Експерт: Столичани живеят върху котлон, София трябва да противодейства на явлението "топлинен остров"

Ако доскоро имаше скептици, които отричаха проявите на глобалното затопляне, тази година те получиха доста доказателства. Цяла Европа (и не само) страда от суши, пожари, големи жеги. Жителите на големите градове пък се срещат с един особен феномен, който учените наричат „градски топлинен остров“.

Здравите хора не обръщат особено внимание на горещините, но те се отразяват осезаемо върху децата, възрастните и болните.

"При тях по-високите температури водят до по-висока смъртност", отбеляза в студиото на Радио София арх. Любо Георгиев от Сдружението за градски политики по БНР. Той разясни, че не е добра практика – каквато се наблюдава в София – след ремонт на булевард, например, да има много асфалт и бетон и почти никаква растителност.

"Това често повишава температурата спрямо околната среда. Ако под дървeтата е 25 градуса, на асфалта можем да отчетем 45. Това е топлинен остров – загряването на градската среда вследствие на използваните материали, презастрояването, липсата на зеленина и вода, вида транспорт, който използваме. В сравнение със Софийското поле, да не говорим за Витоша, столичани живеят върху котлон", обясни още Георгиев.

В големия град се получава мини парников ефект, с който още повече се задържа температурата през лятото. Тази температура ускорява и газовите процеси във въздуха. Така негативният ефект върху човешкото здраве се увеличава.

Топлинен остров обикновено се отчита с няколко градуса повече в центъра на града, отколкото в покрайнините. Той е резултат от доста процеси, следствие от човешката дейност, допълни климатологът Лидия Витанова, която от 2019 работи като изследовател-консултант в Япония.

По думите ѝ, освен с дискомфорт, този феномен се отразява и на физическото и психическо здраве на човека, на неговата работоспособност, емоции и дейност.

От нас, хората, зависи дали ще се направи промяна, изтъкнаха експертите. За целта човек първо трябва да е добре информиран и след това съзнателно да избере начина на живот и придвижване, пестенето на енергия, засаждането на дървета.

Трябва властта и институциите да вземат и осъществяват координирани решения в тази насока, да има действащи политики конкретно за нашата столица.

Ефектът ще се усети след няколко години, но трябва да се тръгне – стъпка по стъпка.