400 млн. лева за енергийна ефективност в общински сгради раздават отново като безвъзмездна подкрепа

Правителството пусна за обществено обсъждане мярката за енергийна ефективност за общински и държавни сгради за 400 млн. лева. Първоначално обсъждането е било обявено със срок една седмица в средата на август, но след реакцията на общините и бизнеса срокът е удължен до 26 септември, научи 3eNews.

Програмата е по Националния план за възстановяване и устойчивост, като целта е да се постигне устойчив механизъм за финансиране на общински проекти - сгради на общинската администрация, спортни зали, музеи, концертни зали, читалища, пожарни, полицейски управления и други. А безвъзмездното финансиране не е устойчив механизъм за разлика от т.нар. ЕСКО договорите -заеми, които се изплащат чрез реализирани спестявания, както беше първоначално предвидено в плана, коментира изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект Драгомир Цанев. Така тотално противоречим на заложената цел да създадем устойчив модел за финансиране на общински проекти за обновяване, ако искаш да създаваш устойчивост, няма как да е 100% грант, защото няма как осигуриш финансиране за всички сгради, допълни той. Най-устойчиво е местните власти да вземат заем и да изплащат от спестяванията, това са сгради, в които има дейност, имат разходи за енергия и могат да реализират спестявания. В момента всички са с нагласата да търсят всякакви възможни мерки веднага, за да спестят разходи за енергия, а сега пак ще се окаже, че добри проекти ще чакат безвъзмездна помощ, а тя няма да стигне до всички, каза Цанев.

Нека да припомним, че така се е получило с университетите, които са започнали да сключват договори с финансови институции като ФЛАГ, но тръгва програма за саниране и те се отказват като започват да разчитат само на безвъзмездната помощ, която обаче не стига за всички. Така някои остават в неравнопоставено положение спрямо други.                                                           

Добра новина е, че има изискване за постигане на клас А, като приоритет се дава за почти нулево енергийна сграда, което технически е възможно и чудесно като идея, но поставя въпроси към предвиденото финансиране.

Ако направим сметка колко пари има по програмата и колко квадратни метра обновена площ очакват като индикатор, всички разходи излизат 286,24 лв/м2 с ДДС  - проекти, обследвания, строителни дейности, повторни обследвания, с което при настоящите цени на строителството ще е изключително трудно и дори невъзможно да се постигнат изискванията за почти нулево-енергийни сгради. Това означава, че някой от индикаторите няма да бъде постигнат – или заложените цели за площ, съответно брой санирани сгради, или тези за качество на проектите.

В момента целта е да се обновят 600 публични сгради, а само София има над 1000, въпреки че в тази бройка се включват и сградите от образователната, социалната и здравната инфраструктура, които не са допустими по този проект Има 265 общини в България и всяка има административна сграда, а пък в големите градове има много повече. Парите няма как да стигнат за всички, а има и друг сериозен проблем - проекти в подобен тип сгради в средните по големина градове обикновено са много по-скъпи от обявения праг от 2 500 000 лева за административни сгради и 1 000 000 лева за сгради в областта на културата и спорта. Същевременно, няма посочени възможности за прилагане на допълващи схеми за финансиране и така много общини няма да могат да си позволят да участват в програмата точно със сградите, които имат най-голяма нужда от обновяване.

Има и други технически недомислици. Иска се веднага след изпълнението на мерките от строителя енергиен одитор да провери дали те са изпълнени както трябва и да верифицира спестяванията. Само че работата на одитора не е това, той смята как се е държала сградата след поне един отоплителен сезон и дали изпълва поставените цели, и това е записано в Наредбата за обследване. Повторно обследване се прави най-малко след един отоплителен сезон. Тук искат одиторът да приеме резултатите такива каквито са по проект и те да се отчетат към ЕК по този начин. Така избягваме отново реалния процес на мониторинг; от друга страна там, където могат да се сложат инсталации за ВЕИ, одиторите не са посочени като част от процеса, а тяхната оценка е особено важна. Там искат оценки от проектант с правоспособност и регистрация в КИИП, а всъщност на одиторите им е най-присъщо да направят енергиен баланс и да преценят каква точно ВЕИ система е най-подходяща за сградата. ВЕИ инсталациите трябва да са само за собствено ползване, което, при режима на работа на тези сгради, означава, че голяма част от произведената енергия (например през почивните дни) няма да може да се използва.

При програмата за индустриални сгради максимално допустимият грант е 45%. Това изглежда по-добре на пръв поглед, но тук нещата са по-сложни, защото всяка индустриална сграда има специфика, различна нужда от енергия, различни срокове за възвръщаемост.  Грантът трябва да се определя спрямо финансовите параметри. Ако сградата трябва да се обнови, но сроковете за възвръщаемост са 20 години, тогава трябва да се даде по-голям грант, но ако си избие обновяването за две години, тогава трябва да се даде по-малък процент грант. В тази програма отново се виждат същите проблеми като при тази за обществените сгради, въпреки че имаше достатъчно време тези насоки да бъдат предварително консултирани с професионалната общност преди да се пристъпи към обществено обсъждане, но това така и не се случи, дори и в Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка.