Норвегия категорично е против „таван“ на цената на газа
източник: NPD
Една от последиците от решението на Русия да спре изцяло подаването на газ през „Северен поток 1“ е, че Норвегия се превърна в най-големият доставчик на природен газ за страните от ЕС. Според Министерството на енергетиката на Норвегия износът на газ за ЕС ще достигне 122 милиарда кубически метра през 2022 г. Това е напълно сравнимо със 155 милиарда кубически метра, които ЕС е внесъл от Русия през 2021 г.
Получаването на газ от Норвегия определено е за предпочитане пред закупуването му от Москва: Норвегия е приятелска страна и съюзник в НАТО. Освен това тя прави всичко възможно за износ възможно на най-много суровина за страните от ЕС. През лятото норвежкото правителство умело спря стачка на работниците на газовите платформи, което можеше да намалят износа с 60%, пише в своя статия Jack Smith за The Spectator.
Осло обаче не прави всичко това само от добро сърце. Норвежкото правителство и държавната петролна и газова компания Equinor, известна преди като Statoil, атакуваха тази златната мина ефективно, прави извод авторът.
Както посочва Smith, през второто тримесечие на тази година Equinor спечели 17,6 милиарда долара (преди данъци) и изплати 3 милиарда долара на своите акционери. Тъй като норвежкото правителство притежава две трети от акциите на Equinor, това означава, че само за три месеца то е получило два милиарда долара, тоест 372 долара за всеки норвежки мъж, жена и дете.
Естествено, купувачите на продукцията на Equinor, които са финансово затруднени виждат тази огромна печалба и си задават въпроса дали техните северни съседи биха искали да покажат известна солидарност. В същото време, докато норвежкото правителство твърди, че е готово да помогне, то категорично отхвърли идеята за отстъпка от цената на газа. Премиерът Jonas Gahr Støre коментира преговорите за цената: „Влизаме в преговори открито, но сме скептични относно идеята за въвеждане на максимална цена на газа. Максималната цена няма да реши основния проблем, а именно този, че има твърде малко газ в Европа", цитира авторът думите на премиера на страната.
В изявлението му се съдържат два важни момента, посочва Smith. Първо, на вноса на LNG, както и преди се пада по-голяма част от потреблението на газ в Европейския съюз, отколкото на тръбопроводните доставки на синьо гориво от Норвегия. Налагането на таван на цената от практическа гледна точка не е възможно, освен ако правителствата на страните или ръководството на ЕС не се съгласят да компенсират разликата между установения таван и преобладаващата пазарна цена, както направиха това от страна на Великобритания.
Второ, сега е много важно да се поддържа някаква система за ценова сигнализация, която да стимулира купувачите да намалят потреблението, тъй като основният проблем всъщност е липсата на газ. Ако стойността не може да ограничи потреблението, единствената алтернатива е регулацията.
Въпреки че преговорите между Норвегия и Европейския съюз продължават, би било разумно да не се надяваме на някакво ограничение на цените. Норвежкото правителство очевидно не е готово да ограничи печалбата си, за да подкрепи това, което от негова гледна точка е безсмислено начинание.
Основният извод от тази ситуация е, че няма да има прости решения на икономическите проблеми, провокирани от настоящата енергийна криза. На Европейският съюз ще се наложи заедно да вземе трудни решения, а призивите към съюзниците за помощ може да не доведат до нищо, заключава авторът.