Очакваното поевтиняване на брашното и хляба се бави вече втори месец

Намалението на цените на брашното и хляба се забавя вече втори месец, след като на 29 юни парламентът прие поправка при актуализирането на Държавния бюджет за 2022 година и въведе нулева ставка по ДДС за двата продукта. Аргументът на депутатите беше, че това ще се отрази върху цената на хляба и брашното, които трябваше да поевтинеят. Мярката се прилага за доставка на хляб и брашно с място за изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната, като и при облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.

Това става ясно от второто експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ относно промените в цената на хляба. Проучването обхваща 22 областни града, като са регистрирани цените на дребно в малки и големи търговски обекти, и е проведено между 29 и 31 август.

ИССИ установява, че има намаляване на цените на хляба, като отчетеният спад спрямо края на юни, когато е проведено първото проучване, варира между 1% и 11%. Запазва се наблюдаваната и по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб, а именно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8% - 11% спрямо края на юни.

Изследването отново потвърждава наличието на неравномерно намаляване на цените в страната. По-конкретно, различията в темпа на понижение на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място.

По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности на хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на хляб намалението все още е пренебрежително ниско, въпреки намалената данъчна ставка, както на брашното, така и на хляба.

Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по- силно намаление в цените на различните видове хляб (особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството си, вкл. микс от семена). Същевременно в малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб.

Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се отчита по-сериозен темп на намаление (вкл. и в малките магазини). Това отново може да бъде оправдано с изоставането на тези места в началото на въвеждане на мярката поради изчакването на търговците тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики.

Какво показват разчетите на КНСБ?

1. С въвеждане от месец юли на 0% ставка ДДС на хляба и брашното се очакваше по-значимо намаление при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и очакванията на потребителите. Според нашите разчети, намалението на цените спрямо юни следва да бъде около 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този етап изследването показва, че намалението е едва 30 ст.

2. Практиката показва, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба обикновено е около 50%. Следователно общото намаление на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би следвало да бъде вече около 30%. Отчитайки последователно формулата при ценообразуване, следва към август цената за хляб „Бял“ да се търгува по 2,05 лв. за 1 кг, а този на „Добруджа“ – 1.95 лв. за 1 кг.

3. При брашното се регистрира по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни се отчита намаление от около 11% в големите търговски обекти. Наблюдават се и регионални различия, като в определени населени места има по-осезаемо облекчаване на потребителите (напр. в Търговище, Добрич, Кюстендил).

Изводите

КНСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно ДДС е данък върху потреблението и неговото намаление трябва да цели ефект върху това потребление. Дори да е премахнат (нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт.

Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ настоява от години. Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС. Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена.  С тази мярка реално се подпомогна бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. Всъщност, настоящото изследване потвърждава точно тези наши изводи, тъй като в момента отчетените спадове са на половината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки, както на хляба, така и на брашното.

Тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лв., при това тя се оказа не достатъчно ефективна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11.4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период.

В заключение - намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото.