WWF: 17% от населението на Европа е изправено пред висок риск от недостиг на вода до 2050 г.

Докато Европа е разтърсвана от исторически горещи вълни, суши и рекордно ниски нива на реките, нов анализ на WWF показва, че 17% от хората на континента, както и 13% от неговия Брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат изправени пред високи до екстремни рискове от недостиг на вода до средата на века. Според авторите на изследването този мрачен сценарий би могъл да бъде предотвратен единствено ако правителствата и бизнесът предприемат спешни и категорични действия за повишаване устойчивостта на икономиките посредством природно-базирани решения.

Днес реките в Европа стават жертва на горещината. Четири от най-важните артерии на континента – Дунав, По, Рейн и Висла – са изправени пред рекордно ниски нива, застрашаващи бизнеса, индустрията, селското стопанство и дори доставките на питейна вода за местните общности. Използвайки инструмента на WWF за оценка на водния риск, новият анализ показва, че Европа ще бъде още по-податлива на суши и недостиг на вода през следващите години.

„Сушите в Европа не бива да шокират никого: картите на водния риск отдавна сочат отчетлив недостиг на вода из целия континент. Това, което трябва да ни шокира, е фактът, че европейските правителства, компании и инвеститори продължават да си затварят очите за водните рискове, сякаш те ще се решат сами”, каза Алексис Морган, ръководител на програма „Води“ във WWF International. „Нуждаем се от спешни действия за смекчаване на тези рискове, особено чрез инвестиране в природно-базирани решения за подобряване състоянието на европейските реки, езера и влажни зони.“

Градове под заплаха

Анализът на WWF обхваща целия континент, но подчертава страните, които вероятно ще бъдат изправени пред най-големите рискове до 2050 г. Сред тях е Гърция, 82% от населението и голяма част от БВП на която може да идват от райони с висок или екстремен риск. В същото време ¾ от населението и БВП на Испания може да се окажат изправени пред висок риск, докато градовете в басейна на река Гуадалкивир (като Севиля, Мурсия, Гранада и Кордоба) се очаква да бъдат най-потърпевши от недостиг на вода до средата на века.

Изследването показва, че в групата с най-застрашените европейски градове попада и София. Дори и при най-оптимистичния сценарий в средносрочен и дългосрочен план столицата ни ще се намира пред по-голям риск от недостиг на вода от градове като Рим, Неапол и Тулуза. На сериозен риск са изложени още и десетки градове, сред които Ереван, Тбилиси, Мадрид, Малага, Валенсия, Лисабон, Атина, Солун, Бирмингам, Букурещ, Москва, Донецк, Палермо, Болоня, Флоренция, Бари, Баку, Антверпен и Брюксел.
 
Здравите реки са от ключово значение

Здравите реки са от ключово значение за успешно адаптиране към негативните ефекти от климатичните промени. За съжаление, днес цели 60% от европейските реки не са здрави, въпреки правното задължение на Рамковата директива за водите на ЕС, чиято цел е да защитава и възстановява сладководните басейни и да гарантира, че всички те ще бъдат приведени в добро състояние до 2027 г.

Водните рискове отдавна се считат за един от най-сериозните, пред които е изправен бизнесът. От десетилетия те се нареждат в топ 5 на глобалните рискове на Световния икономически форум, заплашвайки с големи загуби както сектора на производството, така и местните общности. Примерите са красноречиви. Фабриката на „Тесла“ край Берлин изчерпва водоснабдяването на района, а Северна Италия рискува да загуби до половината от селскостопанската си продукция поради продължаващата суша, като щетите вече се очаква да надхвърлят един милиард евро.

„Тазгодишните засушавания и тревожните прогнози за повишен риск от недостиг на вода са още един сигнал за събуждане, още едно предупреждение за необходимостта от спешни действия. Всички компании и инвеститори трябва да оценят своите текущи и бъдещите водни рискове и да реагират колективно. Само така те ще изградят по-устойчиви бизнеси и ще намалят рисковете както за своите активи, така и за общностите на целия континент“, призова Морган.