IGB се превръща в ключова геополитическа инвестиция

Г-н Сатлас, на какъв етап е изграждането на газопровода IGB и кога ще бъде окончателно завършен?

Изграждането на газопровода IGB е във финалния си етап на реализация, работим активно към това съоръжението да бъде въведено в търговска експлоатация на 1-ви октомври. Това е и началото на предстоящия отоплителен сезон и вярвам, че бизнесът и крайните потребители както в Гърция, така и в България ще усетят ефекта от представянето на този изцяло нов маршрут за сигурни, диверсифицирани доставки на природен газ.

Всички основни строителни дейности по проекта са завършени и от средата на юни линейната част на интерконектора и наземните съоръжения са загазени с реални количества природен газ. Газопроводът е напълно тестван, техническото му качество е препотвърдено според всички стандарти и ние сме на прага на търговска експлоатация, както е планирано.

За мен е огромна чест да се присъединя към проекта IGB точно в такъв решаващ етап. Няма да преувелича, ако кажа, че този газопровод ще преначертае енергийната карта на региона.

На този етап съществуват ли някакви технически затруднения или по-скоро в момента най-важни са довършителните процедури за да може проектът да бъде финализиран?

Въпреки че строителството наистина напредна с по-бавни темпове от това, което се очакваше и беше първоначално планирано, трябва да кажа, че това по никакъв начин не се отрази на качеството. Всички съоръжения, които са част от проекта, са напълно тествани, както вече споменах, не е правен никакъв компромис с качество, така че сме готови в технически аспект. Един от последните параметри, които се финализират, е така наречената SCADA система, която отговаря за управлението, контрола и отчитането на газопровода. В действителност това ще бъде първият напълно автоматизиран газопровод в България и правим всичко необходимо да се уверим, че всички параметри и функционалности на SCADA системата за автоматичен контрол и управление на интерконектора са напълно тествани преди 1 октомври. Очакваме гръцкият изпълнител на договора за проектиране, доставки и строителство, с помощта на нашия специализиран екип, който полага изключителни усилия на място, да подготви всичко необходимо през следващите две седмици, за да можем да спазим крайния срок на въвеждане в експлоатация - 1 октомври.

Оставащите дейности по договора на гръцката фирма AVAX наистина са второстепенни или довършителни – те са част от проекта и трябва да бъдат завършени, но не са пряко свързани с готовността на интерконектора за търговска експлоатация. Наскоро въведохме метод на етапност на проекта, като така се разделят тези вторични дейности във втора фаза от реализацията на IGB, което означава, че работата по тях може да продължи дори след въвеждането на интерконектора в експлоатация. Предстои едно по едно приключване на дейности като полагане на асфалт на пътища, въвеждане на противоерозионни мерки по трасето, довършване на резервния оптичен кабел и др.

Като изпълнителен директор от гръцка страна, бихте ли обяснили на какъв етап е издаването на необходимите разрешителни за гръцката част от газопровода IGB? Какви срокове си е поставила компанията, за да изпълни всички гръцки изисквания?

Интерконекторът е най-съвременната газова връзка между двете страни, а ролята на ICGB по принцип е трудна, тъй като компанията трябва да работи и да изпълнява различни регулации и за двете държави. Въпреки че по-голямата част от IGB е на българска територия, гръцката страна е също толкова ангажирана с навременното стартиране на търговската фаза на IGB, тъй като газопроводът е стратегически и за двете държави, а в по-широк смисъл и за целия югоизточен регион на Европа. Двете национални правителства си сътрудничат непрекъснато по време на всеки етап от реализацията на проекта и съм уверен, че това няма да е последният голям енергиен проект, в който България и Гърция си сътрудничат. LNG терминалът при Александруполис - един нов енергиен портал към Гърция и Югоизточна Европа, е само още един пример в тази посока.

Юридическите и административните процедури, необходими за търговския старт на IGB, имат някои разлики в двете страни. От гръцка страна в момента работим върху издаването на гръцкия еквивалент на вашия Акт 16. През изминалата седмица проектът беше детайлно одитиран от комисия с представители на гръцкото министерство на енергетиката. Цялата процедура се състоеше от проверки и огледи на терен, както и детайлен преглед на редица документи. Това се прави, за да се гарантира, че извършените дейности отговарят на всички изисквания за безопасна експлоатация на цялата инфраструктура за пренос на природен газ. Обратната връзка, която получихме на място, е положителна и се надяваме, че това ще доведе до навременното издаване на необходимото разрешително за експлоатация за територията на Гърция.

ICGB е в постоянен контакт със съответните институции в двете държави и оказваме пълно съдействие по задължителните процедури, за да може нещата да се случат възможно най-скоро и да стартираме на 1 октомври, както е по план.

Във връзка с предишния въпрос бих искал да допълня. IGB наскоро се свърза с газопреносната мрежа на Булгартрансгаз, а преди това с газопровода TAP. Кога се очаква връзката с DESFA да бъде физически завършена?

От ключово значение за един инфраструктурен проект е да предложи максимума на първоначално проектираните връзки със съществуващата вече инфраструктура в района. По този начин IGB се свърза в средата на август с газопреносната мрежа на българския оператор Булгартрансгаз, преди това с Трансадриатическия газопровод, и в момента е на дневен ред така наречената „златна заварка” за свързване директно към гръцкия оператор DESFA. Най-вероятно това ще се случи преди края на този месец, за което работим съвместно екипите на AVAX и DESFA.

Както вероятно знаете, газопроводът IGB е проектиран да транспортира до 5 млрд. куб.м на година, като стартира с 3 млрд. куб. м годишно на този етап, което ни позволява да управляваме увеличения поток от DESFA, когато те са готови. В момента получаваме непрекъснати запитвания от международни компании относно резервиране на капацитета на IGB, така че виждаме огромен потенциал и пазарен интерес дори за достигане на капацитет от 5 млрд. куб. м на година в точката на междусистемно свързване при Комотини. Като се има предвид голямото търсене на капацитет в точката за междусистемна връзка при Кулата/Сидирокастро, допълнителният маршрут, който ще бъде създаден през Неа Месемврия и TAP със сигурност ще бъде от полза за по-нататъшното развитие на пазара.

Като инвестиционен експерт, как оценявате инвестициите на България и Гърция в интерконектора? Може ли вече да се говори за нова инвестиция в увеличаване на капацитета на газопровода? Питам ви за една скорошна инициатива на румънска страна, която очевидно е заинтересована този проект да се развива и в бъдеще.

Международният интерес към проекта надхвърля националните граници на Гърция и България. IGB беше стратегически планиран още през 2009 г., но сега с новите предизвикателства (войната в Украйна, нарастващата нужда в цяла Европа от диверсифицирани, сигурни енергийни доставки) IGB има още по-голяма роля, която ще промени позициите ни на енергийната карта в региона. Така преминаваме на следващ етап, където IGB се превръща в ключова геополитическа инвестиция и искам също да подчертая огромната подкрепа на ЕС и Европейската комисия за изпълнението на проекта. Това е още един знак, че сме по-силни, когато сме обединени.

През тази година IGB ще започне работа с капацитет от 3 млрд. м3/г. Като се има предвид ситуацията в региона и последователните опити на Европа да се откаже от руския газ, ние вече разглеждаме варианти за увеличаване на капацитета на интерконектора до 5 млрд. м3/г. Въз основа на одобрения от гръцкия енергиен регулаторен орган (RAE) инвестиционен план за 2021-2030 г., гръцкият оператор DESFA взе решение да построи компресорна станция в Комотини, което  в синергия с изпълнението на терминала за втечнен природен газ при Александруполис ще увеличи значително възможностите за използване на IGB. Това ще допринесе значително за интегрирането на системите в региона и ще повиши сигурността на доставките, което е от голямо значение в тези турбулентни времена. Такива инвестиции могат също така да привлекат финансиране от ЕС и да бъдат част от готовите за вложения проекти в плана на ЕС „Следващо поколение“. Съседни държави като Румъния също ще имат преки и непреки ползи от по-развит пазар с по-малко зависимости.

Г-н Сатлас, вие несъмнено следите отблизо и развитието на общия интерес към доставките на газ от алтернативни източници. Очевидно газопроводът IGB се очертава като стратегически обект за региона, особено с предстоящото пускане в експлоатация на LNG терминала в Александруполис. Как виждате газовия пазар в региона през следващите три до пет години?

Много възможно е през следващите години енергийният пазар в Европа да преживее сериозна турбулентност. Цените достигнаха нови върхове през 2022 г. и началото на отоплителния сезон, когато търсенето на газ естествено се увеличава, е от решаващо значение. Като цяло, правителствата в региона под ръководството на ЕС представят надеждни стратегии за смекчаване на най-лошите ефекти върху газовите пазари от генералното спиране на вноса на руски газ, което се очаква през 2023 г. Това обаче зависи от бързо коригиране на баланса на търсенето и предлагането, и в не по-малка степен и от политическия отговор на настоящата ситуация.

Ако приемем, че имаме ограничени доставки на руски газ от август 2022 г. и очаквани нулеви доставки на руски газ през 2023 г., ЕС и впоследствие пазарът на газ в Югоизточна Европа могат да останат добре балансирани само при определени обстоятелства. Това ще доведе до планирано увеличаване на доставките на алтернативен газ, особено рекордно висок внос на втечнен природен газ (LNG), и ще намали търсенето. Едно правдоподобно предположение за свиване на търсенето може да бъде с величина 15-20% от 2023 г. нататък в сравнение с „нормалното“ до момента, и със сигурност ще намали риска от покачване на цените. Ефектът върху страните в региона ще варира значително и ще зависи от „енергийния профил“ и диверсификацията на доставките на всяка отделна държава.

Тъй като прогнозите са несигурни  и основно зависят от развитието на войната в Украйна, не може да се предвиди връщане към нормалното състояние, с което бяхме свикнали преди. Пазарите се успокояват, когато непредвидените събития се стабилизират, но продължителността на войната в Украйна е нещо, което в момента не може да бъде предвидено. Ключът е навременната доставка на обеми LNG и координирани усилия между държавите членки на ЕС за преодоляване на инфраструктурните затруднения.

____________________________________________________________________________________________

Георгиос Сатлас е дипломиран машинен инженер с магистърска степен по бизнес администрация и управленски опит във финансовия сектор. Работил е с редица компании в областта на инвестициите и управлението на недвижими имоти. Заемал е високопоставена управленска позиция в гръцкия държавен инвестиционен фонд, както и във филиали на четирите системни гръцки банки. В момента е изпълнителен директор на ICGB от гръцка страна от българска е Теодора Георгиева. Георгиева и Сатлас са част от Управителния съвет на ICGB, който се състои от 4 членове. Останалите двама представители, избрани от страна на акционерите, са Танко Станилов и Джузепе Макри. Компанията ICGB има и Надзорен съвет, който бе създаден от акционерите преди месец.