Препоръки на GTAI за България: Повече ангажираност с климатичните цели на ЕС, повече е-мобилност, без зависимост от въглищата и руския газ

Енергетика / Анализи / Интервюта , България
3E news
604
article picture alt description

Източник: pxfuel.com.

Енергийният сектор генерира най-много въглеродни емисии в България. Приносът на страната ни към климатичните цели на Европейския съюз (ЕС) е малък. Липсва цялостна концепция за зеления преход. Руският газ трябва да се замени незабавно. Това са изводите на Агенцията за икономическо развитие на Германия - Germany Trade & Invest (GTAI), изложени в публикацията, посветена на опазването на климата "България - Поетапното премахване на въглищата е основен приоритет", съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в бюлетина си Bulgarien Aktuell, получен в БТА.

Докладът предоставя информация за климатичната стратегия, климатичните цели и законите в областта на климата в България, за необходимите инвестиции, както и за актуалното състояние в сектори като енергетика, транспорт, индустрия, селско и горско стопанство.

Зависимостта от изкопаемите горива е много голяма 

България се е ангажирала да допринесе за целта на ЕС за опазване на климата до 2050 г. - 27-те държави членки искат съвместно да намалят емисиите на вредни за климата газове с 55 процента до 2030 г. в сравнение с 1990 г. За целта Министерството на енергетиката актуализира Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.

Структура на въглеродните емисии по сектори през 2020 г. (Графика: ГБИТК)

Климатични цели: Европейската комисия призовава за по-голям ангажимент 

България трябва масово да разшири възобновяемите енергийни източници и да премахне производството на енергия от въглища. Досега най-големите източници на енергия са ядрените и въглищните електроцентрали.

Най-голямото предизвикателство при изменението на климата в България е преобразуването на производството на енергия от въглеродно интензивни към чисти източници.

Инвестиции: България се нуждае от около 43 млрд. евро 

В енергийния преход България разчита на по-голям дял ядрена енергия и възобновяема енергия. За това страната има нужда от огромни инвестиции.

Българското правителство иска да се откаже от производството на електроенергия от въглища едва през 2038 г. Капацитетът за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличи със 7,5 гигавата инсталирана мощност до 2030 г.

Структура на въглеродните емисии по сектори през 2020 г. (Графика: ГБИТК)

Енергетика: България разчита на възобновяеми енергии и водород

Българското правителство планира енергийния преход в дългосрочен план със слънчева и вятърна енергия, както и с водород. В момента обаче няма стимули за инвестиции, констатира Агенцията за икономическо развитие на Германия.

През следващите осем години България планира инвестиции от над 4,5 млрд. евро за разширяване на възобновяемите енергийни източници. До 2030 г. страната иска да генерира най-малко 27 процента от електроенергията си от възобновяеми източници. За тази цел правителството работи усилено за подобряване на рамковите условия за инвеститорите във възобновяема енергия.

Водородът трябва да бъде алтернатива 

Освен това България иска да замени около 1,1 процента от своите изкопаеми горива с водород по пътя към климатична неутралност от 2030 г. Предприемачи, заинтересовани страни и политици виждат най-голям потенциал за използването на енергия от водород в промишлеността - например за производството на амоняк, суровината за азотни торове - и в транспортния сектор.

Транспорт: Целта е повече електромобилност 

За да бъде въздухът по-чист, България се нуждае от щадяща климата мобилност, за чието развитие ЕС помага с около 1 млрд. евро финансиране.

Министерството на транспорта предложи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове по пътищата. Ведомството се ангажира през следващите осем години да работи за намаляване на емисиите от транспорта, намаляване на разхода на гориво, диверсификация на транспорта, насърчаване на устойчивата мобилност, осигуряване на информация за потребителите и обучение за екологосъобразна мобилност. 

Транспортният сектор е източник на около една пета от емисиите на парникови газове в България. Затова България се нуждае от инвестиции в пътна инфраструктура. Железопътният транспорт също трябва да играе роля за промените в българския транспортен сектор. Страната се нуждае от повече мултимодални терминали, се посочва в Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща