ЕС ще обсъди тавана на цената на газа, докато Русия държи тръбата затворена

Анализ на Andrew Rettman, euobserver.com

Страните от ЕС ще обсъдят налагането на таван на цената на газа, тъй като напрежението на пазарите се засилва отново тази седмица заради новината, че руският тръбопровод до Германия ще остане затворен. Министрите на енергетиката, които се срещат в Брюксел в петък (9 септември), ще обмислят ограничения върху вносния газ и газа, използван за производство на електроенергия, според документ на чешкото председателство на ЕС, цитиран от Ройтерс, съобщава euobserver.com. Те също така ще обсъдят създаването на „общоевропейска кредитна линия за подкрепа“ за енергийните фирми в ЕС, които опитват да се справят с нестабилността на пазара.

Извънредните преговори идват, след като в петък Русия заяви, че газопроводът "Северен поток 1" до Германия ще остане затворен за неопределено време за поддръжка. Търговските компании прогнозираха, че с този ход цените, които вече са четири пъти над нормалните нива, дори по-високи, когато пазарите се отворят отново в понеделник.

„Ние не се страхуваме от решенията на [руския президент Владимир] Путин. Ние ги молим да спазват договорите си, но ако не го направят, ние сме готови да реагираме“, каза еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони на бизнес панаир в Италия в събота.

Но спирането на газа на Русия, което широко се разглежда като ответна мярка срещу санкциите на ЕС заради войната в Украйна, вече оказва не само финансово, но и политическо въздействие в Европа. Около 70 000 крайнодесни и крайнолеви поддръжници протестираха срещу оръжията на ЕС за Украйна в Прага в неделя на митинг „Чехия на първо място“. Те призоваха за ново газово споразумение с Русия и някои носеха пропутински тениски, съобщават чешките медии.

„Ясно е, че руската пропаганда и кампании за дезинформация присъстват на наша територия и някои хора просто ги слушат“, каза чешкият премиер Петр Фиала. Русия „се опитва да атакува с бедност и политически хаос там, където все още не може да атакува с ракети“, каза също украинският президент Володимир Зеленски в събота относно енергийната война на Русия. От своя страна председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел ще посети Катар във вторник с надеждата да увеличи доставките от най-големия износител.

Но едновременно с обмислянето на мерки на ниво ЕС, някои държави-членки предприемат едностранни действия, за да предотвратят потенциална енергийна криза. Германският канцлер Олаф Шолц разкри в неделя фонд от 65 милиарда евро за подпомагане на частните домакинства и компании да преминат през зимния период на пиково потребление. „Русия вече не е надежден енергиен партньор“, каза Шолц пред пресата в Берлин.

А лидерът на социалистите обеща репресии срещу печалбите от гигантските енергийни производители. „Има свръхпечалби от някои производители, които просто могат да се възползват от ситуацията, че много скъпият газ определя цената на електроенергията и следователно правят много пари“, каза той. „Ние сме твърдо решени да променим пазарните правила по такъв начин, че подобни неочаквани печалби повече да не се случват“.

Финландия и Швеция заявиха, че заделят десетки милиарди евро, за да защитят уязвимите компании, предоставящи комунални услуги, от неплатежоспособност. „Ако не действаме, съществува сериозен риск от смущения във финансовата система, което в най-лошия случай може да доведе до финансова криза“, каза шведският премиер Магдалена Андерсон в Стокхолм в събота, според Ройтерс.

Групата от 7 индустриализирани нации - Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ - също се споразумяха за таван на цените на руския петрол миналата седмица. „Сигурен съм, че страни като Австралия и Южна Корея биха могли да проявят интерес да се присъединят към тази коалиция“, каза Джентилони от ЕС.