Анализ: Бедността изважда младите хора от пазара на труда

Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция от последния анализ на Института за пазарна икономика

Икономика / България
3E news
892
article picture alt description

Снимка: БТА

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs (младежите, които не работят и не учат) в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им, това е най-вече следствие от много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Доколкото делът на NEETs  нараства през кризисната 2020 г., той отново спада през 2021 г.

Още по темата

За това положение допринася най-много бедността, която има ключова роля за задържането на младите хора в България извън пазара на труда и образованието. Това пише в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ),  който си подтавя за цел да изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат, и е част от поредицата, посветена на социалната политика, като изведе основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда. Въз основа на тези изводи от ИПИ предлагат основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образование и на пазара на труда.

Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред NEETs има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Доколкото тенденцията е към увеличаване на  търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.

Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил  - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и  неучастието в образование, обучение и заетост  при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация  в отделните части на страната.

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Въпреки че с ползвания инструментариум не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. В резултат активирането на тази част от NEETs изглежда особено трудно.

Пълният текст на анализа може да бъде прочетен тук!

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща