеми се свързват със слабата информираност у възложителите, които не са добре запознати с изискванията за екологични стоки, услуги и системи за управление на околната среда.

Това не е финалният вариант на Стратегията, предстоят все още промени и представяне на предложения, а ние тепърва ще публикуваме анализи на неправителствения сектор и бизнеса по отношение на важната Стратегия за кръгова икономика в България.

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделено ползване, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Така се намалява до минимум образуването на отпадъци.

Начинът на проектиране и производство на продукти може да предотврати до 80 % от въздействието им върху околната среда, но има и продукти, които могат да останат в икономиката, вместо да бъдат депонирани. Вместо да стигнат до депа за отпадъци, отпадъците от храни могат да се оползотворят в икономиката като почвоподобрител или като източник на енергия. Текстилът и пластмасата са сред най-подходящите материали за рециклиране и ново производство. Цифровизацията и картографирането на ресурсите ще спомогне на промишлеността да създаде вериги на доставка, преработка и производство на нови продукти.

Продуктите следва да се проектират по такъв начин,  че да позволяват по-дълга употреба, да бъдат лесни за поддръжка, поправка, ремонт, обновяване, преработка или рециклиране. Новият модел на проектиране следва да включва производството на възобновяеми материали, по-малко ресурсоемки или напълно рециклируеми. Научноизследователският сектор има ключова роля в партньорство с бизнеса за разработването на тези нови модели на проектиране, пише в стратегията.

Едва 40% от потребителите в страната разпознават задължителните маркировки за енергийна ефективност и само 10% - доброволните екологични маркировки обаче, което означава, че са необходими информационни кампании за потребителите.

Информиране на хората за наличието на площадки за разделно събиране на едрогабаритни отпадъци

и задължително разделно събиране на биоотпадъците

Проучванията показват, че гражданите имат положителни нагласи към разделното събиране на отпадъци, но с реалните си действия не ги потвърждават. Едва около една четвърт от жителите в общините обхванати от тези системи събират разделно натрупаните отпадъци от опаковки. В голяма част от случаите гражданите не са информирани за съществуването на площадките за разделно събиране в общината и не предприемат действия да се възползват от тази възможност за изхвърляне на едрогабаритни отпадъци. Слабата мотивация на гражданите може да бъде коригирана чрез финансови инструменти, ако таксата битов отпадък се обвърже с реалното количество и обем на изхвърления отпадък. Ефективното разделно събиране може да се постигне и чрез подобряване на инфраструктурата, като се предвиди възможност за разделяне на биологичните отпадъци и се популяризира дейността на площадките за разделно събиране. 

През 2018 година в България са образувани 129.7 милиона тона отпадъци, което поставя страната на едно от първите места в Европейския съюз по образувани отпадъци на глава от населението и единица БВП.

България под риск да изпълни целите за рециклиране

Въпреки сравнително добре развитата рециклираща промишленост, страната отбелязва ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31.5%) в сравнение със средните за ЕС (47.4%) за 2018 г.  А ако се разглежда общото равнище на рециклиране, с изкл. на отпадъци от добивната промишленост и от строителството, то през 2016 г. в България това равнище е 27%, докато средното за ЕС е 57%. Съществува явен риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и с подобен характер, които трябва да бъдат постигнати през 2020 г. Притеснителен факт е, че по данни на НСИ в 202 общини в страната разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци са по-малко от 5%.

Същевременно, Рамковата директива за отпадъци от 2018 г. поставя нови и по-високи цели за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци и отпадъци от опаковки, които следва да се постигнат поетапно до 2035 г., както и цел за ограничаване депонирането на битови отпадъци до 10% от общо образуваните. Наличната и изграждаща се инфраструктура за третиране на битови отпадъци не биха могли да обезпечат постигането на тези цели за подготовка за повторна употреба и отклоняване на битови отпадъци от депониране. Привличането на частния сектор в дейностите по управление на битовите отпадъци се явява необходимост за постигането на тези високи цели в дългосрочен план.

Производството на пластмаси в първична форма в България през 2019 г. е възлизало на 175 хил. тона, докато производството на пластмасови изделия е значително по-голямо и надхвърля 500 хил. тона. Значителното производство на пластмасови продукти и изделия в страната, предоставят възможност за влагане на рециклирани пластмаси.

Общините, където размерът на натрупаните отчисления, надхвърля дължимите отчисления за период от 2 години, следва да представят план за разходване на събраните средства и да се използват най-после за дейности свързани с отпадъците, а не за преодоляване на други кризи както се случи по време на COVID пандемията.

България има потенциал да рециклира всички пластмасови отпадъци в страната

Страната има дългогодишни традиции и опит в рециклирането на пластмасови отпадъци. През последните години бяха направени значителни инвестиции в сектора, в резултат на което които капацитетът за рециклиране нарасна съществено, и по оценки надвишава 150,000 тона. Това дава възможност за рециклиране на цялото количество събрани пластмасови отпадъци в страната и същевременно осигурява възможностите за преработка на основните категории материали – LDPE, HDPE, PET, PE.  

Независимо от постигнатите резултати са необходими допълнителни усилия за намаляване на количествата образувани пластмасови отпадъци, като приоритет трябва да бъдат пластмасите за еднократна употреба, подобряване на разделното събиране в домакинствата, намаляване на нежеланите примеси в произвежданите и предлагани на пазара пластмасови изделия и опаковки, които затрудняват последващото им рециклиране.

Неизползван потенциал за използване на хранителните отпадъци

Общите количества на образувани хранителни отпадъци в страната е значително – около 500 хил.тона – като подобрение в производствените процеси и общото им управление може да доведе до повишена ресурсна ефективност и значително намаляване на въглеродните емисии. Страната е в процес на изготвяне на Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни, която ще обхване всички етапи на хранителната верига: първично производство; преработка и производство; търговия на дребно и дистрибуция по друг начин; ресторанти и кетъринг услуги; и домакинства. По отношение на хранителните отпадъци от домакинства, много малка част от тях понастоящем се отклоняват от депониране. Въвеждане на задължително разделно събиране на био-отпадъци от домакинствата, едновременно с доизграждане на общинските системи за третиране на био-отпадъци, ще позволи оползотворяването на около 200 хил.тона хранителни отпадъци на година.

Произведена енергия от биомаса надхвърля 1 млн.тона, което представлява над 10% от общото потребление на енергия в страната. В България домакинствата потребяват 70% от енергията произведена от биомаса. Макар потенциалът за използване на отпадна дървесина за производство на енергия да позволява още по-висок дял на биомасата в енергийния баланс на страната, приоритет следва да бъде нейната преработка, а не енергийно оползотворяване. В същото време има много голям неизползван потенциал в оползотворяването на твърди селскостопански отпадъци от стъбла от царевица за зърно, слънчоглед и други. Количествата твърди селскостопански отпадъци в страната се изчисляват на над 2 млн.тона годишно. Сегашната практика за неоползотворяване на голяма част от тези селскостопански отпадъци представлява загуба на ресурс за преработка и производство. Липсата на платформа за обмен на информация и добри практики не позволява да се направи връзка между източниците на образуване на биомаса в страната и производители и преработватели, които биха искали да оползотворят наличната биомаса в производството на различни продукти.

Минно-добивната и преработвателната промишленост и металургията в България са много-добре развити и предоставят основен принос за националната икономика като България разполага с много критични суровини.

Специално внимание е отделено на строителните отпадъци и важността на пилотен проект за регионална инсталация за третиране и рециклиране на отпадъци от строителство и разрушаване. Ще се въведе задължително разделно събиране на био-отпадъците.

Основна задача е да се привлече частния сектор при постигане на целите за рециклиране на битови отпадъци.

Малкият бизнес в центъра на кръговата икономика-

стимули за създаване на нови технологии

Малките и средни предприятия (МСП) допринасят за 76% от общата заетост и за 65% от добавената стойност в икономиката на България през 2018 г., дял по-голям от средния за ЕС (56%).

Българските МСП поставят на първо място субсидиите като най-добрата форма на помощ за подобряване на ресурсната ефективност и на второ - консултации по технически и финансови въпроси за преход към кръгова икономика, отчита стратегията.

Затова се предлага Създаване на център в подкрепа на бизнеса за преход към кръгова икономика.

В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се предлага удължаване срока за кандидатстване за проекти, предвиждащи внедряването на нови технологии за повишена ресурсна ефективност.  

Стратегията планира да се направи анализ на законодателството по издаване на разрешения за производство за оптимизация и ускоряване на процеса е мярка, която би подпомогнала прехода към кръгова икономика. Но също и анализ на комплексните разрешителни за уеднаквяване на подхода към сходни отпадъци от производства и евентуалното им последващо използване като ресурси в други производства.

МСП ще се финансират за въвеждане на ресурсно ефективни технологии от преработвателната промишленост, с приоритет хранително-вкусова, текстилна, производство на пластмаси и пластмасови изделия, акумулатори и батерии ще окаже пряк ефект върху повишаване производителността на ресурсите.

Подпомагане на МСП за извършването на анализ на точките на интензивно ползване на вода в производствения процес и демонстриране на икономическата полза от повторно използване на вода

Подобряване на информираността на МСП за наличните технологии за затваряне на цикъла на употреба на водата.

Анализ на възможностите за прилагане на ценови стимули за повторна употреба на вода в предприятията.

Повторна употреба на водата от предприятията

Стратегията за кръгова икономика поставя акцент и върху важността за повторна употреба на водата от българските предприятия. Анализ на ефекта от повторното използване на води върху различни земеделски култури и ако анализът аргументира въвеждане на допълнителни критерии във връзка с повторното използване на води за напояване Изменение на Наредбата за  качеството на водите за напояване на земеделските култури - за да се регулира повторното използване на вода за поливни цели в земеделието;

Подобряване на информираността на земеделските производители за ползите и начините за намаляване на използваните количества вода чрез телевизионни и радио информационни предавания.

Стратегията предлага структуриране на финансов инструмент за индустриална симбиоза за големи преработвателни предприятия в секторите, идентифицирани в предходния анализ.

Също така да се проучи потенциала за добив на суровини от критично значение при експлоатацията на съществуващи находища и при бъдещи проучвателни дейности. Да се направи преглед на наличната информация и извършване на допълнителни проучвания относно съдържанието на суровини от критично значение в натрупани отпадъци в закрити обекти на добивната и преработвателната промишленост и анализ на потенциала.

Стратегията обръща внимание на необходимостта от План за управление на утайките от пречиствателните станции за отпадни води (ПСОВ).

Центрове за повторна употреба на ключови места в градовете

Много е важно да се повиши информираността на потребителите за пазара на продукти втора употреба, отдаване под наем/лизинг и ремонт чрез комуникационни кампании, както и дейности фокусирани върху образованието на младите хора, като включване на подходящи теми в учебните програми в училищата и университетите.

Една от основните идеи в това отношение е създаване на центрове за повторна употреба на ключови места в градовете.

Моделите за оптимална употреба имат за цел да увеличат стойността и употребата на продукта по време на жизнения му цикъл. Такива модели представляват предоставяне на услуга вместо продажба на продукт, както и поемане на отговорност за продукта през целия му полезен живот, напр. чрез услуги за поддръжка или удължаване на живота на продукта.

Моделът е насочен към максимално възстановяване и рециклиране на продукти и материали след използването им в нови продукти или полезни ресурси. Целта е намаляване на загубите на материали и запазването на ресурсите за ново производство.

Много е важна ролята на Комисията по кръгова икономика към

Консултативния съвет за Европейската зелена сделка

Моделите за кръгова подкрепа са насочени към координацията на мрежи с кръгова стойност и ресурсни потоци. Те включват разработването или внедряването на стимулиращи технологии, улесняващи останалите бизнес модели. Пример за такива модели е разработването и внедряването на бази данни за материални потоци и други онлайн инструменти и приложения за улесняване на проследяването, маркетинга и търговията с вторични суровини и продукти за повторна употреба, ремонт или рециклиране.

Преходът към кръгова икономика засяга теми, попадащи в компетенциите на множество институции в страната. Прилагането на настоящата стратегия налага укрепване на институционалния капацитет в отделните институции, съобразно възложените им правомощия, но също така и засилване на координацията между отделните сектори. Междуинституционалният характер на кръговата икономика, както и междусекторната връзка по отношение на необходимите действия, изисква създаването на координационен механизъм, в лицето на Координационен съвет, чрез който да се постигне допълняемост и ефективност на прехода към кръгова икономика. Но важна роля ще играе и Комисията по кръгова икономика към Консултативния съвет за Европейката зелена сделка, който беше създаден през април.

Програмите финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове представляват мощен ресурс, който ще бъде използван като основен източник на финансиране на дейностите от плана за действие. От изключителна важност е да се постигне последователност между стратегическото планиране на дейности и мерките, които ще залегнат в програмите за финансиране.

Преди да се превърне в двигател на промените и на прехода към по-умна икономика, българските МСП имат необходимост от институционална подкрепа да постигнат съответствие с действащото и предстоящо законодателство в областта на околната среда и бързо да повишат своята конкурентоспособност. Съществена част от мерките в настоящата Стратегия са насочени именно към оказване на такава подкрепа

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща