Новите лица, начело на ЕС: Какво означават за отношенията с Русия и Украйна

Германката Урсула фон дер Лайен може да стане следващия председател на Европейската комисия, белгиецът Шарл Мишел ще оглави Съвета на ЕС. „Дойче веле“ публикува анализ на политически наблюдатели относно това, какво могат да очакват Русия и Украйна от новите ръководители на Европейския съюз?

В резултат на тридневната среща на върха на ЕС в Брюксел, приключила на 2 юли, стана ясно, кой може да оглави Евросъюза през следващите пет години.

За поста председател на Европейската комисия е номинирана министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. Сега е ред на Европарламента. За германката няма да бъде лесно да си осигури мнозинство там, тъй като немалко евродепутати вече изразиха недоволството си не само от начина, по който бе определена, но и от самата кандидатура. Дали Фон дер Лайен ще се премести в Брюксел, където е родена, ще стане ясно след 15 юли.

Ако Европейският парламент я одобри, не се очаква кардинална промяна в работата на Европейската комисия, тъй като най-влиятелният пост в ЕС ще остане в ръцете на Европейската народна партия (ЕНП). Такова е мнението и на белгийския експерт от германския фонд „Маршал” в САЩ Бруно Лете. Той очаква поддържаният по времето на Жан-Клод Юнкер курс на ЕК да продължи.

Представителят на Украйна в ЕС Николай Точицкий отбелязва, че по времето на Юнкер Европейската комисия „е слушала и слуша” Киев. Точицкий се надява, че ще продължи да слуша и в бъдеще, но уточнява, че за целта Украйна трябва да формулира ясно целите си.

„Украйна има основания за оптимизъм по повод кандидатурата на г-жа фон дер Лайен”, заявява брюкселският експерт Лете. В частност, тя правеше ясни изявления по адрес на Русия по време на Керченската криза през 2018 г., като призова Москва да освободи украинските моряци. „От друга страна, Фон дер Лайен винаги се е обявявала против доставката на оръжие за Украйна”, коментира експертът.

В Москва се отнасят предпазливо към кандидатурата на Фон дер Лайен. Заместник-директорът за Европа на Руската академия на науките (РАН) Владислав Белов я определи като „един от най-лошите кандидати” за Русия. За разлика от някои свои колеги в правителството на Германия, Фон дер Лайен използва често думата „агресия”, говорейки за действия на Русия спрямо Украйна.

Майстор на компромисите начело на Европейския съвет

Единственото окончателно кадрово решение от 2 юли се отнася до председателя на Европейския съвет – орган, в който участват държавните и правителствените ръководители на държавите от ЕС. От 1 декември той ще бъде оглавен от Шарл Мишел – премиер на Белгия. Именно той ще ръководи срещата на върха на Европейския съюз.

Наблюдатели единодушна наричат Мишел едва ли не идеален кандидат за тази работа. От 2014 г. той оглавява правителството на Белгия, състоящо се от 4 партии. 43-годишният либерал успява да постигне компромис не само между тези партии, но и между различните провинции на Белгия, които не само имат собствен език (френски, фламандски и немски), но и свои собствени интереси.

„Силната страна на Мишел за длъжността председател на Съвета е способността му да намира консенсус между много различни гледни точки”, смята Бруно Лете.

Впрочем, председателят на Съвета се занимава и с международни въпроси и представлява ЕС на международната политическа сцена. Той участва заедно с председателя на ЕК на международните срещи на високо равнище, както и на срещата на лидерите на Г-7. Лете отбелязва, че Мишел има малък опит в международните дейности, тъй като в правителството на Белгия с тях се занимава основно външният министър Диде Рендерс. Този факт поражда известно безпокойство у експерта.

Експертите смятат, че Мишел е достатъчно „мек” по отношение на Русия. По време на посещението си в Брюксел през есента на 2018 г., руският премиер Дмитрий Медведев прехвърли отговорността за санкциите срещу Русия на ЕС. Стоящият в този момент заедно с Медведев Шарл Мишел не напомнил на колегата си, че санкциите са въведени именно заради действията на Кремъл, по-точно анексията на Крим и войната в Донбас.

Бруно Лете напомня, че по време на премиера Мишел Белгия е една от последните държави, дали съгласието си за санкции срещу Русия.

„Но аз не смятам, че Мишел ще бъде настроен антиукраински. Въпреки че не смятам, че ще бъде и проруски. Трябва да очакваме балансиран подход”, смята експертът.

Вероятно Мишел ще се различава съществено от сегашния председател на Европейския съвет поляка Доналд Туск, заемащ изключително твърда позиция спрямо Владимир Путин.

„След Туск сътрудничеството с Европейския съвет, начело с г-н Мишел ще бъде трудно. Но, изхождайки от положителното отношение на Шарл Мишел към Украйна, се надявам, че ще се разберем”, заявява украинският посланик Точицкий.

Той разяснява дипломатично и позицията на Мишел във връзка със санкциите: „Не забравяйте, че Белгия е държава, която се стреми да осъществява добри и ефективни бизнес-проекти.”

Испански социалист начело на дипломацията на ЕС

За разлика от младия Мишел, върховен представител на ЕС по външната политика може да стане един немлад политик – 72-годишният социалист Жозеп Борел, оглавяващ Министерството на външните работи на Испания. На тази длъжност трябва да смени италианката Федерика Могерини.

Одобрението на Борел обещава да бъде по-малко проблемно, отколкото на германката Фон дер Лайен, тъй като за него е необходимо единствено съгласието на следващия председател на ЕК.

Борел може да се похвали със значителен опит. Той заема високи постове още от началото на 80-те години на миналия век. Познава добре Брюксел, тъй като през 2004-2007 г. бе председател на Европарламента. Според наблюдатели, испанецът обича да говори много и да се шегува, въпреки че понякога това му играе лоша шега.

Възприемат Борел за привърженик на добрите отношения с Москва. Впрочем, през май тази година той нарече Русия „стар враг” на ЕС, заради което руското външно министерство извика посланика на Испания и определи това изказване като неприятелство. Последва оправдание от Мадрид, че изказването не се отнася до двустранните отношения, а представлява единствено размисли на тема световна геополитика.

Друг случай предизвика въпроси в Брюксел. По време на посещението си в Мадрид през есента на 2018 г. външният министър Сергей Лавров предлага на Борел създаването на обща група по киберсигурност за противодействие на дезинформацията. Испанският министър приветства идеята.

Бруно Лете нарича такова съгласие „необичайно и странно”, тъй като именно Русия разпространява често лъжливи новини.

„Аз не очаквам той да бъде проруски настроен. Освен това върховният представител не прави това, което желае, а онова, което му кажат държавите-членки на ЕС”, заключава Лете.